петък, август 25, 2006

Да бъда или да не бъда...баничарка? Това е въпросът

След като изкарах на любимото ми работно място, окомплектовано с прилично бюрце и стол с облегалки за ръцете, почти година, реших, че ми е омръзнало да правя едно и също всеки божи ден (не че проверяването на пощата и на новинарската емисия не ми е приятно). Работата имам предвид – изконната трудова дейност, която ни тласка по пътя към еволюцията. С тази малка подробност, че в момента, в който вече не научаваш нищо ново и те радва поредният спам от леля Рошел Гордън, предлагаща ти средство за увеличаване на ушните миди, в главата ти трябва да светне тревожната червена лампичка, че нещо не върви. И по-точно, че ти не вървиш, направо си спрял и не шаваш, абе, помръдваш леко, но не откъм мозъчна дейност. И тъй като ценя изключително високо интелектуалните си способности и заетостта на гънките на сивото ми вещество, реших, че е крайно време да се отърся от сковаващия ме летаргичен сън и да потърся поле за лична изява и развитие.

И така започнаха моите сондирания по сайтове за работа (тези за запознанствата ги отказах още преди три месеца, след като се сблъсках с една хавайска риза). Като начало искам да отбележа, че съм висшист (ако не сте забелязали от правилната употреба на пълния и кратък член) и че по мои скромни сметки съм се съдрала от учене близо 12 години. Така, че реших, съвсем основателно, за толкова пропилени от младостта ми години, заслужавам място мечта, на което да изгрее звездата ми и невероятният ми талант. Но след няколкоседмична упорита работа с търсачката на ценни метали (разбирай платинени и златни предложения за работа), стигнах до един обезпокоителен извод - нямам необходимата квалификация. Осъзнах, че ако вместо да уча право толкова години и да се побърквам от притеснение по разни изпити, бях помолила баща ми да ми демонстрира как се лепят плочки, например, нямаше да имам никакъв проблем с намирането на работа, както и с “конкурентното заплащане”. По мои прости сметки като майстор плочкаджия мога спокойно да си “докарвам” по 2000 лева на месец. И тъй като е сезонна работа, през зимата ще лепя вътрешна изолация и гладна няма да остана. Това е абсолютно актуална и достоверна информация – колежката ми работи вече няколко месеца, за да плати на майсторите, които й поставиха ламината. Ама и тя си е виновна – вместо сама да го сложи, пък да развие собствен бизнес и да си купи джакузи, тръгнала да се занимава с някакви отнесени мисловни трудови дейности.

Помислих си аз сериозно и избрах две обяви, за които да кандидатствам. Едното предложение беше продавачка на банички в Банско – стартова заплата - 450 лева (чисто!), а другото: юрист в много престижна институция – начално заплащане – 400 лева (след удръжките). Кой е казал, че няма работа и възможности. Пълно е, за който иска да работи.

Единственото, което леко ме притеснява с баничарската обява е дали ще трябва да давам юридически консултации на многолистното тесто, или да представлявам баничарницата в съда, ако, не дай боже!, олиото е гранясало.

Колкото до другата работа – очертава се истински купон. Ще трябва да си сменя на първо време гардероба, че той горкият не е запознат със значението на думата костюм. Ще е необходимо да се скъсвам от работа и да се стресирам 6 месеца на изпитателен срок (шест, ама кой ти ги дава) и всичко това за заплата, с която ще мога да си купя половин блузка. Това за блузата не е шега. Ако не вярвате, влезте в магазина до офиса ни – много е хубаво парцалчето – заслужава си всяко левче от трицифрената цена на етикета.

И като се замисля как разни бедни, нещастни хорица си регистрирали мощните мерцедеси като “баничарки”, си казах: Какво пък толкова, голяма работа, че съм юристка. Ще сложа край на хамлетовското ми лутане и ще се пиша и аз баничарка, хем по-малко данъци ще плащам, хем ще тренирам мятане на тесто, пък и полето за развитие е необозримо. Като влезем в Европата, ще отида в Лондон да подбивам пазара на местните майстори на пудинги. Чувала съм, че въпросните тестени изделия били известни не толкова с вкусовите си качества, а като бойно средство за спряване с взломаджии – внос от Източна Европа, така, че моите банички с праз ще пометат конкуренцията без никакви затруднения.

И така, хайде, народе, не се блъскай! Тоооопли, парят!

Няма коментари: