събота, март 31, 2007

О-без-смисляне

Как се обезсмисля човек? Може би като не намира смисъла, или като го изгуби. И в двата случая се оказва с по-малко смисъл от необходимото, за да е смислен.
Мога ли да се боря, да лепя пукнатините, през които изтичат смислите. Предварително обречена битка.
И какво е това чудо смисълът. Някой може ли да ми го нарисува, да знам какво да търся? Да ми го опише с думи, най-малкото да ми каже с какъв цвят на очите е.
И къде във всички тези гънки вътре в мен - кръв, органи, движение - се спотаяват смислите? Някакви блескълца, скътани между аортата и белия ми дроб. Ще ги намерят след аутопсията. Или по-лошо - ще ме разрежат и няма да открият нищо освен картонена кутия с празни опаковки от Durex вместо сърце.

2 коментара:

Анонимен каза...

Смисълът.
С главно "С"...
... какво ми идва наум веднага?
Мисъл за смисъла..тафталогия някаква...както и да е,
Мисъл на Светльо: "Смисълът се губи тука..."
Та, явно въпросът не е "що за чудо е смисъла?", а "защо се губи тука?" и "къде е тука?"
...глупости. Не е това въпросът.
Въпросът е: "Има ли смисъл?".
Този отговор е лесен. ИМА! Винаги има смисъл.
Дотук добре. Идва следващият въпрос: Къде е?
...
Май трябва да спрем алкохола..., че много философски станаха въпросите.

Не, не си обезсмислена. По-скоро повече смислена. А къде да търсиш смисъла? В елементарните неща. В малките неща. Те са източника на големите. Капка по капка...Баир :)
Всичко е натрупване.
Не знам, къде е смисъла. Не го търся. Правя нещата спонтанно. После мисля. Не винаги. Когато не ми се мисли. Когато ми се мисли - предпочитам да не мисля. През останалото време боли.
И остана само болката. Ама тя е доказателство за нещо. За каво, обаче. Да приемам, че е доказателство.
Ама трябва и да има нещо. Не само болка.
И ...намерих го. Вяра!
Като малък знаех приказка. За "Неволята". Яка мацка е. И върши работа. Ама, не е мой тип. Искам "Вяра". ..а,да, ако някоя се казва Вяра- да ми звънне. Грамотен, неосъждан и ерген съм.
Та, за вярата. Или, де да знам, ВЯРАТА...
Аз вярвам.
Неволята е писимистично. Съдбата...клише. Надеждата..идва ми оптимистично.
Затова- вярата. Вярвам в Дядо Коледа. Писах му писмо. Отоговори ми. Вярвам в чудесата по Коледа. Вярвам в чудесата, по принцип. И вярвам в себе си.
Вярата ми носи Смисълът.
Искам да Вярвам. Вярвам и на теб.
И всъщност Вярвам в теб.
Моля Ви! Повярвайте!
Липсата на Вяра, води до убийства. (Тери Пртачет)
Вярвам, че има Смисъл. И го намирам.


останалото е:
йо-хо-хо и бутилка ром.
(на фона на музика)

стана хаотично, думи някакви. Поток на съзнанието ми...леко замъглено, толкова рано...
Ама ....
Това е.
Не съм сигурен защо исках да кажа нещо.
...
а, да: Защото ми се казваше.
А, сетих се и друго: СМИСЪЛЪТ е да спиш на топло.
...
(затова В пустините е забранено да шофираш нощем)
:)

Albinos каза...

Аз мисля че човек се обезмисля когато научи всичко и се пренасити с всичко, тогава нищо за него няма смисъл и цел.