Как почти обиколих света за една нощ

Тази нощ имах шантави сънища. Щях да заминавам за Индия, но си изпуснах самолета (не по моя вина), после за Австралия, накрая се натъкнах на раста сборище в стар град, включитлено на лекция за легализиране на марихуаната. Някак по естествен начин се съчетаваха димната завеса и масурите с дърворезбите по къщата и калдъръма по улицата. Накрая газих в огромна зелена трева, поникнала като от блато (нещо като утешение за изгубената Индия май се бях озовала в оризище:)))) На сутринта имах ето толкова облагороден вид.

Future Shorts в България (София, Грамофон, 20 септември)

Снощи в Грамофон имаше откриване на
Future shorts за България.


Мястото беше романтично, но не и прагматично подбрано.


Всъщност няма голямо значение, когато успееш да седнеш на първия ред (а ние - трите грации, успяхме:). Много народ, все ми се струваше, че аха да разпозная някой и нямаше да се учудя.
Обстановката беше предразполагаща, въпреки задимеността, и след пърформънса в началото (включваш танци и подмятане върху кокили), ни сервираха коктейлната черешка на вечерта. Началото беше със Sentimental journey. Единодушно решихме, че на сестра ми много ще й хареса (на нас също, както и на останалите). Няма да пиша СТРАХОТЕН филм (СФ), защото ще се наложи да използвам това словосъчетание около още 9 пъти, а не обичам да се повтарям.
Точно си бяхме отдъхнали от японки и хоп още една в City paradise. Оставям го без коментар - гледайте. Песента e Peach, Plum, Pear и се изпълнява от Джоана Нюсъм. СФ!!!! Излишно е да казвам, че на сестра ми щеше да й хареса:)))

И още японци:) Right place. СФ!!!!!!!

Следващите СФ-та бяха по ред на номерата: една любовна история She loves me, she loves me not, още една уж нелюбовна Can we kiss? и една съвсем маскирана като нямаща нищо общо с любовта (it's all about sex, dude) - Never like the first time.

Животът като куче не ми допадна много, но вижте трейлъра, може и да ви хареса да гледате американски филм с френско заглавие, ауууу how snobbish!

За десерт бяха оставили СФ на 3-та степен. Моят любим Жо Жо сред звездите (Jojo in the stars). Настръхнах като го гледах, и няколко сълзици пуснах. Но има защо...
По-късно ще има и скромен снимков материал на тълпата и лампите в Грамофон, стига да съм успяла да хвана нещо, защото, разбира се фотоапаратът ми умря, точно "когато трябваше":)))

За сметка на това фотографът на сайта се е справил добре. Даже и мен ме има - онова с безумната физиомутра на преден план (уфффффффффффффф, а толкова позирах, мама муууу).
Галерията.

Един ужасен обяд, две прекрасни Марии и дзен

Може би работите в София. Сигурно в центъра. Да, точно така около Патриарх Евтимий. Сто процента ви се налага да излизате да обядвате от време на време. Е, на мен също. Но мисля, че скоро няма да повторя. Разбрах защо живея тук и защо ми харесваше до скоро. Шумно е. Толкова шумно, че не чуваш мислите си и не ти се налага да мислиш. Пълно е с кукувици - толкова много, че изобщо забравяш за собствените си демони и се пазиш само от чуждите. Мръсно е. Набива се под ноктите и в кожата ти и те прави тежък и земен. Така земен, че можеш да пуснеш корени, докато чакаш зеленото на Петте кьошета.
Но днес осъзнах, че това НЕ МИ ХАРЕСВА.

И въпреки всичко малките хубави неща.

Две прекрасни Марии и една котка:





И абсолютен дзен в един таен двор:

Сладолед и мама

С майка ми се счупихме да позираме тук:)))

The Revival of Brtitney

О, музо, млъкни, че Бритни изкара нов сингъл.
След като най-после май се съвзе от раздялата с Кевин (ако ме беше послушала, нямаше изобщо да се жени за него - дори аз можех да й кажа, че от лекето мъж не става, а тя взе че и му народи и дечурлига, ама карай, пак й дойде акъла, ако не навреме, то поне преди да е станало твърде късно), тя се появи с ново парче, което, признавам си, ми харесва почти колкото Toxic. За незапознатите ще вметна, че токсик е единствената песен на Спиърс, която харесвам.
Gimme more е покъртително... Надявам се искрено с това "дай ми още", да няма предвид - направи ми още деца, този път близнаци.
За предпочитане не гледайте клипа от наградите на МТВ - прилича на лоша реклама на успокоителни...Изумява ме колко зле може да изглежда човек, докато пее буфо. И коментарът на Сара Силвърман. Велик!!!

