Диагноза - суицидно-хомоцидни пристъпи на вдъхновение

Снощи разбрах, че вдъхновението може да бъде освен заразно, и смъртоносно.
Нали знаете какво казва Пратчет - че вдъхновението били някви частици, които бомбардирали нечии нещастни глави и само при невероятен късмет, може да уцелят тази на Леонардо, Рафаело и другите от костенурките нинджа.
Е, в моя случай, добре че са улучили мен, защото ако бяха попаднали върху Волен, щеше вече да е на опашка пред бръснаря за чифт хитлерстки мустачки.
След сравнително безобидното занимание по пилатес, от което сега ме боли вратът (никога няма да се сетите от кое упражнение), и което с нищо не предвещаваше последващите събития, в главата ми се зароди плаха мисъл във форма на керамичен морков - курс по керамика!
По някаква абсолютна случайност, оказа се, че ей сега има един такъв и коя съм аз, че да пропусна (това с грънчарското колело ми е стара еротична фантазия:)))). Пришпорих с пълна магарешка след моркова, оставяйки Надето с репликата й - "Ей, ти кат Хамериканките!" (какво точно имаше предвид, все пак не съм тръгнала на курс от вида на "Как да получите оргазъм с въображемия си идеален партньор", ама нейсе, знам, че ми мислеше само доброто).
Самият курс беше сравнително безопасен - явно запознати с тресящата ме напоследък омраза към тълпата, ми дадоха само дървени ножове. Не че щях да се нахвърля да режа скалпове и да крещя "Мрете презадоволени пачи!", все пак момичетата бяха приятни - коя се оплакваше, че иска да си направи шадраван от глина за ремонтираната си къща, друга, поясняваше, че ще стои 9 дни в Йордания, а трета пърхаше, че е записала магистратура в някъв лондонски университет. Бе, просто да ги разцелуваш. И още нещо - нямаше грънчарско колело. Слава богу, иначе нямаше да мога да отговарям за постъпките си.
Без особени жертви и поражения върху човешкия род, се прибрах с бодра стъпка, но тъй като керамичният курс някак не задоволи потребностите ми от творческа изява, реших, че ей ся, преди да мина през тоалетната, трябва да изпека няколко моделинови формичики. Набързо спретнах една доза - едни красоти - не мога да ви опиша, да ви покажа също не мога (ще разберете само след 3 реда защо) и ги пъхнах в печката (110 градуса за 30 минути според упътването, дадено ми в Слънчоглед). Седя си, гледам Омагьосана, и надушвам нещо гнило, ама не в Дания - доста по-близо - в собствения ми добре де, наетия ми апартамент. Скочих с най-ужасната картинка в главата си, която отваряйки вратата на кухнята, се превърна в реална сцена от плът и кръв, тоест дим и смрад, по-подходяща за Виетнам преди 40 години след поредния експеримент с химическо оръжие. След като се надишах порядъчно с токсичния дим, който галено вече наричам "моят моделинов смърдящ унищожител", успях да спася тавата от прогаряне, да отворя прозореца и да погледна в какво са се превърнали "курабийките" ми. Направо сълзи ми избиха при вида на овъглените им тела. Най-вероятно сълзите бяха от дима, де.
Предупредих разтревожения ми съквартирант, че правя опити с нов боен газ, който като го продам на американците, ще ни направи баснословно богати и ще можем вече да наемем човек, който да залепи тапетите в кухнята. За по-убедително му дадох да подиша малко, и тръшнах вратата, за да не се пропилява безценната стока.
След толкова експерименти вчера, днес мисля да си почивам, да си държа и двете ръце върху клавиатурата и да не правя нищо друго, освен кротко и мирно да си утъпквам новите бродирани пантофки.

Сега сериозно предупреждение - ако купувате от този моделин, и ако сте достатъчно смели, за да го печете, стойте неотлъчно до печката и внимавайте. Отровният газ е мой патент и не желая да го давам на друг!

Утидох си млада и зелена

Чесно ви хортувам- ипидемия
са разрасна ф селуту пу мен.
/Туй е кату кучишката тения-
ту в далак тъ удря, ту ф курем.
Някуй прасва ги ф ипиндисита,
почва ги напъва къту зор./
Видат ли ма, дажи неумита,
са улюбват. Ко да кажа- мор!
Толкус убус га я сбрах, бе Боже-ей,
чак излишну ми виси фстрани.
С фустата я стягам, съ тривожа,
чи иргенти ни ша умори.
Колю нека лока ф оримака,
негу ши гу тръшна най-пудир.
Кък пиян упашката да чака-
ши ми гу докарат на буксир.
Колкут пъти мина прис мигданя,
бързо джапвам ф кроул, или ф брус,
ачи найти ли каква ши стани,
ку заваря некуй афтубус?
Въй, утиди! Ши съ навъргаля
оня ми ти грацки кьопаф мъш.
Кът градушка земат да привалят.
Из Кратунци кът мъ видат- дръш!
Нямам си, ма никъква придстава,
ни ълтернатива мъ гризе,
аку красивея йошт такава,
ко ши прая? Лягам - ши са мре!

