Лоботомия

След поредния опит да си направя доброволна лоботомия на челния дял на нагънатото сиво вещество смея да твърдя, че не се получава. Нищо не е такова, каквото си го представям. Защо живея в този малък плексигласов контейнер и нищо не виждам, не чувам. Only when I lose myself...намирам себе си. Стига да не се губя в моите лабиринти, де. Тръгвам значи аз с бодра стъпка по широк коридор и почвам да вървя с някаква идея за изход. И накрая всички пътища са замазани и неясни и дори не съм в началото на пътя си. Оставам в нищото. И само си блъскам главата в някаква стена и се чудя какво искам. Нищо не искам. ЧЕСТНО! Поставям си мънички цели, дребни желания. "Искам" днес да бъда обичана, да не нараня никой с поведението си, да успея да говоря смислено с шефа...да бъда мъдра, да следвам сърцето си и да се вслушвам в разума. Ох, стига!!!!
Защо съм толкова оплетена в себе си, защо, по дяволите не взема една гума и да изтрия челния си дял и да мирясам. Търси се специалист по лоботомии. Да не оставя белези, че като си направя операцията, ще трябва да ставам манекенка (какво друго?).