О-без-смисляне

Как се обезсмисля човек? Може би като не намира смисъла, или като го изгуби. И в двата случая се оказва с по-малко смисъл от необходимото, за да е смислен.
Мога ли да се боря, да лепя пукнатините, през които изтичат смислите. Предварително обречена битка.
И какво е това чудо смисълът. Някой може ли да ми го нарисува, да знам какво да търся? Да ми го опише с думи, най-малкото да ми каже с какъв цвят на очите е.
И къде във всички тези гънки вътре в мен - кръв, органи, движение - се спотаяват смислите? Някакви блескълца, скътани между аортата и белия ми дроб. Ще ги намерят след аутопсията. Или по-лошо - ще ме разрежат и няма да открият нищо освен картонена кутия с празни опаковки от Durex вместо сърце.

Резултатите от дисекцията

...показват, че "офис партито" е починало около 8 часа същата вечер, поради критичен спад на жизненоважни елементи.
Най-упоритите два атома, останаха да довършат водката и да се направят на катйони, след което потеглиха в нощта, да намерят съмишленици за обмяна на електрони с различен спин (посока на въртене, не зараза).
За случилото се по-нататък и за провелата се blind date №2 може да питате наш Жоро, който беше безпристрастен свидетел. Само ще отбележа, че jole-то изпи 2 бири, при условие, че не беше близвал от година (така де, по бира за мен и Искра).
На наш Жоро не знам дали да вярвате, понеже сметна моя аутфит на принцеса, за маскировка на баварска селянка, ама нейсе, имаше известно основание:))))
И за разсънване....
....The prayer

продължение на дисекцията

Виното свърши - за половин час. Преминах плавно на водка (с кола). Елементите се редуцират. Остават най-устойчивите на живот в неподходящи условия. Следващо очаквано изтегляне - при свършване на фъстъците. Кожата е зачервена, при повторен разрез се забелязва, че кръвонасядането, причинено от ежедневно седене на офис столове е взело своите млади жертви - половината елементи морно са се разположили на любимите си кресла. Манията да се правят снимки лавинообразно взима връх. Всички представители на мъжкия пол извадиха телефони, фотоапарати и дори камера и заеха удобни пози с надеждата да запечатат някой компромат.
Смелостта им е подклаждана от оттеглянето на шефското тяло.

Дисекция на служебното парти

При първия разрез не се забелязват патологични изменения, патки също не се забелязват. Цветът на кожата е приятно розов, елементите са все още подвижни. Ограничен кръг колеги. Ситуират се в един от офисите на фирмата. Нормално количество бели кръвни телца и чаши червено вино. Системата се задвижва от два литра водка и два литра вино. Избягва се смесване на течностите. За сметка на това срещу фъстъците се предприема истински геноцид. Появи се шефско тяло. С бактерицитни способности. Около него автоматично останалите елементи изчезнаха. Тялото се измести в ъгъла на стаята и се почеса замислено по косата.
Музиката е безумна, естествено, аз я избрах. Искам да ги измъча, след като ми пуснаха преди малко някаква чалга, на която Дари се размазма от кеф, но днес й е простено - с любимия ми колан е (тоест поличка).

If you want to find a lover

Lady if you want to find a lover
Then you look no further
For I'm gonna be your only
...
Then I'll move up close to you
I'll use you and I'll confuse you
And then I'll lose you
But still you won't suspect me

The Sheltering Sky

- Защо изчезна за толкова дълго време?
- Исках да се изгубя от всички.
- И...
- Да се изгубя в пясъците на най-големия часовник, отмерващ времето от последния път, когато бях с теб.
- Аз те забравих.
- Аз не успях. Затова се върнах. В пустинята е ужасно студено през нощта.

Кофеинът на безнадеждността

Пак прекалих с колата (нищо, че е лека), и в стомаха ми се настани онова усещане, което ме кара да чувствам, че нямам земя под краката си. Побиват ме тръпки на ужас, нереална съм направо. Навън залязващото слънце огрява грозната кооперация в тайното дворче, а над комините й вятърът гони сиви облаци - като дим, пълен със сълзите на тъжната луда жена, която простира жълтата си нощница на терасата на последния етаж.

