Blogger blind date

Днес съм на сляпа среща с блогъри покрай авторката на един блог, който от известно време чета. Леко съм изнервена, не ми е практика да се втурвам в срещи с непознати (изключвам тук неизбежните стопаджийски запознанства). Напоследък съвсем се ограничи кръгът на новите ми познати, затворих се донякъде. Затова ще рискувам, пък какво толкова - в най-добрия случай ще се забавлявам чудесно. За най-лошия не мога да се сетя:)

Непременно трябва да се гледа и чуе

Видео, клип, шорт филм, де да знам как да го определя. Но музика има, донякъде. Страхотия! Изчакайте да се зареди линкът докрай и ENJOY.

MTV EXIT

Снощи бях в Южния парк на събитие, организирано от МТВ срещу трафика на хора. Въпреки, че поляната можеше спокойно да побере поне 2 хиляди души, тези, които си бяхме купили билетче (от скромната сума от 10 лева), наброявахме не повече от 150 души. Накрая май станаха малко повече. За съжаление и срам на организаторите, първата група Cigaretta започнала да свири още в 17 часа, време, в което никой нормален човек в работен ден не може да се добере до парка, освен, ако не инсценира припадък на работното място.
Проверката на билетите и багажа беше на ниво, публиката изключително приятна. Имаше даже деца от някакъв дом, които много се забавляваха, но разбира се, стояха отделно от всички като бели лястовички (черни в случая).
Малко съм разочарована от Йън Браун (пее фалшиво:), за сметка на това музикантите му са от друго измерение.
Остава си останаха чудесни, ех, Свиленееее!
И така, днес говоря в ниския диапазон, но това е защото дъжд ме валя.

Едно обещание

Давам си обещание догодина да отида на концерт на Radiohead. Искам го повече от всичко. Това си остава най-любимата ми група. Намирам ги за гениални до пълна невъзможност. Стискайте палци да са по-наблизо!

Пак заваля

Тази сутрин към 4 часа имаше гръмотевична буря. Беше прекрасно. Не съм се чувствала така естествено в София нито за момент от едногодишния си престой тук. Няма значение къде се намирам - на кой край на страната или света - гръмотевиците винаги ме заблуждават, че съм вкъщи. Донасят ми безкрайното усещане за самота. И желанието да прегръщам сама себе си. Е, има малка разлика. Обикновено в такива случаи сестра ми притичва от съседното легло и се гуши, защото умира от страх. И аз като бях малка си представях как от светкавиците се оформя кълбовидна мълния и влиза през стъклото, опустошавайки всичко по пътя си. Но понеже трябваше да съм смелата кака, се опитвах да не пискам.
Ъх, за малко да забравя, ето този сладур горе вече е при мен, за което благодаря на Дениту :)

Да бъда или да не бъда...баничарка? Това е въпросът

След като изкарах на любимото ми работно място, окомплектовано с прилично бюрце и стол с облегалки за ръцете, почти година, реших, че ми е омръзнало да правя едно и също всеки божи ден (не че проверяването на пощата и на новинарската емисия не ми е приятно). Работата имам предвид – изконната трудова дейност, която ни тласка по пътя към еволюцията. С тази малка подробност, че в момента, в който вече не научаваш нищо ново и те радва поредният спам от леля Рошел Гордън, предлагаща ти средство за увеличаване на ушните миди, в главата ти трябва да светне тревожната червена лампичка, че нещо не върви. И по-точно, че ти не вървиш, направо си спрял и не шаваш, абе, помръдваш леко, но не откъм мозъчна дейност. И тъй като ценя изключително високо интелектуалните си способности и заетостта на гънките на сивото ми вещество, реших, че е крайно време да се отърся от сковаващия ме летаргичен сън и да потърся поле за лична изява и развитие.

