вторник, юли 31, 2007

Meet Joe Black - REVISED

Или "Анджелина да си задържи Брад", яйк!

Тази сутрин съм почти половин човек (почти, защото съм по-скоро четвърт), заради филма, който се насилих да изгледам до към 2 и 30. После бях толкова развълнувана, че се наложи да нахвърлям това, което ми се върти из главата и така откарах до 3, но както и да е.

За отдавна планираното гледане на "Да срещнеш Джо Блек" иде реч. Ако много харесвате този, филм, предварително се извинявам, но мнението си е мое. Въпреки това не смятам да го задържа за себе си:)))
И, за да не протакам повече - по-смотан филм скоро не бях гледала. И по-лоша игра също, а точно бях дала 10-ка на Брад за ролята в Babel. В този филм той играе една лъскава обвивка, в която се подвизават различни души (едната е спорно да се нарече душа, защото е Mr. Death Himself), и който прекарва 70 процента от времето в станно, неадекватно стоене като истукан, съчетано с нелепо въртене на очи, 20% в говорене (патетични слова, произнесени с гробовен глас, с изключение на ужасяващия ямайски акцент, който вкара за около 5 минути, и от който ме побиха тръпки) и останалите 10 процента - в ядене на фъстъчено масло и (успокойте се, дами!) в ЦЕЛУВАНЕ!!! Белите не могат да скачат, но Смърт, пардон Джо, целува и още как:)
Антъни Хопкинс игра толкова незабележимо и слабо, че ако Ханибал го видеше от някъде, щеше да се ИЗЯДЕ от яд.
Имаше и мацка - доста сладка и чаровна, която преиграваше (но сравнение с Джо беше цвете, буквално).
Сега малко за идеята на режисьора: "Любовта е всесилна, истинската любов е най-важното нещо на света. Дори Смърт може да обича!"
Уау, как да не им повярваш?!? Особено, когато красива мацка съвсем СЛУЧАЙНО среща Брад Пит в кафене. Той се оказва умен, чаровен, открит и чувствителен, подчертано моногамен и отдаден на Единствената, която също така случайно май ще се окаже нашето момиче. И тя така си мисли като се разделят. Песните на птичките са внезапно прекъснати от факта, че младежът (ще го наричам Раян) е блъснат от две коли (за по-сигурно, тези хора от провинцията са държеливи) и умира. Е дотук с птичките и пеперудите. Също така случайно, Сюзън дори не забелязва какво се е случило. Защо й е, тя е влюбена. Не обръща внимание дори, когато същата вечер Брад се появява в дома й, но полезното му съдържимо вече не е сладкият Раян, а Смърт, тоест Джо. Джо е неадекватен, странен и напълно извън сценария през цялото време, но тя си държи на своето "Обичам го и туй то, нищо че очните му ябълки играят салса, нищо, че не изважда тази лъжица с фъстъчено масло от устата си, нищо, че сексът продължи една минута, нищо, че има ужасна прическа и говори ямайски като дърт педал, ОБИЧАМ ГО!!! Как да не обичаш тези мускули, тези сини очички, чипо носле и бузки, гъди гъди гъди! А да не на последно място, не е точно, какъвто беше като се запознахме, но на кой му пука?" Това е то "истинската" любов. Важно е какво виждаш. What you see is what you get:))
Уви, идилията продължава твърде кратко, Смърт се усеща, че не му е тук мястото (не сам, разбира се, освен нелеп, е и малко тъп) и отвежда бащата на Сузи към Вечните ловни полета. Мислите си, че любовта побеждава и тя го последва, To be dead happily ever after, но не. Ех, дори този край на историята щях да приема почти без погнуса,обаче режисьорът и сценаристите бяха замислили друг финал.
Джо си отиде, Раян се върна в тялото на Брад и хоп, всички трябваше да чуем ОНОВА кликване, въздишки, птички, Сузи поне го направи. И тук вече се ококорих. Чакайте да направим равносметката и дисекция на ИСТИНСКАТА любов - първо се влюбва в един (Раянчо), после в друг (Джо), накрая пак приема първия! И това само, защото душиците са опаковани в тялото на Брад.
Ок, схванахте идеята!

P.S. Официално уволнявам Брад Пит от сексуалните фантазии, които смятах да имам с него. Хонорар от 2 милиона долара (абонамент за 1 година фантазиране) не си заслужава. Видно от този филм освен, че ще се разоря за фъстъчено масло, коефциентът на полезно действие на Брад ще е сборно около 2 часа за цяла година употреба.
Анджелина може да си го задържи:)

Ще взема един Вал Килмър от осемдесетте, хахахахахаха.

Няма коментари: