The needle day

или .... Какво можете да направите с кръвта си за около два часа


Отдавна ме гложди мисълта да дам кръв (правила съм го веднъж и съм го запомнила като нестандартно изживяване). И така, днес за около 5 минути (отново) реших и се засилих към Центъра по кръводаряване. Още пред входа забелязах някакъв контингент от около 12 мургави граждани, един от които се приближи към мен и попита: "Трябва ли ви помощ. Ние сме кръводарители!". С цялата си наивност се запитах каква ли помощ ще ми предложат - примерно да ми покажат нагледно как да си попълня формуляра, или как да помпам качествено за пълненето на банката. Явно съм придобила много замислен вид, защото той повтори въпроса си и аз осъзнах, че се опитва да ми предложи безценните си кръвно-помпащи услуги. Дарих го с 31-каратовата си усмивка и гордо заявих: "Аз ще давам кръв!". Фанфари, бели портокалови цветчета, конфети.... изобщо - няма такъв миг! И с благородна еленова подохда се отнесох към вратата. НО плавният ми полет беше брутално прекъснат от някакъв пазач, който ми се изрепчи, че са в почивка и "ами санитаризират помещенията от .... всичката тая кръв". Тук няма да изпадам в подробности какво си представих, но общо взето включваше някакви пурпурни реки (при това без Жан Рено).
Понеже имах 50 минути и не ми се искаше да се присъединявам към контингента, какво по-добро уплътняване на времето от проверка за ХИВ статуса ми. Отскочих до ХЕИ на Враня 2 и се засилих да се тествам анонимно и многооооо поверително. И хоп - пазач. "За къде сте?", аз отклонявам мънкайки въпроса "В почивка ли са?", "Да, но вие кажете!". Ок, казвам "Искам да се изследвам за СПИН!" - там там таааааааам. Човекът невидимо се дръпва назад, поглежда ме и прочитам в сините му дребни очички "Тая пък каква е? Какви ги е вършила? Как ли й е професионалният псевдоним?". На върха на езика ми е да му кажа "Ще се женя! Затова ми трябва!", но нали съм честна до край, измънквам едно "Мииии, да пробвам, що не!". Все пак се оказаха в почивка, язък за театрото. Оставащите десет минути оползотворих в пазаруване в БИЛЛА като последните 10 минути от живота ми, прекарани в блажено неведение относно моите взаимоотношения с ХИВ (ще ги бъде ли, няма ли...).
Може и да съм Super Girl, но на връщане треперех като Chicken. Отново ме посрещна пазачът. "Вие за какво бяхте?". За да избегна тавтологията му отговорих този път "За ХИВ изследване." и се отнесох с асансьора към петия етаж (странно, но течеше парламентарният контрол, оригинално озвучаване:))))
Изследването е безплатно, анонимно, провежда се от готина леля с чувство за хумор, която стои до теб, докато излезе резултатът, и изобщо е поставена там, за да те успокоява. Много й благодаря. Не че имам сериозни основания да се страхувам от зараза, но разумната предпазливост никога не е излишна...

И тук е моментът да изкрещя: NEGATIVE!!!!!

Самото кръводаряване - качих си кръвното (Ред Бул дава крила) и пих едно кафе със сестрата, а после помпах, ли помпах. По едно време държах в ръка тръбичката, по която се стичаше кръвта ми. Беше толкова топла, стана ми много мило. Все едно беше някакво малко птиче и си представих как във вените ми писукат новоизлюпени пиленца. Източиха ми ужасно много - половин кило почти, изобщо не очаквах, но като са те вързали, няма къде да ходиш. Все пак бях щастлива, че само толкова издърпаха, че както бях се предала, можеха да ме изцедят до капка. Затова и сърдечно им благодарих . Сестрата ме погледна притеснено "Добре ли сте?" "О, да, благодаря, благодаря!". Това вече съвсем ги свари неподготвени и почнаха на свой ред да сипят благодарности, подаръци, храна, бележки за отпуск, направо се оляха:))) А и като разбраха, че давам не за някой, а за собствено удоволствие напълно се ошашкаха. Странни хора. Пак трябва да ги навестя някой ден:)

Е, сега съм половин кило по-лека. С прояснена мисъл, направо щастлива и умиротворена. А и с няколко излишни шоколада. Така, чеееее, ориентирайте се, докато не са ги взели всичките:) Кръводаряването е интересно и забавно. И дава живот (опс, простете за клишето).

