След нощта на стенанията - утрото на въздишките

Реших, че подобно заглавие ще бъде подходящо за следния пост. Днес проведох разговор с някакъв А., приятел или просто друга форма на кю-присъствието на Жан. Много е интересно. Това, което пействам тук е абсолютно целият диалог от самото начало. Трябва да проверя тези неща, които ги пише дали си ги измисля сам.
Alex (07:39 PM) :
Намерих те стена в която да опра челото си
Плоска и хладна...мечта за парещия ми сгърчен ум


hippo (11:31 AM) :
но щом допрях ръце до теб, усетих всички онези малки грапавини и дупчици, оставени от времето и бурите по тялото ти...
Alex (11:49 AM) :
ще е безизразен релефът ми
Alex (11:49 AM) :
ням свидетел
Alex (11:49 AM) :
на ръцете ти
Alex (11:49 AM) :
няма никога да ги заслужи
Alex (11:53 AM) :
освен с единствен свян-
да пиша буквите
да сричам
в пустотота безответна
на грапавината от сърцето ти

hippo (11:55 AM) :
сърце- посадено в тялото
hippo (11:55 AM) :
вени са му корените, артерии - клоните
hippo (11:55 AM) :
докосването до дланта на друг го кара да потрепва
Alex (01:23 PM) :
Ще дойда
за съдбовен залез
щом светлината се отдръпва
завинаги
в безмилостен сезон се преоблича
като мъжко тяло
в пошла дреха
се гизди и разголва в притеснителни слова
в менящо се лице
замисля нови жертви
а аз засрамен инквизитор
върху клада от пулсиращите коренища
лишен от допира
и на предсмъртното докосване

Безкрайно съм изненадана, сам ги измисля явно, поне гуугъл не е чувал за това досега.