La nuit de trois fammes solitaires

Не, това не е работно заглавие на порно филм, а щракната набързо снимка от вечерта на М., Ж. и Д. или Д., М. и Ж., или както там, в безразборен порядък.
В центъра на снимката се забелязва включен телевизор, върху който стои (по-скоро стърчи) антена, опитваща се да улови някакъв сигнал по трасето от стадион Васил Левски до Бели брези (по мнение на независим експерт - изключително сполучливо, предвид условията и разните там екрани, ох, не му разбирам нищо на този експерт).
Та, телевизорът бодро предава мача Левски - Челси. Още повече, че има чудесна компания - три млади жени, (М., Ж. и Д., или както искате ги подреждайте), които се ситуират към момента на правенето на фотографията в стаята, и са заети с интересни занимания.
Не, веднага избийте от главата си сцени с "пейджъри" и зеленчуци и един плод, нищо подобно! Това, че не са навън по барове в компанията на разни "принцове", не значи, че предпочитат да се наслаждават на самотата си по онзи определен начин. Просто така са се стекли обстоятелствата.
В стаята не е много тъмно, но въпреки това фотографът навярно е използвал светкавица, в резултат на което Ж (на снимката в десния ъгъл - точно зад телевизора) е излязла със затворени очи. Ококорвате се сигурно невярващо - часът на фотографията е ясно видим в левия ъгъл - 22 и 15. Не ви се вярва, че спи по това време? И на нея не й се вярва, ама...какво, да тръгне да ви разправя, че сега си почива, защото след 20 минути трябва да излиза на среща. И да ви го каже, няма да повярвате, и по-лошото е, че и тя самата няма да си повярва.
М. - пак в дясно на снимката, но вече се преместваме в долния й ъгъл, е заела стратегическа позиция пред телевизора. Ясно се вижда, че пие нещо. Ако вземете лупа, може да забележите, че цветът на течността в чашата с лимонче на нея, е жълтеникав. А, ако видите и бутилката с пещерска до чашата, съмненията ви относно заниманията на девойката ще се разсеят моментално. Фотографът е уловил напрегнатото изражение на М., която е вперила поглед в телевизора и явно оживено коментира ставащото на екрана.
Междувременно, Д. е някак извън композицията. Тя е в левия ъгъл на снимката с гръб към Ж. и М. и седи пред монитора на семейния компютър. Въпреки, че наглед апатичната и отпуснатата й поза подсказват пълна незаинтересованост от това, което се случва около нея, един по-добър наблюдател би разбрал, че това въобще не е така. Д. извършва няколко изключително съдбовни и важни действия едновременно и само посветеният в Zuma и суеверното стискане на палци на краката може да забележи трескавия поглед на момичето, съсредоточението, с което трепе цветни топки по екрана и същевременно суеверното, граничещо с редене на мантра подкрепяне на любимия отбор (трябва да се вгледате в устните й, може да разчетете "Левски - шампион").

Това е снимката от вчера - последната, направена по време на съвместното съжителство на М., Ж. и Д,., което от днешна дата вече е в историята.

Познах!

Във връзка с предишния пост, или края му по-точно. Наистина се оказах права - Нина Миранда е почнала работа с тези Shrift. Тук слагам снимка на певицата от един от клиповета (Подводна любов?), за да се убедят всички, че като говоря, не плюя фъстъци.

Здравословен начин на живот?

