Предчувствие за наутилус

Знаете сигурно за увлечението ми по спиралите. Даже съм си нарисувала една и съм решила да татуирам трайно тялото си с нея - някъде на не-знам-кой-си-по-ред прешлен на врата - точно върху най-силната ми ерогенна зона.
Наутилусът като нещо отдавна зародило се и останало в нашия свят подобно на спомен за детството. Засега успявам да го опазя. Смятам, че е жизнено важно за мен. Да си спомням какво е да съм дете. Невинна, готова да придам човешки или животински качества на всяка сянка в тапета :)))) И да намирам вълнуващото във всяко движение, пътуване, мисъл.
Моят наутилус няма да бъде вписан в червената книга. Ще го консервирам завинаги - точно до сърцето си и върху прешлена си :)))

Просветления в петното

Полунощ отдавна мина. Танци, преминаващи във вакханалия, поръчвам си малък вермут, получавам голям. Цялото ми същество се слива с музиката и изпадам във вермутени, ритъмни трансове. Отдавна несрещани хора. Слабости мои, сили мои. Прегръдки и целувки. И сред цигарения дим - ДаН (A.K.A. ако трябва да сведа списъка от приятели и роднини до 3-4, Дан ще е там като мой брат, най-любим мъж и сродна душа). И един тихичък разговор между две глътки. За лекуването на душите. Не знам как е разбрал, но сякаш знаеше всичко. Винаги е било така и почти винаги е намирал точните думи. Тази вечер, обаче, беше 10 от 10.
"За да бъдеш обичана, трябва сама да се обичаш. Не можеш да очакваш от някой да изпитва към теб това, което не си готова да дадеш на себе си. Би означавало заблуда, по-лошо - лъжа."
Ще запомня думите и ще си ги повтарям с неговия глас. Достатъчно силна съм, за да мина сама през това, но колко е прекрасно като има хора като сестра ми, брат ми и Мо, и Наде и Гуг и всички останали, за да намеря причина да остана на светло.

"Искам да благодаря на продуцентите, също така, на автора на музиката от дясно и на ангелите хранители за редовните запаси с нектар."

Този Оскар ще остане на камината като символ на моята НЕТЪРПЕЛИВОСТ.

Колко струва моята разсеяност?

Вече гордо мога да заявя, че най-високата предложена цена за моята разсеяност е 850 000 евро. Няма кой да ме бие по този параграф.
Проклятие...

А колкото до партито във Фенс. Ще пропусна този път. Май ще съм се запиляла по някакви тайни места и самодивски поляни по това време. Така да се каже ще греба от магията на планината с пълни шепи:)

И съвсем накрая, понеже е разпети петък и е ден за размисъл, ето някои от житейските изводи не на кой да е, а на майка Тереза:
* Най - хубавият ден? Днешният.
* Най - голямата спънка? Страхът!
* Най - лесното нещо? Да се заблудиш.
* Най - голямата грешка? Да паднеш духом.
* Коренът на всички злини? Егоизмът.
* Най - хубавото развлечение? Работата.
* Най - лошото поражение? Отчаянието.
* Най - добрите учители? Децата.
* Най - първа необходимост? Общуването.
* Най - голямото щастие? Да си полезен на другите.
* Най - голямата тайна? Смъртта.
* Най - неприятния недостатък? Лошото настроение.
* Най - опасния човек? Лицемерът.
* Най - коварното чувство? Ненавистта.
* Най - красивият подарък? Прошката.
* Най - необходимото? Домашното огнище.
* Най - краткият път? Правилният.
* Най - приятното усещане? Вътрешният мир.
* Най - добрата защита? Усмивката!
* Най - доброто лекарство? Оптимизмът.
* Най - доброто удовлетворение? Изпълненият дълг.
* Най - мощнаата сила на света? Вярата.
* Най - стимулиращия дар? Надеждата.
* Естествената реалност? Любовта!!!

От блога на очарователната Надя.

Нека рекламната сила да бъде с вас

УжаснИ билборд плакати и рекламни клипове ни промиват мозъците постоянно. И, както като погледна някой шедьовър на соц строителството умът не ми го побира защо, по дяволите се строи грозно, като може да е хубаво, така и поредната реклама за прах за пране почти ме отвращава от живота (както и от телевизията) и ме кара почти да се зарека, че няма да пера повече в този живот.

Слава богу, от време на време се ражда нещо уникално, видно от поредния конкурс за принт реклама, състоял се в Букурещ - AdPrint , а ето ви и линк към любимия ми конкурс са креативна реклама - ЕПИКА.