Четири именни дни и един рожден...

...на двама човека. Точно вчера - на деня на Вяра, Надежда, Любов и София, се случи така, че съвсем алтернативно празнувахме рожденния ден на Петя и Сашо.
Вечерта започна още по светло в офиса, където Буба ни заклещи с едно мартини с маслини и нямаше мърдане.


А след това на таванчето ни посрещна ето това чудо:



и стана ясно от пръв поглед само, че нощта ще е дълга и тежка...
Някои от присъстващите не си правиха илюзии по този въпрос и се подготвиха още в самото начало за тежкия вторник...

Един от влъхвите беше донесъл тортичка - ммм, с течен шоколад в сърцето.



Имаше и други интригуващи подаръчета - като албума на Туул с триизмерни картинки, които се надпреварвахме да ВИДИМ, оказа се доста сложно, но веднъж като откриеш надупчения с карфици скелет, всичко става по-лесно:))) (тази снимка трябва да се гледа с очила за триизмерно виждане, ахахахах)


И накрая, само за да не помислите, че изобщо не мога да фокусирам, ето една сгодна снимчица:



В резултат на опитите за фокусиране - предимно върху чашата с водка, днес денят е приятно размазан. Половината ми (по-добрата) спи мъртвешки, а лошата ми страна вършее на пълна скорост.

Мальовица или зимен преход през септември

Миналата неделя - 9-ти септември.
Мястото е Мальовица.
Обстановката е - много снежна.
Краката - мокри.
Морените - подли.
Малко снимков материал.

Графити

Преди години като се разхождах из Берлин, страхотно впечатление ми направиха рисунките по стените. Бях свикнала с българските графити, които рядко се различаваха от "Жоро обича Пеца и иска да я клеца", или ЦСКА, отчайващо преправено на ЛЕВСКИ (това последното е истински героизъм). Та, в Берлин разбрах истинския смисъл на графитното изкуство. Е, мога да кажа, че се приближихме до Европа, ако не в друго, поне в това! Ако сте се оглеждали какви чудесни графити има вече наоколо...


Благодарности на Мус за снимката:)))

Eternal sunshine of the spotless mind

Ще отида в книжарницата на ъгъла.
Ще си купя най-голямата гума - за предпочитане с картинка на динозавър върху нея - и да мирише на ягода.
Ще я допра до челото си и ще изтрия всички спомени.
После ще си купя млечен шейк и ще си представя, че съм щастлива.
И няма да обръщам внимание на странния вакуум в стомаха ми, който ме задушава...

The space between

You cannot quit me so quickly
There's no hope in you for me
No corner you could squeeze me
But I got all the time for you, love

The Space Between
The tears we cry
Is the laughter keeps us coming back for more
The Space Between
The wicked lies we tell
And hope to keep safe from the pain

The Space Between...

Доверие?

Моля на вашето внимание - патка-психопатка. Аз съм най-доверчивият човек на света. Кажете ми нещо и ще ви повярвам. Толкова искам да ви повярвам, че дори нищо да не ми кажете, ще си го измисля и ще повярвам в него. Понякога си мисля, че с мен се прави социален експеримент. Колко удара може да понесе пенядата във форма на ПАТИЦА. Ами изводът е - бая. Но на пенядата й втръсна. А на патката й поникнаха зъби. Така, че край с експериментите. Обявявам партията на СВОБОДНИТЕ ЛАБОРАТОРНИ МИШКИ И ПАТКИ за сформирана. Засега съм само аз вътре, но ако има желаещи да се присъединят и да избягат от лабиринтите си, да пишат!

Всичко ОТИДЕ по дяволите

Чудя се изобщо дали ще мога да дишам спокойно някой ден...до някого (освен до теб).
Нещастна съм, почти до лудост, от тази ужасна обреченост.
Стоя вцепенено и си мисля, не може да се случва отново, не може. И осъзнавам, че някой е изстрелял в мен малко топче, пълно с отрова, която се изпуска в лимфите ми всеки път, като започна да се страхувам. Заразява ме със съмнения, свива ми душицата, слага ми маската на смъртта и започва диво да нашепва - хайде, време е, махай се преди да си изгубила последната си капка самоуважение. Ей, ненормална съм вярно. Никой не бива да се приближава до мен. Трябва да внимавам повече. Да не допускам никого близо, прекалено близо...
Is it love?
Опитах ли се да изрека думите този път? Не... Никога няма да повторя тази грешка.
Не съм ничия, няма и да бъда...
Аз съм отровната половина на онази ябълка, от която заспиваш 100-годишен сън.