И така започнаха моите сондирания по сайтове за работа (тези за запознанствата ги отказах още преди три месеца, след като се сблъсках с една хавайска риза). Като начало искам да отбележа, че съм висшист (ако не сте забелязали от правилната употреба на пълния и кратък член) и че по мои скромни сметки съм се съдрала от учене близо 12 години. Така, че реших, съвсем основателно, за толкова пропилени от младостта ми години, заслужавам място мечта, на което да изгрее звездата ми и невероятният ми талант. Но след няколкоседмична упорита работа с търсачката на ценни метали (разбирай платинени и златни предложения за работа), стигнах до един обезпокоителен извод - нямам необходимата квалификация. Осъзнах, че ако вместо да уча право толкова години и да се побърквам от притеснение по разни изпити, бях помолила баща ми да ми демонстрира как се лепят плочки, например, нямаше да имам никакъв проблем с намирането на работа, както и с “конкурентното заплащане”. По мои прости сметки като майстор плочкаджия мога спокойно да си “докарвам” по 2000 лева на месец. И тъй като е сезонна работа, през зимата ще лепя вътрешна изолация и гладна няма да остана. Това е абсолютно актуална и достоверна информация – колежката ми работи вече няколко месеца, за да плати на майсторите, които й поставиха ламината. Ама и тя си е виновна – вместо сама да го сложи, пък да развие собствен бизнес и да си купи джакузи, тръгнала да се занимава с някакви отнесени мисловни трудови дейности.

Помислих си аз сериозно и избрах две обяви, за които да кандидатствам. Едното предложение беше продавачка на банички в Банско – стартова заплата - 450 лева (чисто!), а другото: юрист в много престижна институция – начално заплащане – 400 лева (след удръжките). Кой е казал, че няма работа и възможности. Пълно е, за който иска да работи.

Единственото, което леко ме притеснява с баничарската обява е дали ще трябва да давам юридически консултации на многолистното тесто, или да представлявам баничарницата в съда, ако, не дай боже!, олиото е гранясало.

Колкото до другата работа – очертава се истински купон. Ще трябва да си сменя на първо време гардероба, че той горкият не е запознат със значението на думата костюм. Ще е необходимо да се скъсвам от работа и да се стресирам 6 месеца на изпитателен срок (шест, ама кой ти ги дава) и всичко това за заплата, с която ще мога да си купя половин блузка. Това за блузата не е шега. Ако не вярвате, влезте в магазина до офиса ни – много е хубаво парцалчето – заслужава си всяко левче от трицифрената цена на етикета.

И като се замисля как разни бедни, нещастни хорица си регистрирали мощните мерцедеси като “баничарки”, си казах: Какво пък толкова, голяма работа, че съм юристка. Ще сложа край на хамлетовското ми лутане и ще се пиша и аз баничарка, хем по-малко данъци ще плащам, хем ще тренирам мятане на тесто, пък и полето за развитие е необозримо. Като влезем в Европата, ще отида в Лондон да подбивам пазара на местните майстори на пудинги. Чувала съм, че въпросните тестени изделия били известни не толкова с вкусовите си качества, а като бойно средство за спряване с взломаджии – внос от Източна Европа, така, че моите банички с праз ще пометат конкуренцията без никакви затруднения.

И така, хайде, народе, не се блъскай! Тоооопли, парят!

Как да прочетем знаците на съдбата?

За който вярва в нея.

Взех великото решение вчера. Въпреки, че не успявах ве да се свържа, но то пък имало защо. Опитах се да обясня на хората около мен, че щом се случват точно тези определени неща, значи трябва да направя този избор. Но пренебрегнах знаците и взех противоположното решение.

Разум и чувства

Къде е сега Джейн Остин да възпее сблъсъка на желанията и здравия разум? Изборът е направен, но съдбата се опитва да ме изиграе и не ми позволява да го осъществя. Защо не мога да се обадя в Института?

