Най-страхотният пингвински филм. За желаещите да го гледат, нека си намерят оригиналната версия, а не преработената американска боза (обожавам Морган Фриймън, но не му е мястото на Антарктика).Музиката към филма е на Емили Симон и поразително напомня по стил на тази на Аня Гарбарек (да, точно така- щерката на Ян Гарбарек), и е адекватно скандинавска и вълнуваща.
Както винаги, едно нещо води към друго, така и този филм ми донесе музика и изЖИвяване, и студ. Или както казва баща ми в заключение: "Тия животни живеят в голяма мизерия, бе!"
И все пак това е филм преди всичко за любовта и чак тогава за леда, виелицата и смъртта.
