четвъртък, май 08, 2008

Новата игра - "Приказка без край..."

Още една позабравена игра от дългите ни вечери "При леля Дима" и Безистена (и други знайни и незнайни пловдивски кръчми).

Правилата са прости. Написвам началото на приказката (условно казано приказка) и с всеки коментар вие дописвате. Желателно е да не сте много обстоятелствени - 3-4 изречения. Ограничения във формата на писанията няма (може да е мерена, немерена, хайку реч и т.н.). Цензура - няма.

Надявам се да се забавлявате:)

НАЧАЛО



WHOLE MILK PROJECT

Събуди се почти насилствено от светлината, нахлуваща през прозореца. Не си спомняше нищо от вечерта. В съзнанието му, което бавно се разсънваше, се плискаха млечно бели вълни - остатък от някакъв сън, който го беше потопил и не го пускаше...

10 коментара:

denitsa каза...

млечните вълни ставаха все по-бурни и го засмукваха необратимо в океана на несъзнателното. не успяваше да доплува до брега на реалността. забеляза малка лодка.

junkpaper каза...

Белият пулс на съня въздъхна и го изтласка над нея. Сега, когато беше съблякъл тялото от себе си, можеше отново да поеме дъх и да погледне надолу. В лодката седеше зеленооко момченце и се мръщеше.

Анонимен каза...

- Някой ми е изпил млякото!

мара дробната

Minerva каза...

Нереално завихряне около лодката я беше издигнало над повърхността на млечното море. Момченцето се беше привело над ръба й и се взираше надолу в причудливите фигури, които образуваше странният водовъртеж. Той също насочи поглед натам и с ужас забеляза ....

junkpaper каза...

... че морето е пълно с ръце, които плуваха свободни и гъвкави като риби, оставяйки нежна кървава диря след себе си. Когато някоя подскочеше над повърхността, момченцето се пресягаше и...

Minerva каза...

...се опитваше да я улови. В последния момент с пъргавината на умираща риба ръката се изплъзваше от протегнатите му пръсти и оставяки капки кръв по нежната му кожа, се гмурваше отново в морето. По лицето на детето се стичаха сълзи, които отмиваха кървавите следи и пълнеха лодката. Той забеляза, че на дъното й се носеха бели коси, а между тях се стрелкаха малки блестящи очички.

junkpaper каза...
Този коментар бе премахнат от автора.
junkpaper каза...

"Kакъв глупак съм", помисли си, грабна момченцето през кръста и, стискайки го с каквито сили му бяха останали, се остави на гнева да ги изстреля надалеч от противното кътче в подсъзнанието му.
"Ето, че имам син..."
Това така го зарадва, че след миг двамата беряха макове в безкрайно майско поле.
- И къде си мислеше, че отиваш с тази лодка?
- У дома... - отговори хлапето разсеяно - Но то не е 'къде', а 'кога'.
- А очите в лодката?
- Твоите.
- А косите?
- Твоите.
- А ръцете?
...

aleksandar каза...
Този коментар бе премахнат от автора.
therewereswallows каза...

- На мама.
А сега де! Мисълта за "мама" не бе удпяла да се прокрадне в тази част на ума му, но ето че възгрозна старица с паньоар на лилави цветенца се появи пред мисловния му поглед. С извити, дебело лакирани в оранжево нокти отделяше хубавите от лошите зърна боб, разсипан в метална тава. Тавата бе лъсната до съвършенство и някъде сред светлинните отблясъци осъзна, че вижда собственото си отражение, вместо това на "Вещицата". Стресна се. Умът му отново потърси спасителен образ, но някъде дълбоко се опитваше да разгадае какво ли значи всичко това.