Jigsaw falling into places

... никога не съм предполагала, че така ще ме боли от това "клик", когато всички парченца намерят мястото си.

Азбука на любовта

Предполагам, че не се състои от букви, а от няколко гласни като А, О, У :)

Благодарение на Наде, се сдобих с тази книжка, която наистина е най-очарователното обяснение в любов, което съм виждала.

За да видите и вие за какво става въпрос, може да си я купите или да ми пишете, за да ви я дам:)

Изпуснала съм Л, но картинката е достатъчно хубава, за да ви стимулира да си купите книжката.

"Сън за щастие"

Откраднато заглавие...
Откраднато време

Превърнах се в крадец. Напук на моралните ми задръжки и "високи" ценности.
Крада щастие. Свивам чуждо спокойствие. Влизам с взлом и задигам внимание. Опитвам се да докопам нечия чужда любов.

Няма ненаказано престъпление.

Съвсем скоро ще ме опандизят.
А имагинерното ми дургарче ще се върне след цели 24 години скитане, ще се свие в хралупа в стената на килията и ще започне да гризе пръстите ми нощем.

Минутка за реклама

Майкъл Палин? Нещичко трепва ли ви? Онова пътуване до Хималаите? Онзи страхотен филм за Браян. И сега и новото пътуване - Eastern delight (асоциация с Turkish delight - локумчееее).
Все още е по киосковете (ама съм франкофонка, беее) като самостоятелен диск. Цена 3 лева.

Като го отворите, има прекрасна изненада. Няма да казвам каква - но освен диск има и една много полезна вещ.
Най-странното е, че точно вчера си мислех, че ми трябва такова НЕЩО. И то самичко си дойде:)

Поредицата на Капитал

Хоп - троп - Digging out my Bulgarian roots

... или как се влюбих в ... копаницата.

Снощи бях замъкната от една бъдеща кума, усилено тренираща за танца с кокошката (датата на представлението е някъде в началото на май) на народни танци в някаква детска градина. Не бях влизала в такова учреждение от има-няма 23 години, и отговорно мога да заявя - миризмата си е абсолютно същата:)
В малко салонче, предназначено за същества до метър и 20 се бяхме натъпкали сигурно 40 човека, някои от които гонеха двата метра, ама нищо, така "енергията се вдига повече".
След кратката разгрявка се почна. Трябва да отбележа, че аз с народните танци съм скарана. Ама много - като току-що развели се съпрузи, които не са успели да се разберат за пасатора (само почитателите на крем супа от моркови могат да разберат цялата драматичност на положението).
На всяка поредна сватба ми се налага да уча тепърва правото хоро - при това доста неуспешно (в този смисъл година 2006, известна на по-голяма част от човечеството като годината на Кучето, за мен беше годината на правото хоро).
А за най-безумното нещо, което съм виждала някога (по телевизията на Нова година) - дунавското, думи нямам. Всеки път като го гледам ми се струва, че тези хора тренират за бойни действия, веднага щом довършат поредната бъчва.
И така. Започна се с право. Дотук добре, на втората обиколка го схванах - все пак на три сватби съм ходила. Но после се продължи с нещо, което ме изцъкли. "Шано" - това било хоро, бе хора. Изобщо не става въпрос за шанаджии*, при тва мнооо хубаво хорце - ходиш си тежко и мяташ кърпа (ако не дай си, боже си в началото).
Бе, не ми се получи много. Нито шаното, нито дайчовото, правото го забравих моментално.
И тогава се появи ТО - моето хоро!!! ГАНКИНОТО. Няма такава красота - подскачаш като еленче напред, копито горе, пеееет, кръстосана отзад, прибираш и наляво същото. Странно, че му викат КОПАНИЦА на това хоро. Просто не мога да си представя как ще го денсиш и ще копаеш едновременно, но някъде на третата обиколка осъзнах откъде му идва името.
Ганкиното хоро буквално изкопа българските ми корени:)))
Ами, да си призная, срам не срам - смятам пак да ида. Така, че, драги ми Филипе Кутев, пази се, че идвам с кръстосана ръченишка стъпка към теб, хахахах.




* Шанаджия - разпространител на наркотици, който пласира стоката по собствени канали, без да се съобразява с намеренията на картела. Предимно с цените им. Шанаджиите може да познаете по отрязаните уши, счупените носове и изкълчени лакти.