Десет начина да разкараш гаджето си

На вниманието на тийн аудиторията

Всъщност синтезирани до няколко основни похвата. Дано са полезни на всички:))

Реплики:

1. Първата и най-добрата от всички всъщност е пълната липса на реплики. Прекратете комуникацията. Ако изберете тежък за него (нея) момент, ще имате 100-процентов успех.
2. "Ох, спи ми се. Много съм уморен (уморена)." Тази реплика е много добра, обаче трябва постоянство, ще отнеме поне седмица. Но ако я повтаряте упорито всеки ден по няколко пъти, успехът е гарантиран. Накрая съществото ще се сети, че ви уморява и ще ви остави на мира.
3. "Ми, оправяй се сам (сама)". Тези, които са по-сигурни във физическото си превъзходство при евентуален бой, могат да вметнат репликата по време на секс и да захъркат артистично:))))

Действия:

1. Разбира се най-добрият начин си остава бездействието. Колкото сте по-апатични, толкова по-добре.
2. Той (тя) ви е на гости - идеалният начин е: Оставяте го (я) да се забавлява както намери за добре и почвате да чатите по скайп (за предпочитане с пичове - голи до кръста или мацки, проснали се по цици в аватарите си) или да поствате в любимия си форум. Необходимо е пълно съсредоточаване. Трябва да внимавате да не обръщате НИКАКВО внимание на половинката, че току реши, че има за какво да остава тази вечер. Модификация на това действие е да му (й) пуснете филм и да заспите демонстративно. Ако не си тръгне, значи е пълен тъпанар. Или пък малоумен влюбен кос.
3. Забравете всякакви подаръци. Никога не черпете, не гответе, не си давайте зор дори да измисляте каквото и да било забавно нещо, което да правите заедно. На вечния въпрос на половинката "Какво ще правим довечера?" отговаряйте твърдо "Умора ме е налегнала, викам да изгледаме едно филмче вкъщи. Що не купиш пуканки и не ми лакираш ноктите на краката, докато дремя пред компютъра?"
4. Юрнете се в сайтове за запознанства. Но трябва да сте сигурни, че чавето ще ви хване. Иначе може пък и да свалите нещо куул и да преминете към по-драстичните мерки, посочени долу.

Ако въпреки всичките ви усилия г-то не се е сетило да отлети, специално за вас (тежки случаи такива) - просто му (и) кажете, че от вас любов няма да получи, и че е най-добре да си хваща пътя, докато е време.

Айде, и ако проработи, да почерпите, че докато синтезирам правилата, голяма веселба беше.

The cure and the cause

Don't take your love away ...


Just a few things before I head on my way
You are wonderful and good when you want to be
You are what I want but not what i need
And you are no good for me
But you are the cure, oh yeah, and you are the cause of my blues
Cure me, cure me....


Толкова дълго търсих тази песен! Докато не чух най-после правилно думите и готово. Открита е.
Приятно слушане:)))))

Посредственост

Вчера нямаше ток и ни пуснаха рано-рано от работа. От нямане какво да правя минах един тест по френски (едва-едва), добре че сестрата помогна, и после се забих в Слънчоглед с идеята да си купя нещо. И си купих, и още как - платно и акрилни бои. Първоначално исках да си взема платънце да пробвам мога ли да рисувам - колкото картичка, да драсна една, две спирали, с което да приключа експеримента.Добрите хора, обаче, ми пробутаха цял комплект с четири пъти по-голямо платно (съответно 4 пъти по-голям шанс да се оплескам, което и направих, както е видно по-долу:)))) и акрилни бои.
Запретнах ръкави и сътворих това:

И по-добре да бях спряла. Но не, не спрях. Резултатът към 1 през нощта беше това чудо, което е на косъм от посредствеността:

Ох, следващият път ще си взема платното 10 на 10 (сантиметра), ще сложа един червен фон и две зелени круши и ще мирясам.
А може и лилави круши, хм, хм.