Край
Много те обичам...
Да не забравиш да поливаш цветята и да провериш дали не съм оставила някакви дрехи в гардероба.
Ще си тръгна утре, днес ще кажа сбогом на стаята си, която кънти от моето отсъствие.
Знаеш, че трябваше да го направя (направим?), няма точен момент, просто, когато вече не може да поемаме омраза, тогава настъпва времето на смелите решения и колебливите действия, ах, как се колебая...
Вчера опаковах вещите си - побират се в двадесетина найлонови торби, един изтърбушен матрак и това е. Цялото ми ежедневие, струпано на пода в една стая на 30 минути от къщи.
Ами това е...
Начало
