Meet Joe Black - REVISED

Или "Анджелина да си задържи Брад", яйк!

Тази сутрин съм почти половин човек (почти, защото съм по-скоро четвърт), заради филма, който се насилих да изгледам до към 2 и 30. После бях толкова развълнувана, че се наложи да нахвърлям това, което ми се върти из главата и така откарах до 3, но както и да е.

За отдавна планираното гледане на "Да срещнеш Джо Блек" иде реч. Ако много харесвате този, филм, предварително се извинявам, но мнението си е мое. Въпреки това не смятам да го задържа за себе си:)))
И, за да не протакам повече - по-смотан филм скоро не бях гледала. И по-лоша игра също, а точно бях дала 10-ка на Брад за ролята в Babel. В този филм той играе една лъскава обвивка, в която се подвизават различни души (едната е спорно да се нарече душа, защото е Mr. Death Himself), и който прекарва 70 процента от времето в станно, неадекватно стоене като истукан, съчетано с нелепо въртене на очи, 20% в говорене (патетични слова, произнесени с гробовен глас, с изключение на ужасяващия ямайски акцент, който вкара за около 5 минути, и от който ме побиха тръпки) и останалите 10 процента - в ядене на фъстъчено масло и (успокойте се, дами!) в ЦЕЛУВАНЕ!!! Белите не могат да скачат, но Смърт, пардон Джо, целува и още как:)
Антъни Хопкинс игра толкова незабележимо и слабо, че ако Ханибал го видеше от някъде, щеше да се ИЗЯДЕ от яд.
Имаше и мацка - доста сладка и чаровна, която преиграваше (но сравнение с Джо беше цвете, буквално).
Сега малко за идеята на режисьора: "Любовта е всесилна, истинската любов е най-важното нещо на света. Дори Смърт може да обича!"
Уау, как да не им повярваш?!? Особено, когато красива мацка съвсем СЛУЧАЙНО среща Брад Пит в кафене. Той се оказва умен, чаровен, открит и чувствителен, подчертано моногамен и отдаден на Единствената, която също така случайно май ще се окаже нашето момиче. И тя така си мисли като се разделят. Песните на птичките са внезапно прекъснати от факта, че младежът (ще го наричам Раян) е блъснат от две коли (за по-сигурно, тези хора от провинцията са държеливи) и умира. Е дотук с птичките и пеперудите. Също така случайно, Сюзън дори не забелязва какво се е случило. Защо й е, тя е влюбена. Не обръща внимание дори, когато същата вечер Брад се появява в дома й, но полезното му съдържимо вече не е сладкият Раян, а Смърт, тоест Джо. Джо е неадекватен, странен и напълно извън сценария през цялото време, но тя си държи на своето "Обичам го и туй то, нищо че очните му ябълки играят салса, нищо, че не изважда тази лъжица с фъстъчено масло от устата си, нищо, че сексът продължи една минута, нищо, че има ужасна прическа и говори ямайски като дърт педал, ОБИЧАМ ГО!!! Как да не обичаш тези мускули, тези сини очички, чипо носле и бузки, гъди гъди гъди! А да не на последно място, не е точно, какъвто беше като се запознахме, но на кой му пука?" Това е то "истинската" любов. Важно е какво виждаш. What you see is what you get:))
Уви, идилията продължава твърде кратко, Смърт се усеща, че не му е тук мястото (не сам, разбира се, освен нелеп, е и малко тъп) и отвежда бащата на Сузи към Вечните ловни полета. Мислите си, че любовта побеждава и тя го последва, To be dead happily ever after, но не. Ех, дори този край на историята щях да приема почти без погнуса,обаче режисьорът и сценаристите бяха замислили друг финал.
Джо си отиде, Раян се върна в тялото на Брад и хоп, всички трябваше да чуем ОНОВА кликване, въздишки, птички, Сузи поне го направи. И тук вече се ококорих. Чакайте да направим равносметката и дисекция на ИСТИНСКАТА любов - първо се влюбва в един (Раянчо), после в друг (Джо), накрая пак приема първия! И това само, защото душиците са опаковани в тялото на Брад.
Ок, схванахте идеята!