хипопотамът най обича

Да се прибира в блатцето си вечер и да се сгушва на земята до леглото си.
Да яде спанак до позеленяване и да пие сок от моркови, докато стане оранжев (хипопотамът, де). Предпочита, когато ръцете му са зелени, а лицето оранжево - добре се съчетават цветовете. Веднъж стана на точки, а от това изглеждаше още по-дебел и тогава спря сока от моркови за дълго време.
Да гледа стари снимки и да разсъждава драматично, колко е пораснал и самотен.
Да гледа ето такива филмчета и да въздиша колко по-грациозни и симпатични са другите видове животни:)

хипопотамът най обича

да повтаря едни и същи грешки

Тема с продължение

Темата ще е за web dating. Или виртуалните свалки. Мисля да си водя отчет какво се случва в сайта АХА.БГ - честно и безпристрастно.
Първо - подвизавам се там активно от седмица и малко.
Причина - известна на хората около мен, няма да пиша каква (обещах да не говоря вече за това).
Резултати - лепки, две - три по-свестни присъствия.
Рекапитулация за изминалата седмица - една неосъществена blind date. Един кю познат. Едно предложение за бира. Три предложения за кафе, две от които отхвърлени категорично, едното отложено за неопределено бъдеще (с някакъв младеж, който се е снимал пред стан)
Все пак идеята ми е да се срещам с нови хора - при това повече, пък да видим какво ще стане.
Мило дневниче, като има нещо по-пикантно ще пиша:)))

Сън сънувах

Тази нощ пак щуротии, успоредно със задължителните образи от работата (в лицето на две шефски тела) нещо много странно и символично.
Сънувах три бели коня - които постепенно се превърнаха в три малки бели котки, които станаха накрая три черни пиленца, които хранех с мляко - много трудна работа, казвам ви.
На сутринта се събудих с изострен майчин инстинкт и като влязох в магазинчето да си взема нещо за закуска, естествено си купих прясно мляко. И това ако не е промиване на мозъци! Ако някой измисли начин да рекламира в хорските сънища, ще удари джакпота:))
Иначе състоянието днес - кисело-меланхолично. Разсеяно-драматично. Дъждовно е навън, а цъфналите сливи в задния двор са като нарисувани - никакъв аромат не идва от тях. Fake plastic trees

Розова като розичка

Светът изглежда далеч по-приятно място за живеене след като си обядвал стабилно:))
И сега ще успея да напиша един позитивен пост за разнообразие,хихи.
От прозореца на офиса се вижда един много приятен заден двор, пълен с изгнили дървени стълби, ръждясали мрежи, продънени ниски барачки и едно парче земя, покрито с цъфнали иглики. Най-хубавото е, че виждам игликите, при това без да слагам очила. Как да не ти подскочи настроението. Много е заразително да си жизнерадостен. Може би забравих да кажа, че се старая да направя от себе си един весел и щастлив Прасчо и да командировам Йори на Хаваите да му се оправи настроението и на него.
И понеже тези дни офисът се превърна в мой втори дом, ще пусна две снимчици в стил before & after с гледка към мен и прозореца :)))

Q & A (AKA Monologue of a spotless mind)

Q: Как се чувстваш днес?
А: Като изпрана.

Q: Ха,ха - с омекотител ли?
А: Не, със солена вода и малко бира.

Q: Защо?
А: Не си спомням. Беше нещо деменциално, ах да, емоционално - точно.

Q: Че какви емоции? Нали нямаш чувства?
А: И ти ли? Не ме притискай така в ъгъла. Естествено, че имам чувства - нали така съм себе си. Обичам се.

Q: Вярваш ли си?
А: Все повече. Опитвам се, де.

Твърде много

Курсът приключи, ще разправям като имам повече време, научих доста нови вицове:)
Сега дойде ред на проверката - дали ще ми издържи психиката на емоционалното натоварване. Както се случва обикновено - едно зло никога не идва само. Имам ужасно много работа и няма кога да пиша тук, ще крадвам от време на време, за да пускам линкчета към любими парчета като това и ще си тананикам:

I look at you
And before my eyes it's true
That the girl of my dreams
Is not quite what she seems
Open your door
Turn off the light
Show me, show more
Tell me it's alright

Heaven is inside you
Heaven, when I ride you
Heaven, do you want me?
Is heaven just in my mind?

I look at you
And tell everything you do
The words in your hand
Still remain unsaid
"Open my eyes
And ... to the girl
Loose the disguise
Release me from your spell

Имам усещането, че нещо се е счупило в мен - някакво винтче и превъртам на празно...
Тази нощ не успях да спя много, беше ми студено, въпреки, че парното работеше. Страх ме е от самотата. Но пък съм достатъчно смела да се справя. Ще скоча, какво пък толкова, по пътя надолу ще се уча да плувам :)))