П(р)орочни сънища отново...

Мисля, че мога и сама да си изтълкувам съня от снощи, но ще си го запиша да видя, дали е бил пророчески наистина.

През голяма част от времето се намирах във вътрешността на храма. Беше полумрак и имаше много хора. Никой не познавах, но и без друго не ги виждах добре, така че нямаше как да ги познавам. През светлата част на деня излизах за малко навън - в двора на храма се намираше висока изоставена кула за молитви - представляваше пресечена пирамида от камък, с прозорци с бели дограми. В основите на кулата се виждаше древна крепостна стена и руините на друга молитвена кула.
В храма бях отишла за да намеря някакъв отговор, смисъл, нещо си...През цялото време се занимавах с това да закачвам малки spiritchaser-и, направени от керамични сърца.
Случи се така, че веднъж един от монасите си тръгна внезапно и разбрах, че няма да се върне. Затова станах и го последвах. На стълбите пред храма, които бяха украсени със зеленясали лъвски глави, го накарах да седне и да ме изслуша. Посочих му кулата с прозорците, на фона на която се виждаше огромен, висок и безкраен блок. Казах му "Виж тази древна кула, а сега погледни и блока зад нея - хилядолетия ги делят, а прозорците им са еднакви. Няма минало, няма настояще - всичко се върти в кръг." И после го попитах дали в храма е намерил, каквото е търсил. Той отговори, че за него вече е безсмислено да стои там и че аз не търся истински и самата аз не знам какво правя там, но това не е верният път. Това така ме натъжи, че се разплаках. И тогава се озовах пред някакъв сандък - стар, като за съкровище - и до него стоеше сестра ми и ме гледаше - съвсем за кратко и изчезна. Сълзите ми падаха по капака на сандъка и се превърнаха в ключ, който го отвори. Повдигнах капака и вътре видях много пръчици като спагети (абе направо спагети си бяха и кафяв ориз имаше даже). Та най-отдолу спагетите бяха черни, после бяха зеленясали едни, а най-отгоре имаше съвсем бели и прозрачни. (бел. сънуващия - Това със сандъка трябва да олицетворява сърцето ми, хахаха) Та тогава осъзнах, че най-после мога да обичам и съм свободна от собствените си окови. Е, нататък ще цензурирам какво се случи с младежа, на който казах, че го обичам с целия си сандък, хихих, сърце де.
Ами това е. Ще гледам да не прекалявам с тези сънища, че съвсем ще се ошашкам. Ето днес например съм супер щастлива, човек ще каже, че вместо в сънища съм прекарала нощта във въргаляне, хихи.