Таро за събуждане

На фундаменталния ми въпрос тази сутрин "What the FUCK is wrong with me?" получих доста съдържателен отговор.И на вас ли ви се набива странното присъствие на мечове в картинката:))))


Ще ходя да кръводарявам, дано не ме върнат. Искам да източат половината ми кръв, заедно с пулсиращите ми мисли и негативна енергия. Да ме изпразнят чисто физически от заразата - терзание. О, благословена игла...

Inner landscapes

Снощи съдът, в който се събирах, се счупи и в мен се разля някакво странно море от мед. Вместо да изтече през пролуките, се разположи в средата на тялото ми и с всяко вдишване във вълните му заблестяваха малки пленени светулки. "Плис, лекувам те...".

Дишам съвсем лекичко, за да не дразня сребърното паяче, загнездило се в гърлото ми.
Опитва се да излезе. Забива нежните си крачета в трахеята ми и ми пречи да дишам. "Внимавай, миличко. Навън ще загинеш. Стой тихичко и не мърдай, за да заспя."

Stubborn me

Found in the translation

Новата игра:)

За англо поназнайващите - четири реда, различна интерпретация. Feel free to experiment and translate these lines into Bulgarian the way you like it most.

بنی آدم اعضای یک پیکرند
که در آفرينش ز یک گوهرند

چو عضوى به درد آورد روزگار
دگر عضوها را نماند قرار

Love came and flew as blood in my veins
Emptied me of myself and filled me with beloved.
Each part of my being she conquered
Now a mere name is left to me and the rest is she.


Аз ще пусна моя превод в коментарче по-късно, че ме закучи тази философска дълбочина:)

Първо превеждайте, после поглеждайте!

За да раз-по-ловя седмицата

Мразя постове, заради самото постване. Затова стига приказки. От толкова говорене на ум ми се изтърква съдържанието и започвам да прозирам. Искам да сънувам, че летя. Липсва ми.

Един сайт с кошмари.

Колкото повече, толкова повече

4-ти юли - Lamb в Белгия
5-ти юли - Рейдиохед, Сигур рос и Розин Мърфи - Белгия
3-ти август - Бьорк в Истанбул!!!!!!!!!!!!

Ще полудея от радост. Всички три любими мои групи накуп. Аз съм щастлив хипопотам, тръпнещ в очакване на това лудо, прекрасно, вълшебно лято! Happy, happy, happy!

Arabian Night

Feel free to attend.
Ji will COOOOK!

Менюто включва тотално неизвестния Пилаф шехриари, гречка по тайна рецепта (тайна и за мен самата засега :), чай масала и разни дреболии (от не - животински произход).

Моми не останаха

Честито на Силвия и Боян, които въпреки кошмарната музика, се забавляваха и съвсем между другото - ожениха в събота:)

Прага през септември

Какво ще кажете за 4 дни в Прага в началото на септември?

99 стаи

Преди години бях попадала на този сайт и след това безславно го забравих. Днес, благодарение на Ели, ето го и него.

Интересният проект 99 стаи ви потапя в уникална и психаделична атмосфера, от която ви побиват тръпки и наляга желание да излезете скоростно на слънце, както и да проверявате под леглото дали не се е свряло някои измъчено чудовище.

Стая 26 ми изкара ангелите!

Орнитоложките завладяват Витоша

Вчера с Гуг хванахме последното предиобедно слънце и тръгнахме към Витоша, за да маркираме площадка за пролетното наблюдение на птиците.
Едно предварително уточнение за моите представи за "наблюдение на птици на площадка": слънчева полянка с трева почти до колене, кръг с диаметър 5 метра, колкото да се разположа върху шалтето и да остане място за второ, биричка, сандвичи и излежаване, а да и... "Я, мина птичка. - Видя ли я каква е? - Миии, кафява. - Ок, записвам, 1 кафява."

