Не знам дали сте се палили по този тип писане на стихчета. Сега четох блог, изцяло издържан в подобен (поне на външен вид) стил. Не броих срички, очевидно на писанията липсваше ритъм. Реших да пробвам да измисля нещичко в стил тристишие, касаещо злободневието ми.
От рода на:
Тежък следобед, едва се плъзга
чопля тиквени семки в унес,
кристали сол по устните ми.
или
За кой път сканирам тази страница от книга?
Забравям да броя, не виждам пръстите си от
ослепяващата бяла светлина.
Ще умра от смях. Дали не мога да измисля нещо и за календарчето, което се наложи днес сама да преместя, защото колежката , която отговаря за това е в отпуск. Ха, да видим:
В календара отбелязан петъкът стои,
не го премествам, заблуждавам се,
че времето е спряло. Напразно...
Ох, стига толкова за днес. Утре минавам в стил ода, пък който може да ми издържи писанията, ще го черпя бира. Заявки приемам на мейл или тук!
5 коментара:
:))))
(ПО)читател...съм.
очаквам оди и сонети.
eh az tri pati se opitvah da se napaham v toq blog ama ne ! :) vse iska nqkakvi 4udesijki a nali PC -to e ne moe ....
e sega si imam edno moe DELL i kato si vzema darjavniq shte si pojgraq i shte se vklu4a v tova prili4no na4inanie za spodelqne na misli i priklu4eniq ( s misli ) :) pozdravi Ji :)
Ilia
pak akto ti se namira vrem se poqvqvaj v q-to
:) :*
Издържам ги тези писания, дори повече от някои "мелодични" такива. А и след като черпиш, :) считай, че съм си дала заявката за по една бира.
брой и мен за бирите :))
от нас чипса :)
кой каза бира? :)
иначе малко по темата - все ми се струва, че хайку е повече настройка на ума, която човек е поставил в типична 5-7-5 конструкция, отколкото поезия. там дори злободневните нещица се превръщат в нещо важно. сигурно затова не ме бива да ги пиша. но понякога ми е ужасно приятно да ги чета и препрочитам, и да се чудя как може нещо толкова малко (обикновено) да бъде описано по такъв... прекрасен?... начин.
Публикуване на коментар