Реших, че подобно заглавие ще бъде подходящо за следния пост. Днес проведох разговор с някакъв А., приятел или просто друга форма на кю-присъствието на Жан. Много е интересно. Това, което пействам тук е абсолютно целият диалог от самото начало. Трябва да проверя тези неща, които ги пише дали си ги измисля сам.
Alex (07:39 PM) :
Намерих те стена в която да опра челото си
Плоска и хладна...мечта за парещия ми сгърчен ум
hippo (11:31 AM) :
но щом допрях ръце до теб, усетих всички онези малки грапавини и дупчици, оставени от времето и бурите по тялото ти...
Alex (11:49 AM) :
ще е безизразен релефът ми
Alex (11:49 AM) :
ням свидетел
Alex (11:49 AM) :
на ръцете ти
Alex (11:49 AM) :
няма никога да ги заслужи
Alex (11:53 AM) :
освен с единствен свян-
да пиша буквите
да сричам
в пустотота безответна
на грапавината от сърцето ти
hippo (11:55 AM) :
сърце- посадено в тялото
hippo (11:55 AM) :
вени са му корените, артерии - клоните
hippo (11:55 AM) :
докосването до дланта на друг го кара да потрепва
Alex (01:23 PM) :
Ще дойда
за съдбовен залез
щом светлината се отдръпва
завинаги
в безмилостен сезон се преоблича
като мъжко тяло
в пошла дреха
се гизди и разголва в притеснителни слова
в менящо се лице
замисля нови жертви
а аз засрамен инквизитор
върху клада от пулсиращите коренища
лишен от допира
и на предсмъртното докосване
Безкрайно съм изненадана, сам ги измисля явно, поне гуугъл не е чувал за това досега.
неделя, октомври 29, 2006
петък, октомври 27, 2006
Занимания на естествоизпитателя - част І
" ... Като един истински изследовател на индивиди от мъжки пол, често прекарвам дълго време в размисли за тяхната природата. Правя дисекции, селекции, хербарии от непотребни малки вещи, категоризирам и анализирам. Предполагам целият научен труд, който би следвало скоро да излезе в десеттомна монография с работно заглавие "Опознай мъжа, за да го обикнеш", идва да покаже, че моите така "задълбочени познания" са по-скоро теоретични, но за сметка на това обстойни. В ранните години на своето научно изследване използвах предимно източници на информация със съмнителен произход - обикновено фантазийните разкази на някакви лели, опаковани в тънки книжчици с нескопосано изрисувани двойки на кориците, щракнати в полу-благоприлична поза. Та, да си дойдем на думата, от тези ужасни любовни романи, с които за срам и съжаление си пълнех главата в невинна девическа възраст, разбрах, че един истински мъж трябва да е студен, лош, но справедлив, уравновесен, да не показва чувствата си, които иначе "напират в него като океан", и, когато най-малко очакваш, той показва своята прекрасна страна, и после - заживели happily ever after. Смях!
И така с изграден образ на "идеалния мъж" продължих с наблюдение под перфектното прикритие на тийнейджър зубър. Няма по-добра маскировка за един истински естествоизпитател в тази сфера. Ако не сте естествено тромави, непохватни, пъпчасали, то поне може да докарате маскировката с малко олио върху косата и лошо подбрани дрехи. Но, спокойно, скоро ще отворя магазин, в който смятам да продавам старите си дрехи, така че ще има за всички.
Наблюденията в училище не бяха много плодотворни. По зла шега на съдбата бях разпределена в напълно девическа паралека в училище, в което сборно от всички класове се събираха около 20-тина момчета. Направо метох си беше, ама това не го казвайте на преславната ни игуменка, опс, исках да кажа директорка. Подозирам, че тя имаше пръст в тази работа, защото нейното синче беше в Б клас и явно е искала да намали конкуренцията в лицето на други индивиди тийнейджъри от мъжки пол, и същевременно да увеличи и без това не особено големите шансове на отрочето си да блесне. Е, успя струва ми се. Дори аз от моята тайна наблюдателница го забелязах и вписах поведението на страниците на работната ми тетрадка. Гимназиални изводи - 1. "Баси глупавите любовни романи.", 2. "Мъжете май се чувстват силни като тъпчат себеподобните си." и една бележка: "Защо си мислят, че са куул като свирят на китара?"
Последва разширяване на периметъра ми на наблюдение - преместих се от гимназиалния двор в университета, където нещата се различаваха "съществено". Имам запазена бележка от тези години между страниците на лекциите ми по... "Склонността към перчене с умения за свирене на китара силно редуцирана, наблюдава се умерено показничене с броя на изпушените цигари, особено засилено изтъкване на количествата погълнат предишната вечер алкохол и инвентарно водене на списък от завоевания." И още една бележка: "Някои индивиди се опитват да привлекат внимание към себе си, акцентирайки на артистичните си заложби."
