понеделник, октомври 29, 2007

Есен - името ти е Червен

Цял ден днес вали. Небето е придобило един болнав оттенък и ръми ли ръми. И въпреки това е прекрасно. Дърветата улавят минималните разсеяни лъчи и блестят в жълто, а аз се чудя кои за мен са символите на есента - ранно стъмване, дъжд, жълти дървета, червени листа, нарове, а калинките отлитат на юг.
Красиво е...

четвъртък, октомври 25, 2007

Тефтер

Преди много години имах малко тефтерче с черна латексова подвързия. Обичах да записвам следнощносменните си мисли. Сетих се за него тази сутрин в тролея и нещо забравено се размърда в стомаха ми. Минаха вече 8 години...

"За мен ти си само спомен от лош сън - чифт обувки без връзки, с които няма как да се спъна, защото не мога да ходя."

петък, октомври 19, 2007

Опит

Опитах снощи да направя портрет, след като две дни безуспешно се мъча да рисувам от натура с химикал,резултатът от което беше плачевен. Затова заложих на акварелен картон, молив Б4 и се роди това.

Ох, излишно е да казвам, че беше по снимка, никой няма да ме издържи 2 часа да го рисувам от натура. Сега съм решила да изнудя Наде да ми покаже някои трикове при рисуването и да ходя с лапетата да мажа в някое ателие. Все трябва да има подобна опция в този град...

вторник, октомври 09, 2007

В отговор на Лени

В отговор на коментар, а пък стана пост.
Извинявам се, ако съм потвърдила това нелепо приравняване на категориите дебел=грозен с несериозния си пост от вчера. Той беше създаден, без в него да се влага какъвто и да е смисъл освен цитатиране на глупави и "общоприети" фрази, които хората от различни страни си разменят на по бира. Мисля, че мнението ми за това да си уникален и различен съм излагала и друг път.
Като представител на тази категория хора (доста изявен при това) винаги ме е вбесявало отношението към жените в България (и в другите страни), както и на самите жени към телата им - като към предмет, който трябва да има определена форма, за да се продава по-добре на пазара. И толкова се радвам на хора, които успяват да разбият този порочен кръг на глупост и ограниченост и да се обичат каквито са, а не каквито трябва да бъдат според някакви плакати.
Грозното има много лица. Никога не съм го приравнявала на килограми. Признавам си, че съм изпадала в слабост да мисля, че щом съм по-дебела ще бъда нещастна и ще умра самотна и изядена от кучета (което е пълно малоумие). Мислела съм и че съм грозна. Понякога ми се е струвало, че съм грозна, само защото имам целулит. Друг път, ми се е струвало, че съм чудовище, заради кратерите по кожата ми.
Явно това е по-лесният начин да си обясня защо не съм обичана и желана, защо по дяволите не ми върви във връзките ми. А уж имам акъл в главата си. Но тези мисли показват единствено само моите стени, как съм позволила на някакви чужди мнения, изразени по един или друг начин да ме накарат да им повярвам и още по-лошо - да се чувства УЖАСНО ЗЛЕ, как съм избрала лесния път да обяснявам несполуките си в живота (вместо да се вгледам по-добре какви са истинските ми недостатъци). Признавам, че имам проблем. Но се боря с него и наистина смятам, че трябва да ценим своята уникалност - това кои сме, колко чудесни хора сме всъщност, защото НАИСТИНА ГРОЗНО е да сме ОГРАНИЧЕНИ, ПОСРЕДСТВЕНИ, ЖЕСТОКИ, БЕЗСЪРДЕЧНИ. Такива хора никога не биха ми се сторили красиви, каквато и външност да притежават.

И последно, напоследък много ме вълнува темата за анорексията и за крехката женска психика, когато въпросът опре до липса на любов към самите нас. Държа да пусна линк към това видео.

Beautiful mind

Казвала ли съм, че мечтата ми е да мога да говоря на всички езици?
Всички ви казват - не може - мозъкът ти не е способен. Но не и за Даниел. И неговият невероятен ум.

понеделник, октомври 08, 2007

U nas ili u vas?

Този уикенд беше особено интересен. Посрещнах първия си гост от Couchsurfing - Четан от Лондон. Благодарение на Мо, имаше място, където да преспи и така прекарахме неотлъчно с младежа 2 дни:) Всички сме чували митовете - как е там, колко е хубаво... Друго си е като видиш човек с британски акцент, който ти обяснява реално нещата. Интересното е, че разбрах, че има митове и за нашия регион (не особено приятни). Мисля, че някои легенди бяха потвърдени, други развенчани, но като цяло се получи чудесна смесица от култури и истории. Четан пътува от 11 месеца и не знам дали да го нарека лондончанин с индийски произход - по-скоро е от специалната порода хора - пътешественик, тръгнал от един английски град. Невероятно е усещането, че светът е достижим и обширен и че навсякъде можеш да откриеш приятели...

Галерия.

Митове и легенди:

Според англичаните:
- В България да останеш да спиш в нечий дом е като да отидеш в леговище на престъпници. (myth busted)
- В Източна Европа жените са грозни и не се поддържат. (Myth busted)

Според българите:
- В Англия хората живеят добре, щастливо и богато. (оказа се, че националното забавление е напиване в събота и петък вечер и търкаляне по пода)
- Жените в Англия са "грозни". (потвърдено от първа ръка - "Няма как да им вържеш, ако не си пиян". Choose beer. Choose to go bed with ugly people:)
- Хората там са интелигентни и КУЛТУРНИ (о, има и такива - Чет е. Според него обаче само снобите биха слушали Найджъл Кенеди - иначе не го бръснат за пъпеш. Хората предпочитат да пият вместо да ходят по изложби. Разговорите се въртят около пиенето и количеството, той се изненадва, че на Изток му се случва да води интелектуални разговори по на бира:)

И още нещо интересно - според него тук е чисто и хубаво! Как да не се радваш на страната си?

вторник, октомври 02, 2007

Тънката граница между хубавото и ужасното


Попаднах днес на галерия на Нан Голдин покрай нейната скандална снимка на голи момиченца, танцуващи кючек, линк към която няма да пускам, защото според мен съдържа до голяма степен порнографско послание, поставена извън контекста, а колкото и да се опитвах, контекст не можах да й измисля.
И все пак допадат ми някои снимки, а и самата изложба Thanksgiving изглежда интересна, доколкото може да се види от този линк.

понеделник, октомври 01, 2007

Рила - Мила, или как да наместиш чакрите по трудния начин


Два дни в Рила. На друга планета, в абсолютна тишина на 2700 метра. И въздухът мирише единствено на треви. Беше най-разкрътващият маратон след пиринските казани, определено.
На такова място не можеш да спреш да се чудиш дали си на този свят - само 80 километра на юг от София и около 2000 метра нагоре - и е достатъчно да изпиташ абсолютното доволство и яснота, че животът е прекрасен.

Галерията тук.