Утидуф, чи съ ни видях...

Хахаха, това искрено ме разсмя още рано-рано днес. Поздрав за всички лепи моми, дето се навъртат покрай тоз блог. И много бЛагУдарности без вулгарности на изпращачката Мо.

Когато ми се крещи

Има такива моменти. Когато се чувствам по-вглъбена от всякога. Около мен тишина и самота. И тогава искам да пея заедно с Бьорк с пълно гърло. Да кажа всичко, което стои скътано в забранените кътчета на мозъка ми, оградени с яркожълти ленти с надпис СРАМ.

И сега съм тук в моето измерение, в единствения момент, който се разтяга между два часа, и искам да изкарам всичко от склада, да скъсам лентите, да крещя и пея. Да бъда себе си. Без да се страхувам, че някой ще ме нарече сантиментална, мизерна, нещастница.

Искам: ....

- Да обичам с цялата си душа.
- Да не познавам самотата.
- Да очаквам утрешния ден с нетърпение и жажда.
- Да знам, че някъде съществува мъжът, който ще ме обича истински и ще се осмели да бъде с мен (при това няма да е плод на въображението ми).

И да бъда тази песен.

Един слънчев ден

Днес бях на адмишън тест към ЕПСО. Въпреки, че някои от въпросите ме хвърлиха от и без друго невисоката и неамбициозна скаличка, на която бях кацнала, не мисля, че беше трудно. Но резултатът си е същият - понамокрих се на прилива.

В магазина за техника си говорихме за преходници, канали и звукови ефекти с Джони Пенков. Мил човек. Мислех да му кажа, че ми е симпатичен, но се уплаших, че ще го смутя. Следващият път като го видя на улицата, ще го поздравя непременно.

Иначе специален поздрав с това любимо парче на the knife, изпълнено от Хосе Гонзалез.

The Movie Blog

От днес започва проектът филмов блог. До него може да достигате от списъка на филмите в дясно. В блог пространството на The Movie Blog ще представям моите резюмета и преценки за филмите, които съм гледала и са ме впечатлили. Ако някой от тях ви интересува - историята е just one click away.

Платон и Аристотел преди да се родят

Една странна и много точна интерпретация на мита за пещерата.

Благодаря на Даньо, за която :)

Enchanted Light Forest

Интересен начин да преобразувате пространството в стаята си в омагьосана гора:)

Enchanted light branch



Необходими материали - коледни разноцветни лампички. Пакет салфетки (бели или цветни). Търпение.

Enchanted Light box



Трябват ви лампички отново (този път едноцветни). Кутия за обувки (а защо да не си направите формата, която желаете, сами от хартия, глина, стъкло). Картон (може да изрежете в него всякакви мотиви). Хартия от типа tissue (цвят по избор).

Интересни идеи можете да видите тук и тук.

Пролетната песен на птиците

...разказва за раждането на тревата. За магнитното поле на любовта, което ме държи прикована към земята. В ръцете ми разперват клони всичките ми капиляри и жужат тихичко - "започва нов цикъл" - мантра на живота, по-силна от депресията ми :))))
Искам всеки ден да започвам отначало - и всяко утро да ми дава обещанието, че това е ДЕНЯТ.

Слънцето отпечатва глупава усмивка на лицето ми и ... Хюстън, всичко ще бъде наред!

Опитите продължават :)

Новините от деня...

... които ме депресират:

България ще признае независимо Косово

Строежите в Иракли продължават


Застроява се къмпинг Веселие

Нищожната избирателна активност на единствения референдум от почти 20 години демокрация

Сега, ако реша да хвърля боб и да измисля възможно най-безумните новини за след половин година, няма изобщо да се учудя, ако се сбъднат - и пак ще четем и цъкаме по разни форуми - кой бил от село, кой от София, кой бил българин, кой - циганин (щото видно от коментарите в днес.бг - всички спорове избиват все в тази посока) новини от рода на:

На предсрочните избори гласуваха 12 % от имащите право на глас. С мнозинство от 60 процента от гласувалите бяха избрани представителите на ГЕРБ. Очаква се г-н Борисов да внесе предложението си за правителство. Засега е известно само името на премиера - Ахмед Доган.

Поредният митинг на протестиращи срещу застрояването на Иракли се проведе на обекта на строителя - който вече се издига 3 етажа над плажа. Множеството (от 20 човека) беше разпръсното от охранителите с газови пистолети. Въпреки твърдението на охраната, че са стреляли във въздуха, във варненската болница бяха приети двама младежи с охлузвания и рани в областта на ръцете. Образувано е дознание срещу неизвестен извършител.

Под натиска на Европейската комисия, АЕЦ Козлодуй затвори 2 реактор. Депутатите ни в европейския парламент гласуваха единодушно в подкрепа на отварянето на 15 нови атомни електроцентрали на територията на Франция.

