четвъртък, септември 07, 2006

Strange infatuation


Stina's voice is like snow falling on my lips. Като висулки under my eyelids.
И тези акорди на пианото, в комбинация с нейния childish глас make me feel like it's morning and the temperature has dropped minus zero (7). Ох, това пристрастие към детските приказки и пъзелите! Все си мечтая за двореца на снежната кралица, за вълшебната лампа на Ал ад Дин (не за дюнерите му), и за онази рокля with the colour of хубавото време.
"И мълниите са като коси на жена, която умира над облаците, та плитките й се мятат над земята в предсмъртен гърч."

2 коментара:

denitsa каза...

прати ми нещо нейно...за пръв път се срещам с нея...(а вкуса ти за музика е безупречен).

Minerva каза...

Малко сложно.Виж в датата. Аз май оттам съм си намирала нейни неща. Иначе в ласт.фм я има също.