South Park

Неделна мързелива разходка. Сладки гледки - като например 5 мутри с черни очила и кожени якета, един от които държи розово балонче - зайче.
И задължителните колички и лапета. Трудно ми е да повярвам в демографския срив, честно.
Малко снимки тук

****

Страх ме е...
Болезненост - тъпа и постоянна, стои си свита в стомаха ми. Навън заваляха дъждовни капки и листенца от цъфналите сливови дръвчета в задния двор. Вятърът се опитва да откърти металните прозорци до мен и да ги стовари върху ми. Би бил толкова интересен завършек на този ден. Представям си как като огромна ножица двукрилият прозорец се разтваря над главата ми. И над празното място вятърът - изнасилвач влита с дъжда и белите цветове. Като оплождането на Даная от Зевс, но без златото.

****

Преходите стават толкова бързо и неусетно. Някаква нереалност се просмуква във фината тъкан на същността ми. Все по-трудно ми е да остана материална. Тялото ми постоянно ми напомня, че съм, процесите текат както винаги, следвайки някакъв си техен график. Аз обаче, изоставам, вървя назад и се свивам в детската си психика, където всичко, което си помисля, се сбъдва - задължително. Като някаква ранна форма на деменция - търча неистово към началото и чистотата на tabula rasa - дълбаейки с нокти написаното върху мозъчните ми гънки, опит да премахна опита. Под ноктите ми остава кръв, а върху раната с огромни букви се изписва ново изречение. "Трябва да станеш реалист".

Що ти е Мюзик Айдъл, върви на караоке

Не бях ходила от почти година (от именния ден на Жоро, всъщност) и все крънках обкръжението да се закараме до Вчера някоя вечер. Е вчера най-после бяхме във Вчера:)
Отдавна не бях се драла така. Най-хубавато на такова място е че можеш да пееш, крещиш и това се счита за нормално. Аз се пробвах два пъти - първият нито знаех текста, нито мелодията на песента и добре че беше Драго (О,бессссссссценннииииииииииииии!) и на мен не ми оставаше нищо друго освен да църкам покрай него. Вторият ми опит обачееееее (напълно в стил пиян хипопотам), беше с Шоколад и Свилен на фона, който така ме бъркаше, че препусках от тоналност в тоналност като надрусан с екстази хамстер. Мани, смехория.
Не се бях смяла толкова много от незапомнени времена. Като прибавим и виц маратона в Дивака в ранни зори, може да се каже, че навъртях към 3 часа хилеж и пеене.

Има нещо в караоке баровете, което ги различава от всички останали места за пиене, пушене и музика слушане. Ставаш особено близък с народа около теб, всеки се чувства като на сцена и влиза в някаква малка роличка, в която по презумпция липсват преградите с хората наоколо. Абе, с други думи - сърдечно се получава.

Pigs in hell

My tongue - swimming in my mouth like a dolphin
Jumping, playing games, tickling me inside
Itching beer mouthfulls.

Какво ще правите през лятната ваканция

Ето това е моят план. Както с всичките ми спонтанни решения, и това се роди за около 5 минути, след като видях, че Рейдиохед ще свирят на този фестивал.

Вътрешната страна на вятъра

Тя започна така:

"През първата половина от своя живот жената ражда, а през втората убива и погребва себе си или онези около себе си. Въпросът е кога започва тази втора половина?"
С тези мисли студентката по химия Херонея Букур счупи едно варено яйце в челото си и го изяде. То беше последното от запасите й. Носеше много дълга коса и се обуваше с нея вместо с обувалка. Живееше на най-оживеното място в Белград в стая под наем над кръчмата "Златното буренце" и хладилникът й беше пълен с любовни романи и грим. Беше млада, мачкаше банкнотите в шепа като кърпичка, когато отиваше по покупки, и мечтаеше да легне в морската вода по обед и да поспи половин час. Спомняше си ръцете на баща си, по които бръчките течаха като вълни, гонени от вятъра и умееше да мълчи в дур и мол. Наричаха я Херо, обожаваше чушките, носеше вечно подлютена целувка, а под бялата престилка - чифт мусктакати цици. Беше толкова бърза, че можеше да си ухапе ухото...."

Е, добре, как да не си я купя. Прощавай, Харуки, и твоят ред ще дойде. Сега обаче правя място в леглото на Милорад Павич и неговия роман за Херо и Леандър.

Ще паднат ли седемте рилски езера

Чудя се какво да отговоря на въпроса на Мишел след снощния протест.
Поредната проява на гражданското ни общество. Общество, наброяващо 100-тина души. Не ме бива в броенето, съжалявам ако посмалявам бройката.
Имаше полицаи. Беше проведен един контролиран и милиционизиран протест. Много цивилизовано. "Сега може да пресечете", "Сега не може да пресичате". "Скандирайте сега". Колите минават, хората си вървят по пътя, някои се засичат по средата на пътеката и щастливи, че се виждат опитват да правят задръстване. Но полицията си беше на мястото. Не бяха груби. Бяха изключително прецизни. "Спазвайте закона!". Ако им кажат да отидат и предотвратяват незаконния строеж на езерата, дали ще са толкова изпълнителни пак? На кой му се озорва, заради някъв осакатен пейзаж?

