In memoriam - Pina Bausch

За мен си остава сцената от "Говори с нея". Пина завинаги.

Октарин

Киселина в кръвта, цветовете сменят местата си. Звуците добиват образ, картините зазвучават в дисхармония. Дуализъм с размити граници - поглъщащи се противоречия - като топка в стомаха. Туп, туп и се изтъркулва в краката ми, поставям едното си стъпало върху нея, пулсира като сърцето му. Взимам го в ръце. Съвсем леко, нямам право да наранявам. Така ме учеха. "Обуздавай разрушителните пориви." Оставям го настрани и излизам от стаята. Хващам октаринова нишка в ла минор и изчезвам, докато не е станало късно.
Абстиненцията ще ме убие - затихващ червен звънец върху притворена врата.

Поньо, Поньо

Късно е да съживяваш невинността. Сапуненото мехурче се спука. Все някога трябва да кажеш сбогом на детето в себе си и да спреш с игрите в пясъчника.

Нацисти, хомофоби

Или образът на България, който завладява света.

Току-що във филм (който е от най-теглените тези дни в тракера Замумнда) видях следната сцена:
Огромен кораб на Круп (в българските субтитри беше отбелязано, че са най-големите производители на стомана за нацистка Германия), военни, камиони, нямаше свастики, но емблемите бяха издържани в нацистки стил




... и на фона на тази "прелест" се носеше българският химн!

Е, и ако това не е постижение...

А иначе, да, нека България стане символ на корупция, нацизъм, хомофобия, тесногръдие, ограниченост, киселото мляко (но между краката на българска девойка). Пуснете си някое химнче, мили националсоциалисти (а защо не българския, и без друго в чужбина разлика не правят), и отидете утре да гоните по улиците участниците в прайда, защото не може във ВАШАТА държава да има такива "изруди".

Току ни дойде акъла на всички нас - различните - и ви оставим сами в кочинката :)

Little white owl

Цяла нощ ми прави компания в съня ми. Малка ръждиво-бяла сова. Рови с нокти косата ми, стои здраво вкопчена в ръката ми. Гледам я омагьосано. И тя ме гледа - втренчено, не примигва. Имам чувството, че донякъде совата съм аз, излязла за малко на разходка извън себе си. Душата ми е нощна птица, хваната в капана на вечния ден, с притъпени хищнически инстинкти и изрязани нокти.

Раковина

Моят дом е скрит между изхабените страници на копнежите ми. Диша и леко развява бели пердета, през които се прокрадва слънце. Тишината е пълна - със заглъхнал смях, затихнал чайник, спряла вода в банята, изпопадал цвят по земята, дете, с което играя на мълчанка.
Стените му са бели, и подовете също,
едно яйце, утроба, в което да се връщам...

Скъпа моя, Коралайн,

...аз обич искам да ти дам.

Но пръстите ми - тънки, остри,
а ласките ми са игли - раздират кожата.
Насила взимам любовта ти.
Отварям в тебе дупки, колкото прозорци,
двукрили, изпочупени, с метални дограми.
Течението те довършва, а в ръцете ми остават само
красиви кървави кристали.

Красива, мъртва Коралайн, аз нямам обич да ти дам...

Честито - нови велоалеи

Чудя се как ще се отчетат от общинския съвет за създаването на новите "велоалеи". Доколкото си спомням миналата година имаше отделени около 2 милиона лева за изграждането на такива, които очевидно се оползотворяват с пълна сила чак сега. Айде някой да ми сметне колко струва да нарисуваш две успоредни жълти линии по средата на тротоара на Патриарх Евтимий?
Честно, когато ги видях, щях да се препъна на равното. По средата на тротоара - велоалея. Чудесно, прекрасно! Колите паркират отгоре, пешеходците се пазят и завират по кьошетата, велосипедистите може би са доволни (?), а парите похарчени. Предлагам да се мултиплицира ефекта и да се нарисуват всички тротоари в града. Направо - една четка отгоре и - готово. Ето това е то - изграждане по време на криза.
Опитвам се да се сетя къде другаде съм виждала алея по средата на тротоара. Хмммм, още се опитвам. Амстердам ли беше, тц, Брюксел ли. А да! Там карахме почти на тротоара. Но алеята беше изградена допълнително от лявата му страна, покрита с червена настилка, не беше част от тротоара, и определено подчертаваше, че велосипедистите са със специален статут - защитени участници в движението по ПЪТЯ.

Тук тротоарите отдавна са с променено предназначение - паркинги, складове, ресторант, пазар, а сега и част от уличното платно. Така че, защо не? Няма нищо по-логично това да се отбележи с ярко жълт цвят.



* На снимката може да забележите служители на "Чистота", които грижливо почистват "алеята", за да може половин час по-късно върху нея да паркират колите си работещите в Еврофинанс и адвокатската кантора до него.



А иначе законова уредба има - новата наредба на софийския общински съвет размахва пръст (ама среден):

"Чл.44. /1/Паркирането на пътни превозни средства /ППС/ на територията на Столична община се извършва само на разрешените, определени и обозначени за това места.
/2/Престоят и паркирането са забранени:
...
5. на пешеходни или велосипедни пътеки и на разстояние, по-малко от 5 метра преди тях; "**

** via VeloTolerance