Мисля, че нещо в гените ми не е предразположено към воденето на такъв. Напълно вероятно е причината да се корени в онези дебели филии с дюлево желе на селото на баба ми или пръжките с праз. За онази лучена зима не искам да си спомням даже...
Спохожда ме инициативата, вярно, но цялото мероприятие трае не повече от 2-3 месеца. И после пак се почва - злоупотреби (добре, че не съм фен на пицата и пуканките и че мога да живея и без шоколад). Но как се подхлъзвам по сусама и тестени неща, не е истина, просто.
Та какво мисля за здравословното хранене, непушене, непиене, неправене на безразборен секс, нелягане късно, несънуване на еротични сънища, непопадане в сатурнови дупки, несядане в Южния парк на бира (вместо да бягам 5 километра и да свалям симпатичния младеж с ретрийвъра), непреуморяване на очите, нечетене на глупави книги, негледане на американски филми, неслушане на радио Витоша сутрин, неизползване на трамвая при минус 19 по Целзий, неживеене в престъпен квартал, неизпадане в състояния, все едно съм се натряскала с някакъв любовен елексир и оттук - невлюбване в първото срещнато магаре...Дааа, мисля, че във всичко трябва равновесие - лошо и добро - не пуша, за сметка на това пия; не правя безразборен секс - за сметка на това ми се иска; понякога пия бира в Южния, но и съм бягала около 3 километра (сборно от всичките пъти, когато съм се тръскала); чета глупави книги, но чета и умни от време на време и гледам нелоши филми (все по-рядко).
Мисля да ходя да се разтягам редовно, а тази вечер да проверя как е йогата в съседното училище. Един колега спомена, че ходи там, а предвид, че има доста здравословен и буквално "извисен" вид, предполагам, че заниманията си струват. Утре ще пиша подробности.
ААА, пуснаха ми по радиото нещо, ужасно напомнящо Smoke City, но под друго име, обзалагам се, че певицата е същата, няма друга такава мацка - една от малкото блондинки, които харесвам.

Кварталът на сестричките

Вчера бяхме на първия си оглед за сезона. Жилището е току-що построено, в етап на завършване и на 20-тина минути пеш от абсолютния софийски център. Толкова е празно и неопетнено, чак ми заприлича на яйце. Как да не го вземеш (под наем, разбира се). Сега ще се запозная с живота на пода, няма мебели, няма мивка, абе нищо няма - about blank.
Чак ме хваща страх, но пък това са само пари, мисля си, няма от какво да се притеснявам. Винаги мога да си намеря някаква допълнителна работа (като гледам, май ще се наложи). В краен случай, може да помоля "сестричките" за инструкции, защото се и оказа, че това е прословут квартал. Ох, нещо ми подсказва, че майсторите, които строят гаражите под прозорците на новото местенце, няма да са единственият ни проблем.

Къщата на духовете

От следващия месец се преместваме в нов офис. Настоящата обител, която е hаunted от неприятни миризми и хлебарки, ще бъде изоставена. Който иска аудиенция, ще трябва да се разходи до Патриарх Евтимий 73. Мястото е трудно откриваемо и се намира в своего рода бермудски триъгълник, така че не ви препоръчвам посещенията.
Какво друго за днес...
1. Мисля, че около 10 часа тази сутрин осъзнах, че искам да останем само двама човека в квартирата, независимо от по-високия наем.
2. Хм..диета, че... (цензурирано).
3. Всъщност съм щастлива и доволна (колко малко ми трябвало:))))
4. Трябва да напиша най-после нещо много умно в този блог, че да не бъда обвинена в несериозност.
В изпълнение на точка 4 от произволния списък, искам да пусна линк към тази страница, в която могат да се открият...сами ще видите какви неща.
За днес и засега толкова.

Aeon Flux

Не знам дали сте гледали това филмче, в оригиналния му анимационен вариант по, представете си само - MTV. Мисля, че като изключим Дария, това е най-свястната продукция на този канал. Сега отново изгледах първа серия, и абсолютно се загубих в магията на филмчето
Подочух, че са пуснали и игрална версия, от доста време, тук нещо не съм го срещала филма (ама какво ли се чудя). Странен ми е изборът на актриса за ролята на агентката - Чарлииз Терон е толкова миловидна, че трудно можеш да я приемеш като бойна машина.
Може сами да видите разликите между оригиналния замисъл и творението на режисьорката.

Срещата

Последно повикване за бързия влак от 19 часа в четвъртък. Перонът е добре известен - Аптека на пресечката на Витоша и Патриарха. Ще ви чакам.