Тъжно ми е. Не мисля, че ще има отзвук. В интернет (мерси, Валя). Телевизор нямам, за да видя какво е мнението на медиите. Медиите, призвани да ни дават цялата информация, в търсене на истината. Приказки за лека нощ в осем без 10.


Представете си, че съществува и друг свят. Малко по-различен от личния ви "цикъл на Кребс". Той не свършва с паркирането на колата пред входа и включването на телевизора. Главното действащо лице в него не са вашите "проблеми", нито "човече, Клюнът е маниак" или "пусни едно смс-че за мюзик айдълчето".
Свят, който също е ваш, но лека-полека забравяте, че съществува. В него има зъбати диви планини, обширни полета, невинност. Спомняте ли си я. Невинността? Свят, в който имате силата и възможността да крещите и казвате какво мислите. В който ви пука къде се е скрила истината и гневът е справедлив и овъзмезден. И никой не смее да извива ръцете ви.

Изчезва чистотата в душите. Мартенският сняг не успява да скрие грозната разкопана картинка.
Как така всички повярваха, че "нищо не зависи от тях?".

Бе, пич, зарежи я тая!

Линк към песента

Oh Écoutez-Moi Camarade
Laisse tomber cette fille
Tu m'entends
Elle va te rendre malade
Et tu vas souffrir longtemps

Je sais bien que tu l'aimes
Tu lui as donne ton âme
Je sais bien que tu l'aimes
Tu lui as donne ton âme

Ne compte plus sur ses promesses
Elle t'aimera pas
Meme a cent ans
Elle t'a joue la double face
Elle changera a chaque instant

Ce n'est pas pour tes beaux yeux
Au fait si elle t'a pris le bras
Devant les gens
Toi tu veux jouer Romeo et Juliette
Mais elle ne pense qu'a ses amants

Je sais bien que tu l'aimes
Tu lui as donne ton âme
Je sais bien que tu l'aimes
Tu lui as donne ton âme

Tu deviens saoulard
A cause d'une fillette
Toi qui te crois intelligent
Excuse moi vraiment
Tu es bete
Ce n'est pas de ta faute
Monsieur Pigeon

Mais qui est ce camarade?
Je parle seul
Personne n'est la
Alors c'est moi le camarade
Le pauvre con
Et me voila

Je sais bien que tu l'aimes
Tu lui as donne ton âme
Je sais bien que tu l'aimes
Tu lui as donne ton âme

---

Никакъв превод

----

Не ме слушай, пич.
Остани си с нея.
Всички жени си приличат на тъмно.
Що ти е да рискуваш.
Остани си с нея.
Животът е кратък.
Добри жени трудно се намират.
Остани си с нея.

Баба Зула във Военния клуб

и в зала 1 на НДК, и в слушалките ми в момента.
Концертът беше страхотен. Имат толкова силно излъчване тези хора. Да не споменавам музиката, която правят - любима! А такъв фронтмен - не сте виждали - как се свири на саз и се обикаля из зала 1 :)))) Комшу, машалла!

Във Военния клуб имаше толкова много хора, че въздухът свърши за около половин час. Както и бирата.
Звукът беше добър, организацията също. Само ме издразни, че бяха преградили с някакви червени въженца 1/3-та от залата и я баха кръстили ВИП. Ама нейсе - поне се запознах с любимата ми Комата.
Много интересно решение беше рисуването - импровизация на едно девойче. В ритъма на музиката тя драскаше на един таблет всякакви символи, думи, образи, които се прожектираха на екран зад музикантите.







Като добавим и танцьорката ....


Малко от Баба Зула
И за Баба Зула - в Капитал

Малки (не)хай(ку)(ни)

Учиш се да пишеш йероглифи - по тялото ми.
Какво означава смъдящата резка на глезена ми?
Мислиш ли, че точно така се пише "свобода" - с верига...

* * *

Хареса ми това с малините на духкуче. А може би не са малини все пак. Някак предпочитам касис да се рони от бузата ми...като капки кръв във вакуум или out of space.

