Някой ще ми каже ли наздраве?

Какво си представяш, докато седиш сам на бара, а около теб всички така показно се забавляват, или също така показно се депресират?
Седя в ъгъла - буреносен облак, изгонен от стадото със светкавици. И попивам мляко, с мента, с френски. Хвърлям по някой късоглед поглед наоколо. В Билкова е пълно с хора - (с)мътно позната физиономия на единия бар. Нешлифовани диаманти, с черупки от дим, в стъклени опаковки от чаши. Плуват в собствения си алкохолен извор - понеделник вечер.
Някакъв човек се опитва да говори с мен. Старая се да бъда мила и да го изслушам - имам точно 2 минути. Успява да ми каже наздраве. Усмихвам се и си тръгвам.

Institut Français de Sofia

Френски културен институт е мястото, където от половин година вече уча френски и с радост мога да заявя, че съм на края на трето ниво.
И тъй като обичам този език (не знам защо, не мога да отговоря) и реших, че е добър начин да си карам мозъка да мърда бях убедена, че ще продължа, независимо от несъгласието ми с учебната програма.
Но каква изненада - от февруари цените са актуализирани! Вместо вече прежалените от мен 140 лева, ще трябва да платя 180. Е, разбира се, оправданието е, че часовете вече са 72, вместо 54. Но 72 учебни (45-минутни), които след кратко математическо упражнение, се оказаха равни на 54 астрономически. Тоест не получавам нищо повече, но за сметка на това плащам повече.
Естествено, че могат да правят, каквото си искат, тяхно право е да определят цени. Затова и ми се струва безсмислено да споря с шефката на института. По-скоро бих попитала френския посланик как точно се работи за популаризирането на прекрасния му език в БГ:)))))
Иначе, доколкото знам от сестра ми, да се учи френски в Брюксел е по-изгодно - 120 астрономически часа за 90 евро. Да се замисли човек, за пореден път ...