Оф, не знам просто как издържах университетските години, не беше лесно да си поддържам маскировката, от време на време някой ме виждаше и проваляше и без друго трудната ми задача на естествоизпитател. Но като истински такъв и аз удържах фронта, като междувременно попълних още няколко листа бележки и прибрах малко доказателствен материал в бурканчетата на полицата - точно до спиртосаните раци.
Сега вече навън, в неограниченото поле на ловните хайки с прискърбие трябва да отбележа, че задачата ми е пред пълен провал. Достойните за наблюдение индивиди явно са мигрирали някъде, подгонени от някакви кучета от женски пол (само предполагам).
Понякога с дни стоя и пристъпям от крак на крак в студа, чакайки да се появи някакъв екземпляр, който на всичкото отгоре само напомня по външни белези на некатегоризиран човек от мъжки пол, но след известно наблюдение, взимане на проби и изучаване под микроскоп, става пределно ясно, че попада във вече описан и наименован подвид на основния "Хомо хем еректус, хем не еректус".
Та така... Естествоизпитателят в мен умира бавно и безславно, лишен от подходящи за изучаване материали, но надеждата умира последна - и аз като много заблудени и продали душите си на дявола преди мен учени, вярвам, че съществува този неоткрит и нов вид, който чака единствено и само мен. Да го опиша, да взема тъкан за анализ, да проследя поведението му известно време и накрая ... да го хербаризирам и поставя зад витрината до останалите екземпляри..."
Из "Записки на естественика"
И така с изграден образ на "идеалния мъж" продължих с наблюдение под перфектното прикритие на тийнейджър зубър. Няма по-добра маскировка за един истински естествоизпитател в тази сфера. Ако не сте естествено тромави, непохватни, пъпчасали, то поне може да докарате маскировката с малко олио върху косата и лошо подбрани дрехи. Но, спокойно, скоро ще отворя магазин, в който смятам да продавам старите си дрехи, така че ще има за всички.
Наблюденията в училище не бяха много плодотворни. По зла шега на съдбата бях разпределена в напълно девическа паралека в училище, в което сборно от всички класове се събираха около 20-тина момчета. Направо метох си беше, ама това не го казвайте на преславната ни игуменка, опс, исках да кажа директорка. Подозирам, че тя имаше пръст в тази работа, защото нейното синче беше в Б клас и явно е искала да намали конкуренцията в лицето на други индивиди тийнейджъри от мъжки пол, и същевременно да увеличи и без това не особено големите шансове на отрочето си да блесне. Е, успя струва ми се. Дори аз от моята тайна наблюдателница го забелязах и вписах поведението на страниците на работната ми тетрадка. Гимназиални изводи - 1. "Баси глупавите любовни романи.", 2. "Мъжете май се чувстват силни като тъпчат себеподобните си." и една бележка: "Защо си мислят, че са куул като свирят на китара?"
Последва разширяване на периметъра ми на наблюдение - преместих се от гимназиалния двор в университета, където нещата се различаваха "съществено". Имам запазена бележка от тези години между страниците на лекциите ми по... "Склонността към перчене с умения за свирене на китара силно редуцирана, наблюдава се умерено показничене с броя на изпушените цигари, особено засилено изтъкване на количествата погълнат предишната вечер алкохол и инвентарно водене на списък от завоевания." И още една бележка: "Някои индивиди се опитват да привлекат внимание към себе си, акцентирайки на артистичните си заложби."
Оф, не знам просто как издържах университетските години, не беше лесно да си поддържам маскировката, от време на време някой ме виждаше и проваляше и без друго трудната ми задача на естествоизпитател. Но като истински такъв и аз удържах фронта, като междувременно попълних още няколко листа бележки и прибрах малко доказателствен материал в бурканчетата на полицата - точно до спиртосаните раци.
Сега вече навън, в неограниченото поле на ловните хайки с прискърбие трябва да отбележа, че задачата ми е пред пълен провал. Достойните за наблюдение индивиди явно са мигрирали някъде, подгонени от някакви кучета от женски пол (само предполагам).
Понякога с дни стоя и пристъпям от крак на крак в студа, чакайки да се появи някакъв екземпляр, който на всичкото отгоре само напомня по външни белези на некатегоризиран човек от мъжки пол, но след известно наблюдение, взимане на проби и изучаване под микроскоп, става пределно ясно, че попада във вече описан и наименован подвид на основния "Хомо хем еректус, хем не еректус".