Шо(р)т мувииз

На 19-ти март в Дом на киното ще има прожекция на мартенските Future Shorts, този път под надслов "Love is all YOU need"

Обичам кратките, наситени, интензивни и пълноценни филмчета. Ето някои любими:

Градски рай - от първия куп къси филми през ноември



Когато плетенето стане мания (това е като за мен). Веднъж плетох шал 3 седмици - стана дълъг три метра (в спокойно състояние:) После го подарих, защото ми късаше нервите, само докато го увия около врата си и като вървях по улиците буквално ме теглеше надолу.




И за зарибявка за 19-ти. Един от филмите ще е видеото на Бейрут Elephant Gun - Enjoy!!!


Леле, нужно ли е да казвам, че ОБОЖАВАМ този човек?

Пролетни размисли относто чифтосването

Четох в блога на Тишо какви са жените, от които трябва да се пазиш.

Отговорно заявявам, че колкото и да не ми се иска, влизам в категорията "побъркани жени", подвид вещици. Това обяснява всичко!

Например защо мерне ме, не мерне някой и си плюе на петите, все едно съм оголила кучешките зъби по пълнолуние и се прицелвам в сънната му артерия. Та аз дори, оказа се, не знам къде е тая артерия. Едва снощи един зоо психолог ме светна за географията й.
Преди си мислех, че е заради очите, даже полусериозно бях решила да си купя кафяви лещи, като за целта се подготвях цяла година, изпълвайки гардероба си с всякакви дрешки от гамата (за да е по-плавен преходът, нали разбирате).

После един добър човек, който ме вози на стоп, ми каза, че мъжете се плашели от такива като мен. Учудих се, че го казва. Дори не ме беше видял - возех се в багажника. Оказа се, че било заради изказването ми. Много самостоятелна съм била. Аз какво да направя! Така се случило. То и аз искам да има кой да ме глези, подарява цветя и "оли, коте, не отваряй тоя буркан с краставички сама, че ще си счупиш ноктопластиката!", ама няма!

И какво ми остава. Ще си взема метлата на рамо, ще опаковам паяжините и сребърната бижутерия, и ще емигрирам в някоя приказка от 1001 нощ.

Клуб "Книжен червей съм и не се срамувам да си го призная"

За по-кратко - "Книжчер".

Не всички добри идеи ти идват в тоалетната. Ето например тази сутрин, докато си чистих ушите ми хрумна нещо много приятно (не му е тук мястото да навлизам в подробности), но да си дойдем на думата. Преди около месец и кусур, надвесени над тежки халби, с Катя бяхме се впуснали в полемика относно творчеството на сестрите Бронте. Разговор, който продължи поне 15 минути, към 13-тата минута на който ми хрумна, че можем да си направим нещо като планирано четене и последващо планирано обсъждане на различни книги (идеята съвсем не е моя, даже филм излезе наскоро).

Вчера Катя ми напомни за благородното ни начинание. И уплашена, че и то, подобно на много други мои идеи, ще отиде в канализацията, със страст и плам казах да, вдигнах ръка, даже книга определих - "Хроника на една предизвестена смърт".

Сега проблемът е, че Маркес в нашите книжарници НЯМА. Хахах, ще трябва да се прехвърлим явно на нещо по-модьерно, например Мураками (от него буквално БЪКА).

......

Правилата са прости - заедно ще определяме книга, която да четем за определен период - 2 седмици или повече, в зависимост от обема на материала.
Следва приятната част. След като всички са готови - уреждаме си среща на по бира някъде и коментираме книгата, същевременно използвайки случая да се похвалим с новите си чорапи, зъби и кой каквото си има, както и да изпием малко живителна пенлива течност.

За тези, на които им е трудно да присъстват - в "СЕДЯНКА" ще помествам отрязъци от вечерта - във вид на коментари, цитати, лафчета.

Всеки ще може да се включи във виртуалното обсъждане, стига да има страст към четенето:)

Игра на карти със Съдбата

С: - На какво ще играем днес?
Ж: - Мога само на война, блато, кент и мааалко белот.
С: - Последният път като играхме на война, нещата май отидоха в блатото. Искаш ли на кент?
Ж: - Да, бе, пак да ми обереш всички карти. Освен това с твоите партньори си четете мислите. Или смяташ, че не видях как Време спря часовника, за да ми измъкнеш двата попа?
С: - Е, добре - остава белот тогава.
Ж: - Ок, всичко коз.
С: - Чакай, не съм раздала картите.
Ж: - Няма нужда, винаги играя на всичко коз. А и тази игра сме я играли вече. Ти пак ще скриеш валетата, така че да не мога да вържа една ръка. Ще ми раздадеш слаби купи. И дъъълга спатия.