Мога да продължавам още много, но ме е страх, че ще се сбъднат, затова ще спра и ще стискам палци да има чисто бъдеще за нас :(((

Дупките в стената

... през тях от време на време прониква по някой лъч и раздухва праха по масата.
Още една дупчица днес - и малко слънчево зайче - Бейрут.

И аз залитнах по декупажната техника

Какво ви трябва, за да направите това:


И това:


1. Повърхност, върху която да работите - в моя случай - малка дървена кутийка (от Слънчоглед)
2. Салфетки или каквато и да е рисунка, с която разполагате, четка (една по-малка и една по-големичка), лак-лепило за декупаж - мисля, че Ц200 и обикновен лак също ще свършат работа, и лак за напукване (моето напукване изобщо не стана).
3. Боядисвате повърхността (или не й променяте цвета от вас зависи). Боята е добре да е акрил - може да смесите цветовете, да използвате комбинации.
4. След като е изсъхнало, намазвате повърхността с лепилото-лак и поставяте изрязан детайла, който искате да я украси. Хубаво притискате, за да се залепи добре и да не остане въздух.
5. След като поизсъхне малко, нанасяте още 1-2 слоя от лака-лепило. Оставяте да изсъхне и готово!

Елементарно и ефектно, нали?

Може да се използва абсолютно всякаква повърхност - стъкло, пластмаса, дърво (предпочитано от мен), даже текстил. Колкото до напукващия ефект, по-добре вземете нещо, което ще свърши работа наистина.

Приятно апликиране :))))

Деколаж

Анти колаж.

Барбара де Пиро

Амстердам

И аз се поразходих из града с каналите (който не знам защо, но не наричат "холандската Венеция", за сметка на Брюж, който има един единствен канал, но си е заслужил прозвището "Малката Венеция").

Първото впечатление беше - пълен хаос - белгийският влак имаше закъснение от 40 минути (сериозно се конкурират с БДЖ в това отношение) и в Амстердам бяхме по обяд - събота. Всички туристи и ние. За да подчертая своя туристически статус, извадих фотоапарата и заех полу репортерска стойка. Идеята да покараме колела, не се осъществи, поради лоша преценка на наличните финансови средства. Но ако нещо трябва със сигурност да направиш в Амстердам, това е да покараш колело по червените им пътеки.



Разстоянията са учудващо малки - по моите предварителни изчисления до музея на Ван Гог трябваше да стигнем за около час - като реално се оказа, че и 30 минути са много.
За музея имаше опашка, но всичко е идеално уредено и за скромната сума от 10 евро, си допуснат до залите му (които се оказаха не особено пълни, ако не броим хората) с произведения. Но е впечатляващо - да видиш на живо мазките. Този Ван, решил ей така един ден, че има хляб в рисуването и подкрепян от брат му почнал - ама не искал да ходи в училище да му покажат как, предпочел сам да се обучава :))) Впечатлена съм...

Пред музея имаше ледена пързалка - майки, деца, някои на кънки, други върху столове и някакъв протест с ужасна музика (силно казано - двама рапъри крещяха Stop de sloop).



За шоповете нямам пряко впечатление, освен че са мрачни и задимени места, пълни с младежи, които предпочитат да прекарат прекрасния слънчев ден на тъмно, вместо по улиците.

И накрая, интересна гледка бяха сградите, най-старите от които имаха наклонени фасади, видно ето тук


Има дух в този град (и мирис :) )))

До Белгия без обратно

След като вчера се разходих по обяд из приветливата Виена, днес беше ред на Брюксел. Нагласата ми беше за льскав и снобски град, но всьщност се оказа много интерсен, разкошни сгради, хубави хора, араби, и древни кьщи.

Мост вьв Виена


Една скромна белгийска кьщичка



И сестра ми с царския дворец

Стари снимки

Днес рових из папките със снимки и намерих няколко детски - мои, на приятели - черно-бели, нефокусирани, очарователни.
Спомних си как любимото ми занимание беше да гледам снимки. Баща ми имаше стар апарат с лента и го употребяваше безпощадно - в резултат на което в гардероба в детската стая има заровени купища снимки, прибрани в една огромна торба. Любимото ми занимание беше да изровя тези снимки от гардероба и да ги разглеждам. Пак от там измъквах и стария грамофон с плочите и пусках любимата ми - с избрани класически парчета - включително "Песента на Солвейг".

И когато накрая на тържественото, почти церемониално преглеждане на спомените, токът изгасваше и родителите ми започваха да се движат като весели призраци със свещи из коридора, можеше да се каже, че съм имала перфектната вечер ...

На тази снимка е Вал (с котето си)


Аз ставам на четири години, а сестра ми става разбойник


А тук никой не може да ме убеди, че краставицата не е микрофон

Miss American Dream

... gone wild.

Пак Бритни, явно стапям нещо натрупаната заварка и отдолу лъсва поп същността ми, но това парче ми харесва. Толкова за госпожица американска мечта.

В сряда летяяяяяя, много се притеснявам, и вълнувам, разбира се. Стискайте палци да няма мъгла :)