петък, септември 01, 2006

Мъжът в семейството

Когато се прибрах снощи, до огледалото открих огромен, тежък пакет с неизвестен произход. Понеже нямаше никой в къщи, за момент се притесних и ми минаха мисли за терористичен акт (все пак Цеца "топлото" живее в съседния вход, а с повечко експлозив ще се отнесат и двата зъба на китайската стена). Но в този момент си спомних, че по-рано вечерта бях предупредена за ГОЛЯМА изненада, която ме чака като се прибера. И ето я и изненадата.
Бюро за компютър, цвят череша, поне аз си мислех, че трябва да изглежда така, но не би...
Часът беше към десет и 40, но ентусиазмът (този мой верен кръвопиец) пак ме връхлетя и реших на практика да покажа колко ми е инженерен мозъкът (скоро си бях правила някакъв тест, според който трябвало да разполагам с неограничено количество от такъв).
Свалих токчетата, запретнах ръкави и пристъпих към сглобяването на плоскостите. Надявах се на подробно и прекрасно упътване с описания от рода на "1. Вземете сегмента, отбелязан с І и го поставете..." хаха, където си искам. Оказа се, че единственото ръководство е някакво листче със скица на него, от което заключих, че ще ми трябват около четири прости помръдвания с ръка и чудото щеше да е сглобено.
Да, ама не! Не ми се изпада в подробности по детайлите от цялата занимавка. Само ще вметна, че много щеше да е подходящ музикален съпровод от Nine inch nails, както и че така и не преброих колко пъти превъртах това чудо и се дзверих в него с пълно и тотално неразбиране. А то отвръщаше нагло на погледа ми с реплики от рода на "К'во, бе, мозък, ти плъзгач не си ли виждала?". Ами познай - не съм.
Е, както и да е, човекът победи плоскостите и биде бюро, след около 3 часа лудо сътворение.
Май децата се правят по-лесно, пък и упътването за производството им е къде къде по-подробно.

2 коментара:

Анонимен каза...

... а кой зави щифтовете?

Minerva каза...

Хахах, едно коте с голяма сила. И Дарт Вейдър ще му завиди!