Езотеричната тема

По "блогърско" поръчение трябва да напиша няколко мухи за езотериката и влиянието й върху нас. Явно, с подсказка от блога ми, Емин ме концентрира върху йогата, така че постът ще е за йога и опит да се изясни защо в момента има такъв бум на тази дисциплина.
Първоначално смятах да пиша за езотериката, магията, домашните рецепти за лекуване на акне и всякаквите суеверия и бабини дивитини. Йогата ми се струваше доста сериозна като тема. Но замисляйки се и преравяйки информационното блато, осъзнах, че няма голяма разлика за какво точно пиша - че източникът е все един - увеличаващият се ламтеж на хората по "духовното".
Като начало - опитайте се да се сетите за поне 3 филма за магьосници от периода 50-те - 70-те на миналия век. А сега направете същото мисловно упражнение, само че за последните 10 години. То не беше Хари Потър, сериали, книги, цели щандове в книжарниците, езотерични книжарници... Любопитството и влечението към "отвъдното" и мистичното расте прогресивно. Да си призная и аз имам вкъщи една книжка с магийки за любов, косопад и всякакви чародейства, която досега не съм пробвала - чакам да ми пораснат достатъчно ноктите. Мои приятели са доста по-напред с материала - гледат си нощни пеперуди, ходят на врачки, а суеверието здраво ги тресе...
Ами фън шуй? Не е ли това просто техника за внедряване на суеверия и дребни магически трикове в дома, маскирани като напредничаво древно учение за хармония и равновесие.
И накрая - йогата. Според повечето практикуващи - идеалният начин да разтовариш след фитнес и тае-бо. Има хот йога, йога в клуб Спартак при индиеца, всеки уважаващ себе си спортен клуб има йога учител. А интересът нараства. Пагубно:) Дотам, че на последното приятелско събиране с напиване в Пловдив, прекарах може би час, разговаряйки с Ели за йога нидра, хатха и не знам още какви си техники, свързани с пеещи купички и "дигащо се" кундалини, които така и не можах да си ги представя. Това вече за мен е знак, че нещо се случва.
По същество - освен, че имам книжка с магии (съвсем истински), ходя редовно на йога. Както и още 30-тина човека, в 20-то училище. Хубавото е, че има всякакви хора - мъже, жени, възрастни, деца, хора с много килограми, една мисис България - изобщо пълен набор. И аз. Наложило се е мнение, че йога е "женски спорт"(спорт много условно казано), дори видно от коментара на приятелката ми Дени - занимание за млади и тренирани хора. Честно казано, аз не вярвах много в себе си, изпитвах леко притеснение, че няма да се справя. Но всъщност, оказа се, че не е никак сложно. И че йога е не спорт, а усещане. Начин да прочистиш съзнанието си поне за час и да раздвижиш кръвта. В тялото е здравето и ако натискаш правилните бутони се получава хубава мелодия. Йога клубът, който посещавам, е ориентиран по-скоро към физическо натоварване и въпреки това не уморява и след занимание се чувстваш не само раздвижен, но и олекнал някак, подскачащ. Чувствам радост. Не знам от коя асана (поза) ще да се събужда това чувство, но е факт. Предполагам, че и за хората около мен е така, защото всички са усмихнати и облекчени.
Йога практики всякакви - с медитация, релаксация, със звук, със сън, на 37 градуса, за печалба, за духовно израстване. За всеки желаещ по нещичко. А желаещи много.
Може би големият интерес е своеобразна реакция на консуматорското "преяждане", което ни обхваща напоследък. Нуждата от равновесие между материалното и духовното е осезателна. "Тъпчем" се с покупки, храна, изгодни сделки, вещи, изхвърляме ненужни емисии - боклуци, мръсни газове. Тровим телата си, съзнателно - с почти фанатична радост. И не остава място, нито време да отворим капаците на духа за простичките неща - да се зарадваш на нещо, да погалиш душичката, какво остава за по-мащабните - да се самоусъвършенстваш. Честно - колко често ви се случва да си кажете "Много съм уморен тази вечер, за да прочета това. Цял ден съм работил, просто искам да се наям и да изгледам този филм. Не ми се занимава." На мен ми се случва ужасяващо често. И така отлагаме да чувстваме, да растем духовно. А каквото и да ми говорят масоните, съвършенството е състояние на духа, не на портфейла. Как се постига? Ако знаех, щях да отворя школа. Моят личен начин е като се противопоставям на еднообразието - като предизвиквам съзнанието си да твори, тялото - да прави йога, въображението- пиша тук, когато мога, а разума - да науча още един език...
Дали йога е самоусъвършенстване? Истинските йоги сигурно знаят. Аз не съм от тях, но дори аз знам, че този час и половина на ден ми помага за малко да спра машината, да обърна внимание на това, което е останало вътре, да се почувствам комфортно в себе си и да си направя планове за бъдещето - за мен и моята "прекрасна душа" :)

А за магията? Какво да кажем аз магията. Това е друга бира - като аматьор вещица мога отговорно да заявя, че според мен е начин да се убедиш, че има съдба и че все пак не всичко зависи от теб - и напоследък масовизирането на магическото (което за съжаление на може да възкраси истинската магия), просто показва, че хората имат нужда от бягство от реалността. Че животът май се е "сговнил". За бога, трябва ви магия, за да ви обичат даже. А от нас зависи всичко - и да обичаме и да караме останалите да се чувстват добре с нас, да сме добри, да се грижим за себе си и здравето си. Измислените рецепти не помагат. "Ключът е в теб!" Ама наистина... и никакви карти таро, восъчни фигури или хороскопи не могат да заменят твоята магия - личната, която те прави уникален и способен на божествени постъпки.

И все пак накрая, за наистина закъсалите - една магия от личната ми настолна книга:
"Как да върнем любимия завинаги?
Подредете в кръг пет червени свещи, в които предварително сте сложили мед и сте поръсили с пудра захар и канела. В средата на кръга поставете снимка на неверния любим и точно 109 пъти кажете името му. Оставете свещите да изгорят докрай и увийте снимката в червен плат. Поставете я под леглото си и ... чакайте:)"

Ако не за друго, мога да ползвам книжката като готварска, доста вкусно ми звучи тази магийка.