Та така... Естествоизпитателят в мен умира бавно и безславно, лишен от подходящи за изучаване материали, но надеждата умира последна - и аз като много заблудени и продали душите си на дявола преди мен учени, вярвам, че съществува този неоткрит и нов вид, който чака единствено и само мен. Да го опиша, да взема тъкан за анализ, да проследя поведението му известно време и накрая ... да го хербаризирам и поставя зад витрината до останалите екземпляри..."
Из "Записки на естественика"
петък, октомври 20, 2006
Койту ни играе ни пичели, който играе, пичели
Спечелих билет за Дюран на квадрат. Щастие голямо. Снощи сънувах, че (цензура). Sucks, трябва да поработи върху техниката.
Сега препивам с керацуда, видно от поста ми. Ллеле, след около час тръгвам за концерта - ама че кеф.
Проблемът е, че нещо напоследък.... пфу минаха две години и половина, цикълът се затвори, става лошо, за пореден път (четвърти). Искам да си взема ваканция и да се скрия някъде от себе си.
Сега препивам с керацуда, видно от поста ми. Ллеле, след около час тръгвам за концерта - ама че кеф.
Проблемът е, че нещо напоследък.... пфу минаха две години и половина, цикълът се затвори, става лошо, за пореден път (четвърти). Искам да си взема ваканция и да се скрия някъде от себе си.
четвъртък, октомври 19, 2006
П(р)орочни сънища отново...
Мисля, че мога и сама да си изтълкувам съня от снощи, но ще си го запиша да видя, дали е бил пророчески наистина.
През голяма част от времето се намирах във вътрешността на храма. Беше полумрак и имаше много хора. Никой не познавах, но и без друго не ги виждах добре, така че нямаше как да ги познавам. През светлата част на деня излизах за малко навън - в двора на храма се намираше висока изоставена кула за молитви - представляваше пресечена пирамида от камък, с прозорци с бели дограми. В основите на кулата се виждаше древна крепостна стена и руините на друга молитвена кула.
В храма бях отишла за да намеря някакъв отговор, смисъл, нещо си...През цялото време се занимавах с това да закачвам малки spiritchaser-и, направени от керамични сърца.
Случи се така, че веднъж един от монасите си тръгна внезапно и разбрах, че няма да се върне. Затова станах и го последвах. На стълбите пред храма, които бяха украсени със зеленясали лъвски глави, го накарах да седне и да ме изслуша. Посочих му кулата с прозорците, на фона на която се виждаше огромен, висок и безкраен блок. Казах му "Виж тази древна кула, а сега погледни и блока зад нея - хилядолетия ги делят, а прозорците им са еднакви. Няма минало, няма настояще - всичко се върти в кръг." И после го попитах дали в храма е намерил, каквото е търсил. Той отговори, че за него вече е безсмислено да стои там и че аз не търся истински и самата аз не знам какво правя там, но това не е верният път. Това така ме натъжи, че се разплаках. И тогава се озовах пред някакъв сандък - стар, като за съкровище - и до него стоеше сестра ми и ме гледаше - съвсем за кратко и изчезна. Сълзите ми падаха по капака на сандъка и се превърнаха в ключ, който го отвори. Повдигнах капака и вътре видях много пръчици като спагети (абе направо спагети си бяха и кафяв ориз имаше даже). Та най-отдолу спагетите бяха черни, после бяха зеленясали едни, а най-отгоре имаше съвсем бели и прозрачни. (бел. сънуващия - Това със сандъка трябва да олицетворява сърцето ми, хахаха) Та тогава осъзнах, че най-после мога да обичам и съм свободна от собствените си окови. Е, нататък ще цензурирам какво се случи с младежа, на който казах, че го обичам с целия си сандък, хихих, сърце де.
Ами това е. Ще гледам да не прекалявам с тези сънища, че съвсем ще се ошашкам. Ето днес например съм супер щастлива, човек ще каже, че вместо в сънища съм прекарала нощта във въргаляне, хихи.
През голяма част от времето се намирах във вътрешността на храма. Беше полумрак и имаше много хора. Никой не познавах, но и без друго не ги виждах добре, така че нямаше как да ги познавам. През светлата част на деня излизах за малко навън - в двора на храма се намираше висока изоставена кула за молитви - представляваше пресечена пирамида от камък, с прозорци с бели дограми. В основите на кулата се виждаше древна крепостна стена и руините на друга молитвена кула.