Лоботомия

След поредния опит да си направя доброволна лоботомия на челния дял на нагънатото сиво вещество смея да твърдя, че не се получава. Нищо не е такова, каквото си го представям. Защо живея в този малък плексигласов контейнер и нищо не виждам, не чувам. Only when I lose myself...намирам себе си. Стига да не се губя в моите лабиринти, де. Тръгвам значи аз с бодра стъпка по широк коридор и почвам да вървя с някаква идея за изход. И накрая всички пътища са замазани и неясни и дори не съм в началото на пътя си. Оставам в нищото. И само си блъскам главата в някаква стена и се чудя какво искам. Нищо не искам. ЧЕСТНО! Поставям си мънички цели, дребни желания. "Искам" днес да бъда обичана, да не нараня никой с поведението си, да успея да говоря смислено с шефа...да бъда мъдра, да следвам сърцето си и да се вслушвам в разума. Ох, стига!!!!
Защо съм толкова оплетена в себе си, защо, по дяволите не взема една гума и да изтрия челния си дял и да мирясам. Търси се специалист по лоботомии. Да не оставя белези, че като си направя операцията, ще трябва да ставам манекенка (какво друго?).

Дилемата

Не съм от най-авантюристичните хора, но обичам разнообразието. Очертава се да сменя работата, на която съм сега. Ще ми е трудно, защото, въпреки че се отегчавам вече от това, което работя, хората около мен са чудесни и много ги обичам и ще ми липсват по 8 часа на ден. А финансовият въпрос не е за пренебрегване. На новото място малко ще мизерствам, но пък от друга страна ще се се занимавам с интересни неща, ще се понабъркам в европейско право, а това ми е слабост напоследък (откакто не ме взеха в Брюксел, хихих). Не знам, ще говоря с големия шеф и ще видим какво ще стане...
При тези терзания, вижте само как си оправям настроението. Какво може да се направи от лист хартия...
Белотата на листа е като изровен сняг. Имам нужда от снежна топка в чаша планинска вода и стръкче мащерка.

Топчета

Настроение зелено. Много впечатляваща снимка - с Петя и гердана - загадка: колко зелени топчета виждате?

Пирин reloaded

Точно преди година на същото място. Кончето и Кутела. Който не е драпал нагоре, той не знае какъв е фитнес. Но как се пълни само душата. Сега болките в краката ми напомнят, че съм била на 2900 метра.
В неделя - Попово езеро. Много живописно.
И двата маршрута стават все по-популярни. На Кончето се разминавахме с група от 30-тина човека. Истинска планинска магистрала. И от еделвайсите бяха останали само два тази година. Дано никой не ги намери. А в Добринище видях табела "Продавам еделвайс". Все едно е голямо геройство да откъснеш това безумно храбро цвете, което расте на защеметяващи места и се бори със студа и вятъра...

weekend

Този край на седмицата беше направо чудесен. В петък вечерта посрещахме гости - сестра ми и Давид. И после по някакви кръчми - първо в едно металско кръчме - дупка, а след това с Марто на дискотека. До 3 и нещо танцувахме и се лигавихме. Текила с портокал.
На сутринта едва се събудихме - пак се оказа, че съм сверила грешно будилника, добре, че не разчитахме на него. И така - махмурлии и сънлии се запътихме към гарата. Естествено имаше перипетии. Мо за малко да изпусне влака, но колко хубаво стана в момента, в който тръгнахме - в пълна наличност - за Лакатник. На гарата в Лакатник има една нарисувана карта на района и си набелязах за в бъдеще преходчета, ама не знам кога ще стане това просто.
Съзнателно изпуснахме рейса и се изтипосахме на пътя да стопираме след бира и баница.
Почакахме, защото бяхме три, пък и нямаше голям трафик нещо по обяд по път, за който един човек каза "Никой нормален не минава оттук!"
Накрая спря една приятна количка - семейство с малко дете, и ни качиха и трите! Слушахме детски песни през цялото време и говорихме на няколко гласа - бяха фенове на астрологията.
За Вършец няма да говоря - бях напълно блажена там! Изгорях, защото ходихме на плаж. Даже малко поплувах. Вечерта се возихме на въртележка и слушахме кючек. Едва намерихме място в едно кръчме, където играхме на 3, 5, 8 и Макао с 8-годишната племеница на Мо. Беше забавно, още повече, че в същата кръчма бяха Стоянка Мутафова и компания. Ние с Дени предложихме помощта си на управителката за кухнята, но тя не ни взе насериозно.
И така - почти заспиващи се прибрахме по леглата, а на другия ден - пак на плаж - кюфтета, естествено, чалга (офффф!) и пътят обратно - много бързо се прибрахме, ми се струва.
Беше прекрасен уикенд, спокоен, семеен, плажен, влаков и от тези, които връщат малко часовника назад.