In a mood for

laughing in Lu4ony2, originally uploaded by zhivkageorgieva.

In a mood for Christmas

Бой със снежни топки на Царевец

Разходка във Велико Търново през уикенда. Въпреки обещанията за слънце и хубаво време, облаците така и не се махнаха, а топлината се изразяваше предимно в обилни порои топящ се върху главата ми сняг.
Не бях ходила от дете, а и тогава не бях запазила спомен за града освен Царевец и бой със зелени джанки.
Този път, вече си държах очите отворени и краката мокри... Пътуване с нощния влак, разговор с един бездомник, куче с клепнали уши и будуване. А после час и половина в студа, докато не намерим центъра на Търново, защото в 6 часа няма кой да те упъти, а табели липсват.
Самото Търново, след като си се стоплил и наспал, изглежда почти приветливо.
Твърде туристическо на места, разбира се, зарибяващи търговци на чаршията и един стогодишен стан, който нямаше как да задигна - собственичката гледаше, ли гледаше:)))
И ето, дойдох си на думата - Царевеееец. Толкова се вълнувах като тръгнах към първата порта - величествено ми беше. Като една истинска фенка на Фани Попова Мутафова, нямаше как да не си припомня някоя и друга сцена от "Солунския чудотворец". Съдейки по надписите, крепостта е била построена в периода на 70-те години на миналия век. Ох, и това си личеше. Също като Самуиловата крепост в Охрид (но там беше по-зле), тук поне сякаш са запазили стария камънак. Църква със соц стенописи - много впечатляващо. И ужасно разочарование - никакви сведения по табелките, освен най-дългото писание EVER - "В северозападната част на крепостта имало построени множество обществени и култови сгради." Е, мерси за подробната информация. Пълно разочарование. Без екскурзовод няма как да минеш.
Който се жалва, че София не е почистена, да иде в Търново.
А иначе - не си представям изобщо какъв живот е бил през зимата в тези каменни зидове - такъв студ - направо ти изцежда топлината от костите и ти духа смразавящо във врата.





Краят на приключението беше амбициозен стоп до София. Амбициозен, защото бяхме 4-ма човека, а който е стопирал или качвал стопаджии знае, че това е абсурдна бройка.
Е, на 10-тата минута ни спряха - една руса самодива, с еклектичен мозък и разбъркано слово. Забавно беше, малко пияни вишни и масонски разговори.

Rebekka Guðleifsdóttir

Попаднах днес на тази фотографка. Разбира се исландка :))) Много ме развълнува. Благодаря, Ребека...


This is the official flickr site of Rebekka

My man ... my moon

Take it slow
Take it easy on me
Shed some light
Shed some light on things

My moon and me

Намаляваща луна, изчезваща... Обичам звездите, винаги съм ги предпочитала.
Пореден ден, поредно трудно събуждане - все пак по-лесно от заспиването. Трудно заспивам сама :)) Трябва да се науча, голямо момиче съм вече.
Исках да се наплаша снощи и така се подготвих за целта, че вече се ужасявах само като погледнех диска с филма. В крайна сметка той дори не тръгна. Разочарование, зи рок и плетиво за приспиване.
Когато не мога да заспя и се въртя в леглото, отивам на моето тайно място - това, което ме успокоява и унася с нереалността си. Една безкрайна степ с тлъста зелена трева - капки роса по нея. Стоя боса и се взирам в хоризонта към слънцето, което изгрява. Чакам конете...без принцове.

Авокадо

Преди няколко години опитах за първи път и бях отвратена, до преди 10-тина дни, когато, подтикната от афродизиачните писаници на Исабел Алиенде, спретнах Гуакамоле. Е, сега не мога да се отърва от този вкус. Прекрасно е! Знам, че вкусът еволюира, но само за някакви си 3 години, ей такова чудо не ми се беше случвало.
Освен всички свойства, с които е "наблъскано", придава уникален вкус на бъркоча, който спретвам.
Освен това има най-изненадващата сърцевина, която отприщи въображението ми :))))