Отчаяната нужда от любов

Какво празнувате днес? Великият въпрос - Свети Валентин или свещения Трифон? Всички бърчат физиономии при задаването му - "Как, аз не съм влюбен! Какви са тези глупости! LOVE IS BULLSHIT!" И аз така разправям. А всъщност...Не, не съм влюбена. А така искам да бъда.
- И как ще изкарате праз-ника?
- Ще отида да гледам една истинска любовна история на кино. Сама.

Свети Трифоне, дай ми градуса да понеса гледката на окъсания Валентин, който куцукайки отива в близката кръчма да продава надуваеми сърчица, пълни с хелий.
В коя кофа да търся моето сърце? Колко глупаво постъпих като го изхвърлих. На човек му трябва сърце, за да плаче истински.

Ами това е за тази вечер, отивам на кино! В буквален и преносен смисъл.

Без-съние

Отдавна не съм сънувала. На всичкото отгоре снощи не можах да заспя дълго време. Затварям очи и виждам мислите си как се лутат бездомни и намръзнали. Тежко такова, самотно, апокалиптично. В 12 часа - полунощ - с глава, пълна със сериозни "решения", за пореден път обръщам глава към стената - да видя хралупата на имагинерния си приятел или поне разкривен образ в шарките на тапета (той дори шарки няма - прилича на пясък, но не ми навява спомени от морето). Търся настойчиво дупките, от които изтичам. Не откривам нищо за поредна вечер, а само констатирам на сутринта, че е останало по-малко. И така всеки ден. Снощи май за малко запуших пукнатината - с една по-едра песъчинка (заради филма сигурно), опитвам се да задържа усещането - дишам съвсем лекичко, за да не разместя запушалката. И не бива да плача, защото всичко се превръща в кал и се стича между бедрата ми.
Нещо весело? Според Д. приличам на чалга певицата Бони (циганката). Снощи я гледах в Маймуни през зимата и не откривам прилика. Но въпрос на субективно възприятие.

светлина

Благодаря на Петя, че ми показа тази галерия . Картините са на бащата на Росен и досега нямах представа колко са хубави.

един мухлясал лимон

В хладилника почти нищо не е останало - консерва грах (за коша, пълна е с пеницилин, а аз съм алергична към него) и буркан с ориз и спанак. Инвентаризацията на хладилника показа липса на храна и наличие на мухъл в солидни количества. Това ме наведе на мисълта да направя преглед на душата си някой ден. От известно време усещам странна миризма оттам, а и не съм я размразявала отдавна. Кой знае какво ще намеря като изтекат всички тези вади сълзи и сополи - най-много един мухлясал лимон.