За да раз-по-ловя седмицата

Мразя постове, заради самото постване. Затова стига приказки. От толкова говорене на ум ми се изтърква съдържанието и започвам да прозирам. Искам да сънувам, че летя. Липсва ми.

Един сайт с кошмари.

Колкото повече, толкова повече

4-ти юли - Lamb в Белгия
5-ти юли - Рейдиохед, Сигур рос и Розин Мърфи - Белгия
3-ти август - Бьорк в Истанбул!!!!!!!!!!!!

Ще полудея от радост. Всички три любими мои групи накуп. Аз съм щастлив хипопотам, тръпнещ в очакване на това лудо, прекрасно, влюбено лято!

Arabian Night

Feel free to attend.
Ji will COOOOK!

Менюто включва тотално неизвестния Пилаф шехриари, гречка по тайна рецепта (тайна и за мен самата засега :), чай масала и разни дреболии (от не - животински произход).

Моми не останаха

Честито на Силвия и Боян, които въпреки кошмарната музика, се забавляваха и съвсем между другото - ожениха в събота:)

Прага през септември

Какво ще кажете за 4 дни в Прага в началото на септември?

99 стаи

Преди години бях попадала на този сайт и след това безславно го забравих. Днес, благодарение на Ели, ето го и него.

Интересният проект 99 стаи ви потапя в уникална и психаделична атмосфера, от която ви побиват тръпки и наляга желание да излезете скоростно на слънце, както и да проверявате под леглото дали не се е свряло някои измъчено чудовище.

Стая 26 ми изкара ангелите!

Орнитоложките завладяват Витоша

Вчера с Гуг хванахме последното предиобедно слънце и тръгнахме към Витоша, за да маркираме площадка за пролетното наблюдение на птиците.
Едно предварително уточнение за моите представи за "наблюдение на птици на площадка": слънчева полянка с трева почти до колене, кръг с диаметър 5 метра, колкото да се разположа върху шалтето и да остане място за второ, биричка, сандвичи и излежаване, а да и... "Я, мина птичка. - Видя ли я каква е? - Миии, кафява. - Ок, записвам, 1 кафява."

Истината се оказа далеч по-страшна. Още по телефона Гуг попита: "Имаш ли бинокъл?
Ж: Не, но си нося очилата.
Г: Но поне можеш да определяш разстояние на око или по слух, нали!!!
Ж: Всъщност, май не:(
Г: Леле, и аз. Какво ще правим?

Вече се бяхме качили на лифта, когато Гуг бавно и предпазливо ме въведе в истинското състояние на нещата. Хахах, просто нямаше мърдане, когато се носиш на не-знам-колко-метра над земята.
"Е, тя площадката... е километър по 2. -Хлъц. - Но поне са ни дали равно място. -!!! - Е, не съвсем - има и скали... -!!!!!!! - Освен това на всеки двеста метра ще трябва да спираме и броим... - Колко са двеста метра?!? - И аз това се чудя. Освен товаааа ще трябва и да определяме какви са птиците. - Ахаааа? - По начина, по който пеят! - !!!(ококорено човече, вързано за лифт)".

След първата междинка на лифта, вече цялата романтика относно маркирането на "площадчицата" се свеждаше до представата ми за тучна зелена тревица, слънчице и мааалко скалички тук-таме. Но тези фантазии бяха грубо прекъснати от внезапното скриване на слънцето в някакъв облак, чийто край не виждах, под краката ни почнаха да се появяват снежни петна, между които весело ромоляха ручейчета, по бодличките на боровете наоколо заблестяха замръзнали капчици, а студът напълно вледени цялата ми оптимистична нагласа, заклати пръст (не можах да различа от избилите сълзи показалец ли беше, среден ли) и прати малко вятър да посвири в клоните.
"А, не, правим обратен завой, дори няма да слизаме. Каква полянка, какви птици. Те сигурно са замръзнали по клоните!"

Чичкото не ни остави да си направим кръгчето и ни излая като арктически вълк да слизаме. Размърдах вледенени стави и ето ни - в друг климатичен пояс - само за някакви си 20-тина минути (а си носех потник и крем против изгаряне!).