Дааа, а когато толкова си харесал онази реклама, в която марсоходът се превръща в бар и така и не можеш да се сетиш коя бира се представяше в нея (представителна извадка след допитване до трима човека, от които нито един не се сети), значи някой си е свършил работата прекалено добре:)

Танци, но какви?

След като пробвах народните танци (и ми хареса), реших, че трябва да изследвам нови хоризонти. И така в събота се озовах на салса турнир. Бързам да успокоя всички загрижени - не съм участвала! Само веднъж съм ходила на урок по салса и беше пълен ужас. Тренирахме точно една стъпка с поклащане на бедрата. Ама като казвам една - точно така си беше - напред, назад и пак... Бях отчайващо скована и реших там и тогава - това чудо не е за мен.
В събота обаче много ми допадна. Отвътре ми идваше да си потропвам с копитце по паркета във Военния клуб. Може би все пак ще дам втори шанс на салсата. А и като видях какъв учител има в една от школитееее (затаете дъх - ето го), хахаха, как да не се пробвам, дори само за да ми казва "Не така, бе, момиче - този крак трябва да дойде тук, чакай да ти покажа".

Всъщност най-прекрасният човек в тълпата беше един възрастен кубинец - пръв приятел на Данчето Христова - Сантяго.



234 епизод - действието се развива на площад Славейков

М: Ама Любо го нямаше тая вечер. Що така?
Ж: Е, той танцува при Мигел. Пък турнира го организира Алфредо.
М: Ааа..
Ж: А Алфредо и Мигел са се разделили.
(драматична музика - на преден план излизат моите очи с черна очна линия и напиращи сълзи)
М: Защо така? - та ра та атаааам.
Ж: Ами Алфредо искал вече деца, пък Мигел си бил направил вазектомия, без да му каже...

Ми амор!

Цигулки, край на епизода. Финални надписи и съвсем неуместен смях.

И пак - Цветница след една година...

"И все пак е Цветница, цвете такова.." - мерси, Илийка, много мило, че ми напомни:)
Миналата година точно на този празник бях най-обърканият човек на света. Днес имам чувството, че всичко се повтаря. Но поне съм подготвена, знам точно как реагира съществото ми на удари. Сигурна съм, че въпреки пропуснатия удар, сърцето ми ще продължи да бие. И може би не днес, може би след седмица, две, месец, кой знае кога, но ще бъда добре. И ще бъда пак тихата спокойна повърхност над заспалия в мен град. Улиците му ще светят тихо нощем - съзвездията Грифон, Вещица и Хипопотам ще показват мястото за потапяне на пришълците. А аз ще се усмихвам, без да ме боли.

"Обещаваш нали?"

Сестра ми ме посъветва да запиша как точно се чувствам в този момент, за да не забравя по-късно, когато нещо се промени.

изпитвам болка. защо си мисли, че знае по-добре от мен какво чувствам аз. ако обичаш някого истински, трябва да го оставиш да си тръгне.

Ново двайсет

Този път руско - МакSим. Като казвам, че съм станала сантиментална, изобщо не се шегувам.



и ангелът Емилиана Торини




... but if it's so good being free, would you mind telling me why I don't know what to do myself...

И Лазар излезе от пещерата....

... погледна небето, което го заслепи с белотата си, и си помисли "Това ли е раят?". Не си спомняше нищо - нито къде е, нито какво се беше случило. Имаше усещане за поглъщащата тишина, когато смехът беше спрял, а сърцето му беше отброило последния си удар. И за страха - от осъзнаването, че не може да поеме дъх, не може да чуе свистене на въздуха през ноздрите си, че вижда края на нишката на последната си мисъл.
И после - нищо. Черно, тихо, празно (а може би пълно с черно) НИЩО. И самота, и безкрайна тъга.

А сега? Каква е тази светлина, човешки гласове, лек, прохладен вятър. И бавно размърдваща се като каквида мисъл в черепа му?

Ужас обхвана Лазар. Неистово потърси в тялото си любовта, радостта и опиянението от красивия божи свят. Но там не откри нищо. Защото тялото му беше живо, но огънят на душата му беше изгаснал завинаги. И беше обречен да броди - по-скоро мъртъв, отколкото жив по този свят, който с цялата си божествена красота щеше да крещи и кънти в изпразненто му тяло, като в камбана - куха и безмълвна - завинаги изоставена от любовта и Бог.

Динго (на галено Дидо) и Том Йорк

Пуснете си видеото и прочетете приказката.