Събота, стъклена събота

Оловна светлина се процежда между залепени за небето огледални облаци.
Така се опитва да изглежда истинско, че почти му вярвам, почти усещам, че ме обича.

Гледам в краката си и търся сини стъкълца. И жълти.

Червената рокля, прибрана в торбата набързо. Ще изчака разходка и розов сладолед през лятото.

Изчегъртване на насъбралата се омраза

Как да познаеш името на терзанието?
То се връща всяка нощ и слага бродирана възглавница върху лицето ти.
Натиска и се смее в мрака.

Как да нарисуваш измъчващата, пулсираща мисъл?
Тя е изровила магистрали в главата ти.
Чудовищни детелини, по които кара с 200 километра в секунда.

Как да кажеш СТИГА?
На безименната и без-образна своя същност...

Да ви се намират дребни?

Не, няма да се правя на циганче и да прося по "10 стинки, ма како, бог да та поживи", а ще споделя какво ще правя всички тези жълтички, които съм събрала от известно време.


Умишлено ги събирам в гърнето. Мислех си - така и така в магазина няма как да ги пробутам, нито ще тръгна да купувам винетки с тях, най-добре да ги заровя в задния двор.
По телевизията (ах този прозорец към от-въд-ното) научих за тази акция и беше отговорено на всичките ми терзания.
Преустановявам търсенето на златен прашец - трябваше ми за отглеждането на новия подобрен вид паричково дърво (точно взех патента от Буратино) - и на първи юни просто ще изсипя гърненцето в касичката на инициаторите.

Асоциации - имаше такава игра

Обичам да играя на "асоциации". Един разговор, колкото и систематизиран и сложен да е, съдържя в основата си тази простичка игра.

Ако ви се "говори" с мен - вие - редовни, случайни, попаднали тук по следите на размотано кълбо или изпито червено хапче - оставете с коментарче вашата асоциация (асоциирайки последно споменатата думичка, израз или усещане).

Приятна игра.

Аз започвам с нещо, което ми се е втълпило днес:

ГЛУХАРЧЕ

Car pool или как да дишаме по-добре в София

На този сайт, който представлява форум по-точно, може да се обедините и пътувате със симпатичните хора, които са намерили място в колите си за вас. И днес пътувайки с рейса броих колите по Цариградско шосе, в които имаше повече от един човек. Мисля, че имаше около 10-тина (под повече от един човек, разбирам - двама).

Хвърлете едно око, няма ли в този форум някой съсед, който всеки ден пътува по Вашия маршрут, слуша хубава музика, знае няколко весели случки и е готов да ви достави по предназначение:)

Чувала съм, че този начин на придвижване е нещо нормално в Германия - не само в претъпканите градове, а и навсякъде.
Да не пренебрегваме и възможността да се запознаеш с нови хора, току-виж се окажат безценни:)

Шантав вик-енд

С Мо и Кат спонтанно за около 5 минути в събота следобед решихме, че трябва да отскочим до Пловдив. И го сторихме, безаварийно и страшно приятно благодарение на Борис и Елена - двама прекрасни млади хора, с които намерихме много общо. Ей, вярвам в съдбата. Ако трябва да срещнеш някого, няма как да ти се размине!
Хубавите неща тази събота не приключиха с това - Вик и Оги се ожениха (от тях най-малко го очаквах).
Днес пак така импулсивно се запътихме към родопско селце - Лясково, за което в уикипедия открих следното:"Кухнята е родопска. Най-често ядат фасул. Правят си и скара. За селото са характерни тип мешени салати." Имаше и информация, че са опитвали да садят тютюн, но акцизните власти го изгорили, защото подозирали, че населението ще го изпушат контрабанда:))))))
Е, как да не реши човек да опне един фасул в Лясково след като прочете това!
Подрапахме по Асенова крепост (и не само ние :)



После хванахме светкавичен стоп до селото (благодаря на Великата сила, че не излетяхме по пътя, защото момъкът караше като че ли беше на Париж-Декар).
В Лясково има 2 кръчми:)) Едната е дупчица с три маси и миризма на мухъл и стара чубрица, в която могат да ти предложат риба и русенско варено от консерва, но пък дядовците са толкова мили. Другата е модьерната кръчма - просто няколко маси в една къща, кръстена Старият дъб, но пък за празните ни стомаси беше истинско пиршество. Най-вкусните домашни пържени картофи!!!!

Връщането беше безумно красиво - и златен залез, не, червен беше, не, и сребърен също...
Чуден ден, и ведри, позитивни хора:)
А утре - нов ден, поръчвам си много слънце и приятели. Както и щипка неизвестност за разкош.