Без-съние

Отдавна не съм сънувала. На всичкото отгоре снощи не можах да заспя дълго време. Затварям очи и виждам мислите си как се лутат бездомни и намръзнали. Тежко такова, самотно, апокалиптично. В 12 часа - полунощ - с глава, пълна със сериозни "решения", за пореден път обръщам глава към стената - да видя хралупата на имагинерния си приятел или поне разкривен образ в шарките на тапета (той дори шарки няма - прилича на пясък, но не ми навява спомени от морето). Търся настойчиво дупките, от които изтичам. Не откривам нищо за поредна вечер, а само констатирам на сутринта, че е останало по-малко. И така всеки ден. Снощи май за малко запуших пукнатината - с една по-едра песъчинка (заради филма сигурно), опитвам се да задържа усещането - дишам съвсем лекичко, за да не разместя запушалката. И не бива да плача, защото всичко се превръща в кал и се стича между бедрата ми.
Нещо весело? Според Д. приличам на чалга певицата Бони (циганката). Снощи я гледах в Маймуни през зимата и не откривам прилика. Но въпрос на субективно възприятие.