В храма бях отишла за да намеря някакъв отговор, смисъл, нещо си...През цялото време се занимавах с това да закачвам малки spiritchaser-и, направени от керамични сърца.
Случи се така, че веднъж един от монасите си тръгна внезапно и разбрах, че няма да се върне. Затова станах и го последвах. На стълбите пред храма, които бяха украсени със зеленясали лъвски глави, го накарах да седне и да ме изслуша. Посочих му кулата с прозорците, на фона на която се виждаше огромен, висок и безкраен блок. Казах му "Виж тази древна кула, а сега погледни и блока зад нея - хилядолетия ги делят, а прозорците им са еднакви. Няма минало, няма настояще - всичко се върти в кръг." И после го попитах дали в храма е намерил, каквото е търсил. Той отговори, че за него вече е безсмислено да стои там и че аз не търся истински и самата аз не знам какво правя там, но това не е верният път. Това така ме натъжи, че се разплаках. И тогава се озовах пред някакъв сандък - стар, като за съкровище - и до него стоеше сестра ми и ме гледаше - съвсем за кратко и изчезна. Сълзите ми падаха по капака на сандъка и се превърнаха в ключ, който го отвори. Повдигнах капака и вътре видях много пръчици като спагети (абе направо спагети си бяха и кафяв ориз имаше даже). Та най-отдолу спагетите бяха черни, после бяха зеленясали едни, а най-отгоре имаше съвсем бели и прозрачни. (бел. сънуващия - Това със сандъка трябва да олицетворява сърцето ми, хахаха) Та тогава осъзнах, че най-после мога да обичам и съм свободна от собствените си окови. Е, нататък ще цензурирам какво се случи с младежа, на който казах, че го обичам с целия си сандък, хихих, сърце де.
Ами това е. Ще гледам да не прекалявам с тези сънища, че съвсем ще се ошашкам. Ето днес например съм супер щастлива, човек ще каже, че вместо в сънища съм прекарала нощта във въргаляне, хихи.
петък, октомври 06, 2006
Първо-сигнално...
...или кратък списък на нещата, които ме превръщат в кучето на Павлов.
1. Гумени мечета (червени и жълти).
2. Миризми (особено: от апартамента на леля Валя, на крема за ръце на мама и на нови подвързии за учебници, гхррррр).
3. Пончкииии.
4. Неделя, особено сутрините и следобедите, и вечерите...
5. Рокли от боядисан тензух.
6. Италианска музика.
7. Химически тоалетни.
8. Варени кестени и печено пиле.
...има още, не се сещам сега...
1. Гумени мечета (червени и жълти).
2. Миризми (особено: от апартамента на леля Валя, на крема за ръце на мама и на нови подвързии за учебници, гхррррр).
3. Пончкииии.
4. Неделя, особено сутрините и следобедите, и вечерите...
5. Рокли от боядисан тензух.
6. Италианска музика.
7. Химически тоалетни.
8. Варени кестени и печено пиле.
...има още, не се сещам сега...
четвъртък, октомври 05, 2006
Йога-мога, май, май мога...
Снощи бях на йога - за първи път. Както винаги в такива начинания, не успях да намеря привърженици и отидох сама. Оказа се, че съм попаднала в някаква полу-сектантска малка общност от около 30 души, които се разпознаваха отдалече по постелките, които си носеха. Аз поне така се ориентирах. Извод № 1- видиш ли куп народ с шалтета около някое училище, вариантът да отиват да лагеруват в класните стаи е изключен, по-скоро това трябва да е знак, че има някой гуру наоколо. Гуруто в случая беше някакъв мъж, много добре сложен, признавам си, който пръскаше очарование наоколо.
И сега, за всички, които нямат представа какво представлява йога занятието. Ще ви успокоя, ако ви кажа, сигурно, че и за мен това значеше да стоя и да се чудя как онзи бременната успява да се завърже на възел или да гледам как някое бабе прави салто и ходи на ръце. Тоест, с други думи, бях се настроила да гледам предимно как много по-обременени от мен хора правят чудеса. Оказа се, обаче, че съм в грешка. Успях да направя повече от позите (поне си мислех, че успявам, а както каза инструкторът, това било важно за йогисткото изпълнение на упражненията). И, което е най-важното - изпитвах огромно удоволствие. Пък и как няма, като предимно се търкалях на имагинерна тревичка. Накрая дори поспахме и се изпълвахме с положителна енергия. След йогата, ми беше толкова лекичко и весело, че вървях към къщи и се усмихвах на всички (включително на проститутката на площад Македония).
Накратко, препоръчвам на всеки да пробва, няма страшно:)
Абонамент за:
Публикации (Atom)