Най-после новосадска визия

Слушам Coldplay в момента (Spies). Първият им албум си остава май най-доброто, което направиха. Вчера бяхме в бистро Мари (или при Хелена, както му казваме) с Вера и Мо. Видях за първи път снимките от Нови Сад. Има страхотни. За съжаление една от най-хубавите не можах да отворя, нещо е прецакано двд-то. Но ето малко:

Малък припев на подсъзнанието

I can still feel you, even so far away.
Твоят блясък, в свят, пълен с мрак и глупост.
Твоята крехкост в моето цинично възприятие.

И оковите по глезените ти, които съм поставил.
Няма да позволя да си тръгнеш...
Няма да позволя да се разпаднеш.

Защото сам те изградих и те създадох, капка кръв по капка
и те заселих с мислите и страховете си.

Още една галерия

Как да не те е яд, че не можеш да се запознаеш с този човек, а? Това е фотограф, който спокойно може да работи за Vogue и едновременно с това за National Geographic.

Оцеляване по софийските улици

Мисия невъзможна.
Преди малко точно пред офиса едно такси блъсна момиче. Не видях как е станало, а само, че се е огънала малко бронята на колата и девойчето лежеше в безсъзнание. Някакъв човек, може би шофьорът я поливаше с вода да се свести, безуспешно. Едната и обувка беше на пет метра от нея, явно ударът е бил силен, въпреки че не се виждаше кръв.
Дневно минумум два пъти пресичам Патриарх Евтимий. Булевардът е еднопосочен и колите се надпреварват по него. Засилват се с пълна скорост и не ги интересува, че някой пресича в момента или се опитва да пресече от около 5 минути. Има и пешеходна пътека, която естествено е нефункционална, изобщо. А светофарът на Витоша е почти неупотребяем, понеже ляво завиващите минават редовно на червено и общо взето "Кво е тва пешеходец?".
Все съм си мислела, че е опасно да се минава на отсрещния тротоар, но вече съм напълно убедена в това. Също така си мислех, че шофьорите поне малко се съобразяват, но тази и други случки вече напълно ми разколебаха и без това крехката вяра в това.
В заключение - внимавайте като пресичате. Никой не ви пази на пътя!

За малко да забравя

Днес гледах това видео Home и си спомних, че то е причината да обичам Depeche Mode.
Много е взел режисьорът от Криле на желанието, но това само доказва колко е велика темата за ангелите на душите ни.

и малко от моя милост

Благодарение на факта, че предимно снимах на пазара на подправките, едва тези дни като прегледах снимките си, забелязах, че съм пропуснала да си купя бял пипер и шафран! Ето защо не обичам да снимам - губят ми се истинските преживявания.

Още картички

Налъмите на пророка Мохамед. В една от светите стаи в Топкапъ видях меча му и други неща. Само където не знаех, че е трикрак...

Реанимацията

Откога не съм писала? За това време се случиха сума ти неща - бях в Нови сад и се върнах (напълно музицирана и зарибена по всичко що е ритъм). А вчера се върнах от Истанбул (очарована от града и още по-зарибена по Депеш мод, защото ги слушах за втори път на живо).
Иска ми се да пусна снимки от Истанбул. Противно на философията ми, че един град трябва да се изживее, а не да се снима, се изкушх да запечатам няколко мига. Само да предупредя, че няма общо много с истинското усещане. Трябва да идете на място и да почувствате и подушите Истанбул.