събота, юли 07, 2007

Мерилин Магьосникът

Най-после коментар за едно от най-чаканите от мен събития за това лято - концерта на Менсън на стадион Академик.
Начало - 19 часа. В строй пред входа в 19 нула, нула. Огромна тълпа - лек пристъп на хомофобия, агарофобия и арахнофобия (сигурно заради черните мрежести чорапи на девойките). Организаторите се бяха постарали да изнервят всичкото метъл наоколо, като предвидили един пропускателен пункт за цялата маскирана тълпа. Съответно с майсторско пререждане и разсеяно изпреварване след около 30 минути вече бях на портала. Подгряващите групи вече поприключваха, докато успях да вляза на терена. И, о, шок! ТЕРЕНЪТ беше с поразителните и зашеметяващи размери от 60 метра на 20, натъпкан рехавичко с поклонници, които не носеха свещи, понеже охраната беше доста стриктна и пребърка и ограби що си струваше да бъде задигнато от чантите (дезодоранти, рол-он-и, вазелин, игли и конци и други необходими за домакинството вещи). След първоначалното разочарование от "огромната" сцена се примирих някак с положението и заех стратегическа позиция в тълпата, както по-късно се оказа, съм застанала в периферията на пого-то, но това е друг пънк:))
Type o negative някак не можах да ги схвана - не се чуваха почти, публиката също. Зарадва се народът, само когато вокалът извади камера и почна да снима маймунките наоколо. Ние естествено се зарадвахме и почнахме да подскачаме и махаме в очакване на банани и други лакомства, ама ни се размина. Останахме си с голата надежда, че сме снимани от куул пича.
И после почна подготовката за театъра - имаше си завеса, проба на разни реактивни инструменти, сгъстяване на тълпата, разни младежи загряваха с мятане на вода върху народа, и така...
Слънцето се скри (както пее Миро) и се почна! Завесета падна, червено сияние (само това виждах - тези метъли се оказаха и мутанти - всичко живо по 2 метра наоколо), пого-циклон, радост голяма. Ехааа, Мерилин, dude, we are all now stars in the dope show! Много послушен беше, свали по едно време панталона и почна да си прави разтривки, но се стресна, знам ли от какво и се обу бързичко. Иначе пя чудесно момчето, от сърце и душа. Звучеше почти 1 към 1 със записите (ако това се брои за плюс, а звукът беше на моменти доста добър (като цяло не беше достатъчно силен).
Имаше лъскави кръгчета във въздуха (червени) и конфети на The beаutiful people.
Личното ми впечатление - интересен концерт, малко неприятин субекти в публиката, слаб звук, 30% неудовлетвореност. Но всичките останали 70% ми ги взеха и за мен беше удоволствие:)
Сега ще чакаме Type o negative да дойдат на самостоятелен концерт. Обещаха ни, поне да дадат копие от снимковия материал, че на нас не позволиха да си внесем апаратчетата.

Другата седмица почва ЕхІТ фестът, на който няма да ходя тази година, за да има още един повод да се повълнувам (този път от разстояние, освен ако не спечеля играта на радио НОВА - стискайте палци).

3 коментара:

denitsa каза...

хан така! мерси...
бахти тъпия коментар...м...мммерси за разказа. ;)при теб чета, но трудно мога да реагирам с дума после. :)

therewereswallows каза...

и аз бях таам :) и въпреки очакванията ми за някво страшно театрално шоу се накефих, имаше наистина искрена емоция

georgi каза...

концертът хич не беше лош. аз като един не-фен отидох да седна на трибуните, та виждах повечко, ама иначе съществена разлика нямаше ;)