P.S. Официално уволнявам Брад Пит от сексуалните фантазии, които смятах да имам с него. Хонорар от 2 милиона долара (абонамент за 1 година фантазиране) не си заслужава. Видно от този филм освен, че ще се разоря за фъстъчено масло, коефциентът на полезно действие на Брад ще е сборно около 2 часа за цяла година употреба.
Анджелина може да си го задържи:)

Ще взема един Вал Килмър от осемдесетте, хахахахахаха.

www.netraino.com

Реших да помествам снимки на нещата, които правя. Или поне на тези, които повече ми харесват. Те рядко се задържат при мен, затова ще са в рубриката "Нетрайно", поне докато не си направя отделно пространство за целта. Вчера от Слънчоглед си взех морски звезди - хрумна ми да направя обици. Ето как се получиха:


По-подробно, моля:


И накрая новата им притежателка. Нора. Тя първа от офис семейството ще ходи на море - още другата седмица:))) На Какао бийч ще я залеят с фрапета.



Извинявам се за качеството на снимките, уж бях фокусирала. Трябва да мина няколко урока:))

Трафик или негласна война срещу блогърите

От вчера се опитвам да пост-на нещо, да кача снимчица - елементарно. Оказа се, обаче, че е почти мисия невъзможна. Едва успях да пусна сутринта едно кратко текстче със снимка - отне ми бая рефреш и нерви. Какво става, по дяволите!!!
Ха, успях. Явно, "профилактиката" е свършила:)
Един малък пример как не трябва да се снима портрет:(

Чакалнята на гарата и едно малко коте

Вчера така и не успях да пусна пост, а може би за добро, ще стане един снимков репортаж от вчера. Първо дълго време чаках нета, без него сме почти като без сърдечна дейност и се налага да ни бият атропин, кофеин и малоумин венозно, за да изкараме деня:)

После дълга разходка, пазар и едно рошаво, гальовно коте.

Зимното ми цвете

Това е азалията, която имам от повече от година и половина, и която така и не успях да уморя с небрежността си. Сега напук на сушата и жегата е решила да цъфти - а уж това се случвало през зимата. Сбъркано цвете. На мен се е метнало.

Панел парти

Мястото е завод за панели в индустриалната част на града. Организаторите се помещават тук.
Чекпойнт - в 0 часа. Партито вече е факт - от 3 часа. Хората не са изобилстващи, но има около 100-тина човека по моя скромна преценка и пияна глава. Импровизиран бар - мезенца в на мама купите, алкохол в пластмасови чаши, свещи, групички младежи, танцуващи тук-таме.
Самите ди джеи са качени на някаква платформа, постарали са се и е доста впечатляващо. Няма много ефекти, но пък за сметка на това звукът е учудващо добър.
Така и не разбрах как мина времето. Подивях си на воля и си обещах пак да ида:)

Индекс на щастието

Проверих си и аз индекса на щастието, покрай блога на Петър
Излезе, че в сравнение с "нормалните" 31 процента за България, имам доста висок показател - над 63%, което ме прави само 20% по-нещастна от най-щастливите хора на планетата (карибските пирати).
Дори американците се чувстват по-зле от нас. Не знам какво става - явно, колкото повече те тормозят парите, толкова по-отчаян се чувстваш. Едни ги имат, други се чудят откъде да намерят. Социалните води са много дълбоки, а аз не мога да плувам. Смятам, че ако се опитваме да правим поне двама - трима човека около нас по-щастливи, ако се усмихваме повече и вярваме, че ни чака нещо прекрасно утре, животът ще е по-розов.
Аууу, забравих да кажа, записах се в couchsurfing и в края на септември се очаква да пристигне първата ми гостенка - Джери от Канада:))))))

Убийствен полуден

По пътеките на Витоша маркировка няма открита. За сметка на това пътеките са много. За желаещите да се лутат и да ровят в листа и камъни, избор има голям. Водопадът си заслужаваше обаче, въпреки, че на снимките изглежда незначителен. Няма да помествам изображение.


