четвъртък, януари 03, 2008

Авокадо

Преди няколко години опитах за първи път и бях отвратена, до преди 10-тина дни, когато, подтикната от афродизиачните писаници на Исабел Алиенде, спретнах Гуакамоле. Е, сега не мога да се отърва от този вкус. Прекрасно е! Знам, че вкусът еволюира, но само за някакви си 3 години, ей такова чудо не ми се беше случвало.
Освен всички свойства, с които е "наблъскано", придава уникален вкус на бъркоча, който спретвам.
Освен това има най-изненадващата сърцевина, която отприщи въображението ми :))))

1 коментар:

Elena каза...

хаха,това със сърцевината много ме накефи...аз отдавна съм авокадов фен,но виж, досега нищо не съм направила от костилката,а тя действително заслужава внимание :)