Все пак решихме да предизвикаме лошото време и да пообиколим. За което не съжалявам нито миг (освен може би аз онези пет-шест крачки в мочурището), защото беше вълшебно. Още след първите 10-тина метра чухме някакво птиче, съвсем близо над нас в клоните на едно дърво. Щастливи (аз - че не се налага да локализирам на колко точно метра пее, а Гуг - че го наснима), веднага се захванахме с нелеката задача да го определим какво е. И понеже не намерихме нищо, което да е точно същото ръждивоглаво-бежовотяло-и-топчесто-с- тънка-човка, гордо се похвалихме с откриването на новия вид, кръстихме го "РъждивоГуг" и със съжаление, че нямаме бутилка вино, която да разбием в дървото, потеглихме нататък сред цъфнали кърпикожуси и плахо раззеленяващи се иви.
Красивата разходка, проточила се цеееели 10 минути, бързичко приключи, когато започна да вали лед. Обърнахме "сандалите" към лифта и съпровождани от някаква кукувица (на около 50-60 метра от нас:), се оттеглихме с достойнство.
Г: "Тази кукувица ни се подиграва. Чуй я само ку-ку, та ку-ку!"
Триумфалното ни слизане от Бай Кръстьо (пеша! - горда, горда) се превърна в почти смъртоносно занимание. В тази връзка ето ви игра на ситуации*.
Две орнитоложки си вървели по пътеката надолу. Изведнъж се чуло "Оп, оп, оп" и умрели. Ха да ви видя!
Отговорът е - байкъри, побъркани байкъри. Ако искате да оцелеете, щом чуете "оп, оп, оп" по пътеката, веднага залягайте зад някое по-дебело дърво и се молете на великата сила дървото да издържи удара.
За да избегнем скорошна смърт, объркахме пътеката и поехме по възможно най-неекстремната, която, ураа, ни изведе на Драгалевския манастир. Пак там научихме, че имаме невероятната привилегия да сме жени, че разполагаме с магазин, пък гладни ходим, една нощ ("вие си знаете как") и шаранчето се хваща на въдицата и други важни способи за оцеляване на женския вид.
Само не разбрах какви магазини имаме с Гуг. Като знам как обича мръвката, сигурно нейният е за луканка. Тогава защо ходи гладна... необяснимо:)))) А и за какво служи шаранът и какво точно правиш с него през нощта дори не искам да си представям!

Заливайки се от смях се замъкнахме до Чичовци и си доказахме, че може всичко друго да сме, но гладни няма да стоим и опустошихме няколко подагро-причинителя, обилно поливайки ги с бира. После видяхме новата тактика на контрольорите в градския транспорт и бях свидетел на удивителните способности на Гуг да става невидима и изчезва във въздуха, когато я хванат без билет (а само бях чувала легенди да се разнасят).

Шшшшшшшшшшшшшт!

Играта на писане снощи. Не си спомням нищо от редовете. Джони Деп имаше пристъп на вдъхновение, аз - на опиянение. Малиново вино, малинови устни, малинови пръсти и "не знам..." - Какво? - Не знам...
На сутринта, бродене по улиците в просъница. А в стомаха ми на кравайче спи привидното спокойствие и приглушава всички звуци. Сгушена в утробата на тишината чувам от много далече сърцето ми "Naugh -ty, naugh-ty, naugh-ty".

Как ще обясниш ТОВА?

Напоследък съм Milk Addicted.
А на тази весела картинка попаднах, докато трескаво търсех идеи за надписи върху потници за моминското парти на Силвия. Ако имате свежи хрумки (или спейс курабийки, прясно мляко с аромат на ванилия, реване (незнайно защо!) ... ), не се смущавайте, а ги давайте!

Новата игра - "Приказка без край..."

Още една позабравена игра от дългите ни вечери "При леля Дима" и Безистена (и други знайни и незнайни пловдивски кръчми).

Правилата са прости. Написвам началото на приказката (условно казано приказка) и с всеки коментар вие дописвате. Желателно е да не сте много обстоятелствени - 3-4 изречения. Ограничения във формата на писанията няма (може да е мерена, немерена, хайку реч и т.н.). Цензура - няма.

Надявам се да се забавлявате:)

НАЧАЛО



WHOLE MILK PROJECT

Събуди се почти насилствено от светлината, нахлуваща през прозореца. Не си спомняше нищо от вечерта. В съзнанието му, което бавно се разсънваше, се плискаха млечно бели вълни - остатък от някакъв сън, който го беше потопил и не го пускаше...