Строшена китайска вазичка

Падна лекичко, много бавно и напълно безшумно се разпадна. След това видях, че всъщност е била счупена много отдавна, но някой се е опитвал да я залепи. Не ми е мъчно, вътре няма нищо и без друго. Беше ми спомен от един човек, който някога, не помня вече кога, много обичах. Тази сутрин почти си тръгнах...Страх ме е, че скоро няма да поискам да се върна.

Placebo в детската градина

Тази година дядо Мраз не дойде. Вместо това изпрати Пласибо на дечицата в България да им раздадат подаръци (пенкилерчета, пласибо-екстази и захарен памук).
Малко предистория: Слушам Брайън и компания от малка, първия концерт пропуснах, на този по едно време дори не ми се ходеше (особено след Яхъра)- някой предложи да си продадем билетите и да ходим да пием в някъде :))).
Самият концерт протече, изтече и се отнесе горе-долу така....
Влизам вътре и какво да видя - Свилен пее. Прощавай, Свилене, че само две песни хванах, ама те най-важните бяха. Оглеждам се наоколо - едно рехавичко. Разумните, ревматичните, и както се оказа после "възрастните" почитатели са накацали по трибуните (като маймуните), но не и ентусиасти като нас. Решихме, че ще сме най-отпред или поне, възможно най-близо. Беше тъмничко като влязохме, та в момента, в който светнаха лампите и Остава не останаха, забелязах къде съм попаднала. Сборище на малолетни! Къде са им придружителите? Какви са тези бири! Ей, детенце, майка ти не ти ли казва, че не бива да се пуши в такава крехка възраст? Естествено преувеличавам леко. Имаше младежи, които току бяха навършили заветните 18.
Е, всичко това идва да покаже, че Пласибо явно са вечна група с подновяващ се фен заряд и че може би е време да отстъпя мястото си в редиците на по-младите. Път на младостта и неопорочения ентусиазъм!
Но, докато ви занимавам със соц плакати, ето че бандата почна да излиза. Ако бяха Бандата на Оушън, щяха да са 13 парчета, но и сега ми се сториха множко, на плаката бяха трима, а какво се случи тук? Поне 5-ма видях, а почти не бях пила (само една биричка). И нещо друго - китарите - имаше по 7-8 от всеки вид, поставени отстрани. Както се оказа по-късно Брайън не може да свири с една и съща китара две поредни парчета и неговата "очарователна асистентка" ги вадеше и подаваше като зайци от цилиндър.
Още в първия момент на появяването им едно дете припадна и се изнесе назад, което ми осигури малко преднина. От опит знам, че за да те хване (концертът), трябва да си възможно най-близо и смрадливо. Та се постарах максимално, излях няколко кила пот, настъпвах досадното малолетно говедо с шапка пред мен, кефех се като ме заливаше някой с вода (надявам се да е било вода)... и така.
Колкото до самото изпълнение - според мен (подчертавам, че е лично мнение) бяха страхотни. Много добри, направо велики. Пях, драх се като 13-годишна фенка с останалите лапета около мен (и с двамата монголи) и се докарах до състояние, в което цялата ми кръв беше изцедена и вместо това в тялото ми почна да се движи мелодията. Това е меко определение за усещането, което изпитах при едно от последните забивания. Страхотно беше, спирам с обясненията, че ще разваля магията, а и няма как да го усетите.
И като за край: Единственото парче, което не изсвириха, но за мен е ЕДИНСТВЕНОТО:)

Изгубено малко пале, някъде в приказка с призраци

То чете толкова много и така алчно, че забрави да затвори книгата и кориците й изчезнаха, страниците се стопиха около него и буквите се превърнаха в птици - отлетяха към северното сияние. Близо до полюса е студено и отчайващо самотно. Всъщност кой е казал, че самотата е лоша. Ето сега си представи, че е предмет, и престана да усеща студа. Малък стенен часовник с кукувичка. Никой не го забелязва, защото е покрит с прах и така са свикнали с него, че се сещат да го погледнат, само когато кукувицата се върне напролет от Африка и свие гнездо в отвора на челото му. Тази година тя не дойде. То си представяше, че по пътя й се е случило нещо хубаво (когато навън печеше слънце) или нещо ужасяващо (когато валеше). Днес беше ден с променлива облачност и то си помисли: "Сигурно кукувицата е срещнала по пътя богато сервирани трохи и се е спряла да попирува. А после се е оказало, че е капан. И сега е пленена в клетка с тюркоазени орнаменти и пътува върху гърба на камила към двора на богат шейх."
То заплака. Тъжно е да си часовник, особено когато си толкова на север. Трудно се отмерва времето, а и птиците бягат. А северното сияние тихичко запя.