Напоследък преследването на мечти се оказа основно занимание в свободното време на Мадам Есмералда. Откакто видя в кристалната си топка, че й остава не повече от половин година живот, тя изгуби напълно и малкото останал й рационализъм. Затвори всички спиритични канали за контакти. Сложи табелка "Клозед" на входната си врата и написа с восък "Ще се върна ... за постоянно... след 5 месеца и има-няма 23 дни" на портала към отвъдното и си взе ваканция.
Свали фамозната си рокля и изрони натрупалия се с години брокат по горните си клепачи. Една по една иззвъняха тънките позлатени гривни, докато ги изхлузваше от понапълнелите си ръце.
Мадам Есмералда застана пред огледалото - една сива жена на 55 - без капка магия по себе си, с цялата 20-годишна самота, отпечатана върху лицето й.
Не, че беше светица. На младини не й бяха чужди страстите на кръвта, кожата й беше чувствена и алчна, пръстите й любопитни. Беше се влюбвала, бяха се влюбвали в нея. Но всичко приключваше в деня, когато циркът напускаше поредния град, поредната любов. За нея любовната игра се беше превърнала в представление. Всеки сезон различно - с нови гастролиращи актьори, и все пак същото - същите актьори, същите страхове, пълно с неизказани реплики и низменната завеса на финала.
До деня, в който трябваше да се раздели с град Конча, не й беше хрумвало, че може да остане някъде за повече от 5 седмици. Беше се родила във фургона на едно пътуващо древно племе и беше прекарала целия си живот на път. До онази есен - преди 20 години, когато завинаги загуби сърцето си и разбра, че ще бъде сама до края на живота си.
Видя го в един прашен следобед, докато хвърляше поглед към случайните хора, чакащи пред шатрата й и изоставили ежедневните си задължения, за да погледнат в необозримото. Вниманието й беше привлечено от отражението му в огледалната клетката на фокусника. То се пречупваше в ъглите на куба и изглеждаше като безформена смесица, но в този човек имаше нещо, което дърпаше погледа й и я караше да се чувства, все едно беше паднала в съня си от много високо.
Беше огромен светъл мъж, коренно различен от жителите на Конча. Приличаше на човек от племето, за което й беше разправяла една пенсионирана балерина преди време - хора, които живеели отвъд океана, на север, където водата не течала, а се спускала на твърди снопове по къщите. Есмералда никога не беше виждала тези места, тя не познаваше друго състояние на водата, освен речно, езерно, изворно, дъждовно, парата не й беше споменавала никога за снега, но когато видя русокосия мъж, повярва на Елза, че водата може да умре.
Няма коментари:
Публикуване на коментар