Ако господ е DJ, Кид Коала е моят ангел-хранител

Добъъъър вечер, София!
Благодаря, че дойдохтеееее. Не ви чувам! Забавлявате ли сееееееее?

О, да, Кид! О, да, Коала!

Снощи в Ялта - за първи път ми прекрачва копитото там, но впечатленията ми са чудесни. Доколко не съм в час ще ви светне фактът, че първо се опитах да се навра в едно соларно студио в подлеза, убедена, че там е клубът. Но нееее... Лелята ме натири да се качвам нагоре и аз понесох своята дегизирана персона (маскирана като поп икона) към кубъъ. Много ентусиазъм, много нещо. Наколо народ, пийват, говорят си хората, ама аз нали самосиндикално бях, а и вече си бях изпила и двете енргийни напитки, нямаше какво да правя отвън и се втурнах в Меката. Вътре нямаше пукнат човек. Тоест имаше един - аз бях. След около час се напълни. Даже мернах девойчето - дрогарче, което постоянно виждам напоследък. Коалата почна чак към 1 обаче заби просто помрачаващо или заслепяващо, не мога да преценя от всички тези лазери:)))))
Беше си подготвил едни големи листа с пожелания към хората наоколо - написани на български, представете си. И искрено се забавляваше. Както и всички наоколо.

Кажете YEAH!!!!!
Кажете HELL YEAH!!!!!

Ей, другият път да дойдете и вие!

Do you like koalas?

А да сте слушали Кид Коала? Аз не съм (на живо поне). Тази вечер ще пуска в Ялта. Ако не успеете да дойдете, утре ще прочетете тук какво точно се е случило.

В тази връзка отново забравих да дам краткия си очерк за нощта на софийския ъндърграунд на Шипка 6. Бях обезумена от Ambient Anarchist, които уж извършваха нещо като пърформанс, но до свирене така и не се стигна. Издържах около 15 минути, което си е цяло постижение. Имаше интересни инсталации и доста добро представяне на ди джеите на втория етаж. Най-впечатляващ за мен се оказа асансьорът, който се движеше между етажите почти като връзка между нашия и други светове - целият обвит от вътре с розова булана - който преминаваше като парченце от задгробен свят нагоре надолу. А вътре... ако се задържиш на столчето в ъгъла за повече от два етажа, се запознаваш с интересни хора:)
Находчиво, изключително!

До утре, ако съм в състояние да пиша изобщо:)))

:(

- Защо плачеш?
- Боли ме душицата...

Рисковете на електронната търговия

Вдъхновена от новата тениска на един приятел, реших да си поръчам и аз с находчиво избрана от мен картинка - естествено през интернет - тениска с щампа. Дотук чудесно - регистрирах се, абонирах се, изживях се като дизайнер и поръчах накрая. На другия ден проведох личен разговор с една учтива девойка като уточнихме цвета и размера - подчертах с пет дебели черти, че искам възможно най-малкия номер. Днес получих пратката. Само ще кажа, че вместо тениска в плика имаше палатка (а може и парашут да е, не погледнах, защото ужасено я метнах на безопасно разстояние). Има толкова много материал в тази дрешка, че мога да си направя поличка и потниче и да остане за ръкавички без пръст - точно ще си имам аутфитче за концерта на Мерилин Менсън. И ще си личи, че съм в траур - погребах желанието си да пазарувам през интернет вече. Бог да прости електронната търговия. А ако все пак искате да рискувате ето ви сайта.

Dissolved girl

Shame. Such a shame. I think I kind of lost myself again.
Този път в 4 a.m. Стоя и се взирам в тъмното. Не мърдам, за да не изгоня напълно съня. Аз съм един уморен караконджул.

Зелено

Когато се събудих тази сутрин стаята ми беше като градинка. От "щорите", които залепих снощи - хартиени едни, зеленички, които пропускат само зеления спектър на светлината. Много е хубаво и подредено, да се неначудиш, че това е моята стая. Отказах се напълно от това да слагам перде, вместо това го превърнах в постелка, ще направя снимки. Харесва ми как се получи:)))
И ето тази песен в главата.