Истината се оказа далеч по-страшна. Още по телефона Гуг попита: "Имаш ли бинокъл?
Ж: Не, но си нося очилата.
Г: Но поне можеш да определяш разстояние на око или по слух, нали!!!
Ж: Всъщност, май не:(
Г: Леле, и аз. Какво ще правим?

Вече се бяхме качили на лифта, когато Гуг бавно и предпазливо ме въведе в истинското състояние на нещата. Хахах, просто нямаше мърдане, когато се носиш на не-знам-колко-метра над земята.
"Е, тя площадката... е километър по 2. -Хлъц. - Но поне са ни дали равно място. -!!! - Е, не съвсем - има и скали... -!!!!!!! - Освен това на всеки двеста метра ще трябва да спираме и броим... - Колко са двеста метра?!? - И аз това се чудя. Освен товаааа ще трябва и да определяме какви са птиците. - Ахаааа? - По начина, по който пеят! - !!!(ококорено човече, вързано за лифт)".

След първата междинка на лифта, вече цялата романтика относно маркирането на "площадчицата" се свеждаше до представата ми за тучна зелена тревица, слънчице и мааалко скалички тук-таме. Но тези фантазии бяха грубо прекъснати от внезапното скриване на слънцето в някакъв облак, чийто край не виждах, под краката ни почнаха да се появяват снежни петна, между които весело ромоляха ручейчета, по бодличките на боровете наоколо заблестяха замръзнали капчици, а студът напълно вледени цялата ми оптимистична нагласа, заклати пръст (не можах да различа от избилите сълзи показалец ли беше, среден ли) и прати малко вятър да посвири в клоните.
"А, не, правим обратен завой, дори няма да слизаме. Каква полянка, какви птици. Те сигурно са замръзнали по клоните!"

Чичкото не ни остави да си направим кръгчето и ни излая като арктически вълк да слизаме. Размърдах вледенени стави и ето ни - в друг климатичен пояс - само за някакви си 20-тина минути (а си носех потник и крем против изгаряне!).

Все пак решихме да предизвикаме лошото време и да пообиколим. За което не съжалявам нито миг (освен може би аз онези пет-шест крачки в мочурището), защото беше вълшебно. Още след първите 10-тина метра чухме някакво птиче, съвсем близо над нас в клоните на едно дърво. Щастливи (аз - че не се налага да локализирам на колко точно метра пее, а Гуг - че го наснима), веднага се захванахме с нелеката задача да го определим какво е. И понеже не намерихме нищо, което да е точно същото ръждивоглаво-бежовотяло-и-топчесто-с- тънка-човка, гордо се похвалихме с откриването на новия вид, кръстихме го "РъждивоГуг" и със съжаление, че нямаме бутилка вино, която да разбием в дървото, потеглихме нататък сред цъфнали кърпикожуси и плахо раззеленяващи се иви.
Красивата разходка, проточила се цеееели 10 минути, бързичко приключи, когато започна да вали лед. Обърнахме "сандалите" към лифта и съпровождани от някаква кукувица (на около 50-60 метра от нас:), се оттеглихме с достойнство.
Г: "Тази кукувица ни се подиграва. Чуй я само ку-ку, та ку-ку!"
Триумфалното ни слизане от Бай Кръстьо (пеша! - горда, горда) се превърна в почти смъртоносно занимание. В тази връзка ето ви игра на ситуации*.
Две орнитоложки си вървели по пътеката надолу. Изведнъж се чуло "Оп, оп, оп" и умрели. Ха да ви видя!
Отговорът е - байкъри, побъркани байкъри. Ако искате да оцелеете, щом чуете "оп, оп, оп" по пътеката, веднага залягайте зад някое по-дебело дърво и се молете на великата сила дървото да издържи удара.
За да избегнем скорошна смърт, объркахме пътеката и поехме по възможно най-неекстремната, която, ураа, ни изведе на Драгалевския манастир. Пак там научихме, че имаме невероятната привилегия да сме жени, че разполагаме с магазин, пък гладни ходим, една нощ ("вие си знаете как") и шаранчето се хваща на въдицата и други важни способи за оцеляване на женския вид.
Само не разбрах какви магазини имаме с Гуг. Като знам как обича мръвката, сигурно нейният е за луканка. Тогава защо ходи гладна... необяснимо:)))) А и за какво служи шаранът и какво точно правиш с него през нощта дори не искам да си представям!