Малко злободневно

Надявам се това да е последният (макар и първи) случай, в който пиша за подобни неща. Имам предвид любимите ни депутати. Искам най-сериозно в качеството си на избирател да се обявя против закупуването на нови коли от народните ни представители. Смятам, че над 2 милиона лева (с ддс) могат да бъдат използвани по по-рационален начин. Стига въобще да е останал мозък в главите им!

Ентусиастите...

За всички, които изявиха желание да пием бира, предлагам другата седмица в сряда (или вторник, или четвъртък) да си освободите времето след 19 и да отидем в някоя долна кръчма да обърнем по пет (халби). Който е навит да пише. Темата е отворена за предложения - относно мястото и вида бира, който ще се консумира.

Strange infatuation

Stina's voice is like snow falling on my lips. Като висулки under my eyelids.
И тези акорди на пианото, в комбинация с нейния childish глас make me feel like it's morning and the temperature has dropped minus zero (7). Ох, това пристрастие към детските приказки и пъзелите! Все си мечтая за двореца на снежната кралица, за вълшебната лампа на Ал ад Дин (не за дюнерите му), и за онази рокля with the colour of хубавото време.
"И мълниите са като коси на жена, която умира над облаците, та плитките й се мятат над земята в предсмъртен гърч."

хайку мания

Не знам дали сте се палили по този тип писане на стихчета. Сега четох блог, изцяло издържан в подобен (поне на външен вид) стил. Не броих срички, очевидно на писанията липсваше ритъм. Реших да пробвам да измисля нещичко в стил тристишие, касаещо злободневието ми.
От рода на:

Тежък следобед, едва се плъзга
чопля тиквени семки в унес,
кристали сол по устните ми.

или

За кой път сканирам тази страница от книга?
Забравям да броя, не виждам пръстите си от
ослепяващата бяла светлина.

Ще умра от смях. Дали не мога да измисля нещо и за календарчето, което се наложи днес сама да преместя, защото колежката , която отговаря за това е в отпуск. Ха, да видим:

В календара отбелязан петъкът стои,
не го премествам, заблуждавам се,
че времето е спряло. Напразно...

Ох, стига толкова за днес. Утре минавам в стил ода, пък който може да ми издържи писанията, ще го черпя бира. Заявки приемам на мейл или тук!

Мъжът в семейството

Когато се прибрах снощи, до огледалото открих огромен, тежък пакет с неизвестен произход. Понеже нямаше никой в къщи, за момент се притесних и ми минаха мисли за терористичен акт (все пак Цеца "топлото" живее в съседния вход, а с повечко експлозив ще се отнесат и двата зъба на китайската стена). Но в този момент си спомних, че по-рано вечерта бях предупредена за ГОЛЯМА изненада, която ме чака като се прибера. И ето я и изненадата.
Бюро за компютър, цвят череша, поне аз си мислех, че трябва да изглежда така, но не би...
Часът беше към десет и 40, но ентусиазмът (този мой верен кръвопиец) пак ме връхлетя и реших на практика да покажа колко ми е инженерен мозъкът (скоро си бях правила някакъв тест, според който трябвало да разполагам с неограничено количество от такъв).
Свалих токчетата, запретнах ръкави и пристъпих към сглобяването на плоскостите. Надявах се на подробно и прекрасно упътване с описания от рода на "1. Вземете сегмента, отбелязан с І и го поставете..." хаха, където си искам. Оказа се, че единственото ръководство е някакво листче със скица на него, от което заключих, че ще ми трябват около четири прости помръдвания с ръка и чудото щеше да е сглобено.
Да, ама не! Не ми се изпада в подробности по детайлите от цялата занимавка. Само ще вметна, че много щеше да е подходящ музикален съпровод от Nine inch nails, както и че така и не преброих колко пъти превъртах това чудо и се дзверих в него с пълно и тотално неразбиране. А то отвръщаше нагло на погледа ми с реплики от рода на "К'во, бе, мозък, ти плъзгач не си ли виждала?". Ами познай - не съм.
Е, както и да е, човекът победи плоскостите и биде бюро, след около 3 часа лудо сътворение.
Май децата се правят по-лесно, пък и упътването за производството им е къде къде по-подробно.