Вчера нямаше ток и ни пуснаха рано-рано от работа. От нямане какво да правя минах един тест по френски (едва-едва), добре че сестрата помогна, и после се забих в Слънчоглед с идеята да си купя нещо. И си купих, и още как - платно и акрилни бои. Първоначално исках да си взема платънце да пробвам мога ли да рисувам - колкото картичка, да драсна една, две спирали, с което да приключа експеримента.Добрите хора, обаче, ми пробутаха цял комплект с четири пъти по-голямо платно (съответно 4 пъти по-голям шанс да се оплескам, което и направих, както е видно по-долу:)))) и акрилни бои.
Запретнах ръкави и сътворих това:
И по-добре да бях спряла. Но не, не спрях. Резултатът към 1 през нощта беше това чудо, което е на косъм от посредствеността:
Ох, следващият път ще си взема платното 10 на 10 (сантиметра), ще сложа един червен фон и две зелени круши и ще мирясам.
А може и лилави круши, хм, хм.
3 коментара:
браво бе! удивително! намен ми харесва доста...честна дума. :*)
Защо такова лошо отношение към собствените ти неща? Рисунката е хубава и има атмосфера.
Единствено начина на изграждането й мисля, че е погрешен - може би почваш от някаква част и правиш цялото, а не от цялото към частите - и затова момичето излиза извън рамката.
Всъщност посредствените неща не излизат от рамката, така че пак може да си доволна ;)
ej tova samokritikata e majka na retrospekciata i bashta na mazohizma! ia po samouvereno!
Ili@
Публикуване на коментар