Green thumb

В събота садих дръвчета. Дано наистина имам зелен палец и се хванат. Смятам да проверя какво е станало след известно време. МММ, приятно беше:)

Earthquake

Няма трус, няма епицентър - само руини. Опустошен град, разрушени мисли, отломки и стъкла в краката ми. Не си спомням как се озовах тук. Не спя, за да не забравя, но не помня какво. Нишката на любима мисъл бавно се изплъзва от ръцете ми и нямам желание да я догонвам. Аз ли съм, тук ли съм? Истинско ли е?
Сан Франциско през 1906-та. Бих умряла на такова място.

P.S.

"За теб не знам, но аз бях сам почти през всички тези дни. Дали и ти за мен не си живял, някога преди?... Няма никой като теб и аз не съм със теб случайно..."
Случаен човек, изгубен човек ... съм аз...

Цитатът е от песен на Мирко от Каризма, които нагличко са взели мотива на пианото от Trouble на Колдплей (любима моя). Резултатът е чудесно парче, което ми се наби в главата. REPLAY!!!!!!

Зоната, как свалих очилата, спрях цигарите...

...или триста начини да те накарат да се чувстваш зле.

Наскоро правих хранителен режим на една приятелка на база на дългогодишните ми титанични борби със собствено причинените ми мастните натрупвания от кръста надолу, които не е нужно да отбелязвам, че са завършвали винаги с безусловна победа на дълбоките резерви, натрупани под опашната ми кост. Явно предците ми са били много гладуващо племе и гените им така са се изменили, че да ме предпазят по всякакъв начин от умиране от глад - като включително съм развила уникална по рода си способност да се храня от въздуха.
Та за хранителния режим ми беше думата. След като написах мерките, теглилките и групите храни, осъзнах, че в никакъв случай сама не бих успяла да го спазвам (и лошо ми стана, като се сетих, че преди две години изкарах на него почти два месеца). И всичко това, заради някакво вечно състезание "Кой по-, по-слаб". Я, излез, детенце хубаво, и изпей песничката - "Що са ми толкова тънки ръчичките?". И да се харесваме на кой - на себе си, на конкуренцията, на клиентите на женския пазар - "Насам, народе - 100 долара за една - 150 за три".
И всички тези малоумни книги, които се опитват да те убедят, че като свалиш 10 кила ще си оправиш живота - и че щом си малко по-различен (не дебел, не кльощав) страдаш от неизличима болест.
Ами от мен да го знаете, 10 кила по-малко не те правят по-щастлив. Само по-гладен:))))))

Та обявявам се срещу диетите "Японско чудо", "Зелева супа", "Оризова тапа", "Картофено пюре без мляко", "Яйца до обелване на очните ябълки", "Диня и пъпеш за тънка талия", "И една ябълка на ден стига" и други подобни, които са способни да те вкарат в интензивното, където и болничната храна може да ти се стори като френско ястие (или родопско, зависи от вкуса ви).

Яжте умерено и вкусно и се наслаждавайте на живота и прекрасните си форми. Защото нашата уникалност е това, с което ще се отпечатаме - било то на стола, или пясъка на плажа:))))

Дългата сиеста

Тези дълги, мързеливи, лакоми дни са на път да се изплъзнат тежко и мазно от полезрението ми...Безпаметни - слети, телевизионни и безкрайно хранителни. Не знам как оцелях:) Днес се опитвам да работя, но не ми спори изобщо, гледам снимките, които направих вчера на импровизирана фото ваканция в махалата. Поне имах такива планове, но бодигардът ми отказа да ме придружи до циганския пазар, за да се потопя напълно в атмосферата. Затова снимах мечката в парка, рибките в парка, девойките и малчуганите в парка. Зелено и дъждовно. Много приятно.