Занимания на естествоизпитателя - част І

" ... Като един истински изследовател на индивиди от мъжки пол, често прекарвам дълго време в размисли за тяхната природата. Правя дисекции, селекции, хербарии от непотребни малки вещи, категоризирам и анализирам. Предполагам целият научен труд, който би следвало скоро да излезе в десеттомна монография с работно заглавие "Опознай мъжа, за да го обикнеш", идва да покаже, че моите така "задълбочени познания" са по-скоро теоретични, но за сметка на това обстойни. В ранните години на своето научно изследване използвах предимно източници на информация със съмнителен произход - обикновено фантазийните разкази на някакви лели, опаковани в тънки книжчици с нескопосано изрисувани двойки на кориците, щракнати в полу-благоприлична поза. Та, да си дойдем на думата, от тези ужасни любовни романи, с които за срам и съжаление си пълнех главата в невинна девическа възраст, разбрах, че един истински мъж трябва да е студен, лош, но справедлив, уравновесен, да не показва чувствата си, които иначе "напират в него като океан", и, когато най-малко очакваш, той показва своята прекрасна страна, и после - заживели happily ever after. Смях!
И така с изграден образ на "идеалния мъж" продължих с наблюдение под перфектното прикритие на тийнейджър зубър. Няма по-добра маскировка за един истински естествоизпитател в тази сфера. Ако не сте естествено тромави, непохватни, пъпчасали, то поне може да докарате маскировката с малко олио върху косата и лошо подбрани дрехи. Но, спокойно, скоро ще отворя магазин, в който смятам да продавам старите си дрехи, така че ще има за всички.
Наблюденията в училище не бяха много плодотворни. По зла шега на съдбата бях разпределена в напълно девическа паралека в училище, в което сборно от всички класове се събираха около 20-тина момчета. Направо метох си беше, ама това не го казвайте на преславната ни игуменка, опс, исках да кажа директорка. Подозирам, че тя имаше пръст в тази работа, защото нейното синче беше в Б клас и явно е искала да намали конкуренцията в лицето на други индивиди тийнейджъри от мъжки пол, и същевременно да увеличи и без това не особено големите шансове на отрочето си да блесне. Е, успя струва ми се. Дори аз от моята тайна наблюдателница го забелязах и вписах поведението на страниците на работната ми тетрадка. Гимназиални изводи - 1. "Баси глупавите любовни романи.", 2. "Мъжете май се чувстват силни като тъпчат себеподобните си." и една бележка: "Защо си мислят, че са куул като свирят на китара?"
Последва разширяване на периметъра ми на наблюдение - преместих се от гимназиалния двор в университета, където нещата се различаваха "съществено". Имам запазена бележка от тези години между страниците на лекциите ми по... "Склонността към перчене с умения за свирене на китара силно редуцирана, наблюдава се умерено показничене с броя на изпушените цигари, особено засилено изтъкване на количествата погълнат предишната вечер алкохол и инвентарно водене на списък от завоевания." И още една бележка: "Някои индивиди се опитват да привлекат внимание към себе си, акцентирайки на артистичните си заложби."
Оф, не знам просто как издържах университетските години, не беше лесно да си поддържам маскировката, от време на време някой ме виждаше и проваляше и без друго трудната ми задача на естествоизпитател. Но като истински такъв и аз удържах фронта, като междувременно попълних още няколко листа бележки и прибрах малко доказателствен материал в бурканчетата на полицата - точно до спиртосаните раци.
Сега вече навън, в неограниченото поле на ловните хайки с прискърбие трябва да отбележа, че задачата ми е пред пълен провал. Достойните за наблюдение индивиди явно са мигрирали някъде, подгонени от някакви кучета от женски пол (само предполагам).
Понякога с дни стоя и пристъпям от крак на крак в студа, чакайки да се появи някакъв екземпляр, който на всичкото отгоре само напомня по външни белези на некатегоризиран човек от мъжки пол, но след известно наблюдение, взимане на проби и изучаване под микроскоп, става пределно ясно, че попада във вече описан и наименован подвид на основния "Хомо хем еректус, хем не еректус".
Та така... Естествоизпитателят в мен умира бавно и безславно, лишен от подходящи за изучаване материали, но надеждата умира последна - и аз като много заблудени и продали душите си на дявола преди мен учени, вярвам, че съществува този неоткрит и нов вид, който чака единствено и само мен. Да го опиша, да взема тъкан за анализ, да проследя поведението му известно време и накрая ... да го хербаризирам и поставя зад витрината до останалите екземпляри..."
Из "Записки на естественика"