Заливайки се от смях се замъкнахме до Чичовци и си доказахме, че може всичко друго да сме, но гладни няма да стоим и опустошихме няколко подагро-причинителя, обилно поливайки ги с бира. После видяхме новата тактика на контрольорите в градския транспорт и бях свидетел на удивителните способности на Гуг да става невидима и изчезва във въздуха, когато я хванат без билет (а само бях чувала легенди да се разнасят).

Шшшшшшшшшшшшшт!

Играта на писане снощи. Не си спомням нищо от редовете. Джони Деп имаше пристъп на вдъхновение, аз - на опиянение. Малиново вино, малинови устни, малинови пръсти и "не знам..." - Какво? - Не знам...
На сутринта, бродене по улиците в просъница. А в стомаха ми на кравайче спи привидното спокойствие и приглушава всички звуци. Сгушена в утробата на тишината чувам от много далече сърцето ми "Naugh -ty, naugh-ty, naugh-ty".

Как ще обясниш ТОВА?

Напоследък съм Milk Addicted.
А на тази весела картинка попаднах, докато трескаво търсех идеи за надписи върху потници за моминското парти на Силвия. Ако имате свежи хрумки (или спейс курабийки, прясно мляко с аромат на ванилия, реване (незнайно защо!) ... ), не се смущавайте, а ги давайте!

Новата игра - "Приказка без край..."

Още една позабравена игра от дългите ни вечери "При леля Дима" и Безистена (и други знайни и незнайни пловдивски кръчми).

Правилата са прости. Написвам началото на приказката (условно казано приказка) и с всеки коментар вие дописвате. Желателно е да не сте много обстоятелствени - 3-4 изречения. Ограничения във формата на писанията няма (може да е мерена, немерена, хайку реч и т.н.). Цензура - няма.

Надявам се да се забавлявате:)

НАЧАЛО



WHOLE MILK PROJECT

Събуди се почти насилствено от светлината, нахлуваща през прозореца. Не си спомняше нищо от вечерта. В съзнанието му, което бавно се разсънваше, се плискаха млечно бели вълни - остатък от някакъв сън, който го беше потопил и не го пускаше...

Четири именни дни и един рожден...Second edition

Отдавна не бях ходила на такова приятно парти. Много ми се събра напоследък - първо на Артмосферик, а и снощи - къде са били през цялото време тези красиви мъже ( и жени, трябва да призная:)?
Страхотна музика. Едно ангелче - Ани ...
... "На колко години си" - я питам, докато компетентно си мие ръчичките в банята. "На три.". "Леле, а си оправна като 5-годишна."... гушлива като коте.
Коте ли казах - в един сандък имаше едно - чисто черно дяволче на не повече от 2 седмици. Стопанката му го хранеше с биберон. Понеже не ставал на никое шише, беше закрепен на бутилчица с надпис "водка" :))) Хареса му да се сгушва в косата ми и да я разбърква с ноктенца.

Ето едно откритие от снощи:



И сайтът на групата N.O.H.A. - Noise of Human Art

Артмосферик

За втори път - на палатки сред природата и музиката. Случайни срещи с познати и приятели, много нови прекрасни хора:) И позитивна емоция, преливаща от ръбчето на чашата за чай.




Скоро ще се пие чай масала и у нас, а дотогава - може би в "Чайна във фабриката"?

Снимките може да свалите, ако последвате пътечката на охлюва - клик .