На това фото се бях заплеснала по водните кончета. Имаше много - на Боянското "езеро", по-скоро блато.

Много чист въздух и един златен ритрийвър:)

Срам и позор

Няма кинти, няма няма кинти!!!!
Скоро няма да си взимам Бентли...

Мерилин Магьосникът

Най-после коментар за едно от най-чаканите от мен събития за това лято - концерта на Менсън на стадион Академик.
Начало - 19 часа. В строй пред входа в 19 нула, нула. Огромна тълпа - лек пристъп на хомофобия, агарофобия и арахнофобия (сигурно заради черните мрежести чорапи на девойките). Организаторите се бяха постарали да изнервят всичкото метъл наоколо, като предвидили един пропускателен пункт за цялата маскирана тълпа. Съответно с майсторско пререждане и разсеяно изпреварване след около 30 минути вече бях на портала. Подгряващите групи вече поприключваха, докато успях да вляза на терена. И, о, шок! ТЕРЕНЪТ беше с поразителните и зашеметяващи размери от 60 метра на 20, натъпкан рехавичко с поклонници, които не носеха свещи, понеже охраната беше доста стриктна и пребърка и ограби що си струваше да бъде задигнато от чантите (дезодоранти, рол-он-и, вазелин, игли и конци и други необходими за домакинството вещи). След първоначалното разочарование от "огромната" сцена се примирих някак с положението и заех стратегическа позиция в тълпата, както по-късно се оказа, съм застанала в периферията на пого-то, но това е друг пънк:))
Type o negative някак не можах да ги схвана - не се чуваха почти, публиката също. Зарадва се народът, само когато вокалът извади камера и почна да снима маймунките наоколо. Ние естествено се зарадвахме и почнахме да подскачаме и махаме в очакване на банани и други лакомства, ама ни се размина. Останахме си с голата надежда, че сме снимани от куул пича.
И после почна подготовката за театъра - имаше си завеса, проба на разни реактивни инструменти, сгъстяване на тълпата, разни младежи загряваха с мятане на вода върху народа, и така...
Слънцето се скри (както пее Миро) и се почна! Завесета падна, червено сияние (само това виждах - тези метъли се оказаха и мутанти - всичко живо по 2 метра наоколо), пого-циклон, радост голяма. Ехааа, Мерилин, dude, we are all now stars in the dope show! Много послушен беше, свали по едно време панталона и почна да си прави разтривки, но се стресна, знам ли от какво и се обу бързичко. Иначе пя чудесно момчето, от сърце и душа. Звучеше почти 1 към 1 със записите (ако това се брои за плюс, а звукът беше на моменти доста добър (като цяло не беше достатъчно силен).
Имаше лъскави кръгчета във въздуха (червени) и конфети на The beаutiful people.
Личното ми впечатление - интересен концерт, малко неприятин субекти в публиката, слаб звук, 30% неудовлетвореност. Но всичките останали 70% ми ги взеха и за мен беше удоволствие:)
Сега ще чакаме Type o negative да дойдат на самостоятелен концерт. Обещаха ни, поне да дадат копие от снимковия материал, че на нас не позволиха да си внесем апаратчетата.

Другата седмица почва ЕхІТ фестът, на който няма да ходя тази година, за да има още един повод да се повълнувам (този път от разстояние, освен ако не спечеля играта на радио НОВА - стискайте палци).

Евро-темата

Много ме забавлява инициативата на EU да си имат собствен канал за пропаганда:))))
Едно симпатично видео тук, има и едно друго със секс сцени от филми, но предполагам, че него всички сте го гледали вече.