Динго е най-смелото и игриво куче. Има дълги крака и жълта козина. Ребрата му се броят, ловците са му сложили каишка, но не са кастрирали неговия хъс. Защото Дидо е "най-големият". Стои и дебне на ъгъла на Витошка и Патриарха. И когато колите завиват наляво, им се нахвърля и ги хапе по задните гуми. Понякога се забравя и обръща муцунка към преминаващия трамвай да го хапе, но, слава богу се отказва в последните няколко метра.
Днес е много странен ден. Все едно мечка се жени. Заливам се от сълзи и се хиля неистово. Той ми реже ръцете и се перчи колко е силен, а аз виждам лъжата и въпреки това се извинявам за "наглостта" си. Дидо се влюби в полата на едно момиче, напълно забрави колите и започва да се умилква около глезените й, докато тя бързо вървеше, без да му обръща внимание. А Моси се оказа мой комшия и почитател на Миядзаки. Чудя се къде ще му излезе краят на този проливен ден?

"Как ще живееш ти без мене?"


Pyramid Song - Funny video clips are a click away


I jumped in the river and what did I see?
Black-eyed angels swam with me
A moon full of stars and astral cars
All the things I used to see
All my lovers were there with me
All my past and futures
And we all went to heaven in a little row boat
There was nothing to fear and nothing to doubt
....
There was nothing to fear and nothing to doubt

Рома, ромааа

"и винаги да са усмихнати, щото животът е кратък"

Цигулар. Ром. Прекрасен. Хайде, бат Венци, догодина с Найджъл Кенеди да свириш!

Niko ft. Aim

Искам да споделя с всички тази песен. Много е утробна :)

Даунлоуд тук.

Виенски шницел, каничка менте

Как можеш да пресъздадеш емоцията от един град? Като разказваш за архитектурата, хората, кучетата му? В това отношение за Виена има доста да се разказва.
Аз, обаче искам да разкажа как се чувствам в този град. Спокойна и сигурна. Някак знам, че не мога да се изгубя.
Дори, когато не знаех къде съм, не се притеснявах изобщо, защото бях сигурна, че ще намеря някоя от нишките, опънати в лабиринта от улици, която ще ме изтегли към сърцето на града.

Бих разказвала дълго за атмосферата, прекрасния хостел Wombat, катедралите, уличните музиканти, къщата на пеперудите, как в Пратера преодолях един мой детски страх, за патиците, от които бъка във всеки по-чист воден басейн, за архитектурата на градините и още и още, НО предпочитам да го правя на живо, така че като се видим, ще изпием по едно виенско кафе, ще ударим по един виенски шницел с каничка менте и ще погледаме снимки заедно, нали?

А сутринта на бюрото ме чакаше един Love Love Tea, свещи-цветя и най-голямата изненада - покана за сватба. Втора.. Май ще повторим цикъла от преди 3 години - 3 сватби накуп. Остава третата:)))

Майсторът на огледала

Следобед - дъждовен и безчадърен. На прибежки отидох до "моите" майстори стъклари, които като ме видяха, явно зарадвани да срещнат отново онова със странните поръчки, ми се захилиха и "Айде, днес какво ще правим?". Само кръгчета и ще нарежем това китайско огледало. Старият майстор се престара този път - беше точен до милиметър "Аз преди като работех в завода, правех по 10 хиляди кръгчета на месец. За дамски чанти, нали ги знаеш?". Не ги знаех, но кимнах утвърдително и си представих как е изрязвал миниатюрни кръгчета огледалца и с тях са инкрустирали социалистически портмонета. И после, съвсем от нищото ми беше разкрита магията за правене на огледало. "И знаеш ли, че разтворът на сребърния нитрат, който съдържа 80 процента сребро, е една кана черна вода. Да ти се прииска да я излееш в шахтата..."
Знаех:)))

*****


Не мога да не пусна линк към това филмче, все неща, които си знаем уж, но някак отваря очите, а?

Скоро ще пусна антиконсуматорски пост тук.

Деменции

Провесих кукичка на златна тел, провесих я за теб, my precious. За да се закачиш за мен, когато ме прегърнеш.

Загледан в тъмната повърхност се отдръпваш. Премерената стъпка на мъдрец, видял на дъното далечен път.

С куката изписвам думи по ръцете си. За да не изчезна, да остана точно в този мъничък момент по-дълго.

"...ам-гъл, ам-гъл.."

Отрязъци

Събирам мислите си в дълбок съд. Разбърквам ги, прибавям кардамон и ги оставям да втасат.
Разгъвам ги пред мен - дебели са най-много 2 сантиметра. Изваждам формичка звезда и почвам да изрязвам от тях.

Нощното небе не спи, а върху тялото му дупките - звезди.

И кво да я правя тази емоционалност, копеле?

... ми оправяй се.
- Хаха, значи евфимистично ми казваш да си я завра някъде:)