Pilobolus

Случайно попаднах на това днес. Гледах го като омагьосана. И не можах да не поискам да го видя на живо. На 7-ми декември ще бъдат в зала 1 на НДК. Реших, че не е за изпускане и потърсих инфо в нета за билетите и цените.
Уви, за да гледате представлението по начина, по който е заснето тук, ще трябва да прежалите 100 лева. Най-евтините билети са по 50 - на възможно най-затънтените места.
Направо ми се скъса сърцето. За пореден път почувствах, че културата не е за всеки в тази държава. Не можеш да гледаш всичко, ако билетът за едно събитие е 1 четвърт или дори 1 десета от заплатата ти :((((

А паркетът в Брюксел струва, колкото у нас .... и билетите за концерти също :(

За разлика от нас, там не е трудно да си позволиш едното или другото.

Събота - трески, дим и пържени картофи

Събота вечер.
За някои хора това вълшебно словосъчетание сигурно поражда приятен гъдел под черния дроб (или в него в неделните утрини). За други е поредната опция да се впишат в класическата снимка на "вечерта на един двайсе и незнамколкоси годишен младеж" и да окичат колана със скалпа на някоя "обезчестена девица". При всички случаи менюто задължително включва бързо похапване в кръчме до 8-9, плавно запиване в приличен бар и за най-издръжливите - танци, свалки, пияни шматки и други екстри в някой "порно" клуб по трасето.
Как да устоиш на този примамлив коктейл?

Уви, посърнало мога да заявя, че не само устоявам, ами и гледам да го избягвам. Напоследък цялото общуване, което опитвам да практикувам, не ми се отдава. Думите ми пропадат в някакъв ров, който дълбая от бая време. Не ми се пие, не ми се ядат престояли пържени картофи в студена кръчма ("Бохеми" на Попа - отврат, да не сте стъпили там! - предлагат жива бира, а такава няма, в помещенията е студено, манджите са от обяд, а цените избиват бутилките по стените), не ми се запознава с никой, не ми се говори с близките ми хора. Някакво задълбаване в собствената ми изровена дупчица - в очакване на второто пришествие (само че за разлика от руските сектанти не вярвам, че ще дойде).
И тъга...
Снощи, след като се опитах да заспя (опитите продължаваха безуспешно докъм 3 часа), реших нещичко, което ме накара да се чувствам по-добре:
- ще спра да пия за известно време
- ще мисля за другите преди себе си
- ще опитам да пренебрегна егоцентризма си
- ще наблягам повече на уроците си по френски
- ще радвам хората около себе си
- ще се обадя на мама по телефона
- ще ходя на йога редовно
Дълъг списък стана, а уж не е нова година. Това са обещанията преди да навърша 28. Толкова скоро е...
А мъглата беше превърнала града в кадър от приказка - застинал и приглушен и блърнат кадър.

Инициатива "Пазете се от лоши наемодатели"

Мислех да стартирам общество (виртулно), подобно на това, което американците са създали за "ужасните си съседи", но за съквартиранти, наематели и наемодатели. Още повече, че в София този проблем са задълбочава гротескно. Какво имам предвид?
Бившите ни наемодатели - Даринка Богословова и Кирил Богословов са точно хората, от които трябва да се пазите, ако наемате жилище. Първоначалната им педантичност да разговарят с нас чрез агентката за недвижими имоти ми се стори симпатична и донякъде я възприех като точност...
Нанесохме се в необзаведено жилище, пригодено на две - на три за живеене. Разбирайте парчета балатум, едва залепени директно върху цимента. Мокет - също парчета върху цимента, нямаше мивка, нямаше врата в едната стая, входната врата все още е талашитена вратичка, която те така и не пожелаха да сменят със стабилна такава.
В края на ползването на апартамента - ТАПЕТИТЕ !!! в банята вече бяха мухлясали, защото не сложиха отдушник, а при изнасянето ни едва ли не ни умолявахме да останем за още една година, или поне да оставим мебелите за новите наематели. Както и направихме впрочем, за което сем. Богословови не плати нито стотинка.
И така разделихме се по живо по здраво с тях в края на месеца и още същата вечер започна невероятният тормоз. Звънене по телефона, заплахи със съд, агенция, полиция, обиди от сорта на "мръсна идиотка", "никаквица", "наглярка". И разбира се - претенциите им за заплащане на ЕДИН НАЕМ заради петна по мокета!!! и разсипано просо в единия ъгъл. При опита ни да обясним спокойно, че замърсяването е плод на едногодишно употребление и че не може да си получат парчетата мокет във вида, в който са ни ги предали, още повече, че сме им оставили доста подобрения, за които не са заплатили нито лев (и че от необзаведен са се сдобили с полуобзаведен апартамент) последваха обиди, заплахи и ултиматуми.
И така вече една седмица. Колкото и да си уверен в прямотата си, подобен тормоз се отразява на психиката, както и на всичките ни приятели, които слушат тази история за не знам кой път... пълна смешка. Снощи си платихме и последната сметка за тока и с облекчението, че нищо повече не им дължим, очакваме следващият удар на "бедните ни и онеправдани бивши наемодатели", които не могат явно да намерят 300 лева, за да платят за подобренията, които искат да правят новите наематели (едни луди готини ди джеи македонци, които се надявам да ги наредят добре) и са твърдо решени да ги получат от нас. Както разбрахме от съседи, тези хора разрешават всичките си лични и психически проблеми чрез полицията, така че вече очакваме да ни извикат в "районното", както ни се заканиха не веднъж, "защото имали номерата на личните ни карти" и за нас "са недостижими". И се чудя докога хора, които разполагат с пари, изкарани до голяма степен на гърба на другите, ще си мислят, че са всесилни, ще плашат и най-лошото ще им се връзват. Добре, че съм напълно наясно с правата си и с чиста съвест, защото сигурно бих се вкарала в побъркания им сериал. Както и да е: очаквайте продължение - след разправиите ни с полицията.

Колко струва полетът на ума?

По мои изчисления - нищо - едно листче с написана на него 4-цифрена сума, която по всяка вероятност е по-малка от едномесечната заплата на някои мои познати. Но до какво доведе това дори неосребрено листче - един разплакан от щастие човек (майка ми, след като й казах, че ще ходи до Венеция, иска, или не), един спокоен човек (аз, че ако се наложи да отплавам нанякъде в бурното софийско море, поне ще мога да се задържа над водата за месец - два), няколко доволни хора (приятелите, споделящи радостта ми).
И всичко това, заради хартийка без никаква стойност. И си мисля, кое е признак на бедност? Това, че се радвам като невидяла на някакви парици или че смея да правя планове за душата, само когато мога да си го позволя. Нима няколко цифри, написани собственоръчно от мен на лист хартия могат по този начин да направят света толкова прекрасно, вълнуващо и достижимо място.
Утре ще си напиша ордер за петцифрена сума и ще помечтая 1 час. После ще скъсам глупавата хартийка и ще се опитам да се убедя, че не ми трябват пари, за да пускам душата си на воля.