Кофеинът на безнадеждността

Пак прекалих с колата (нищо, че е лека), и в стомаха ми се настани онова усещане, което ме кара да чувствам, че нямам земя под краката си. Побиват ме тръпки на ужас, нереална съм направо. Навън залязващото слънце огрява грозната кооперация в тайното дворче, а над комините й вятърът гони сиви облаци - като дим, пълен със сълзите на тъжната луда жена, която простира жълтата си нощница на терасата на последния етаж.