Диагноза - суицидно-хомоцидни пристъпи на вдъхновение

Снощи разбрах, че вдъхновението може да бъде освен заразно, и смъртоносно.
Нали знаете какво казва Пратчет - че вдъхновението били някви частици, които бомбардирали нечии нещастни глави и само при невероятен късмет, може да уцелят тази на Леонардо, Рафаело и другите от костенурките нинджа.
Е, в моя случай, добре че са улучили мен, защото ако бяха попаднали върху Волен, щеше вече да е на опашка пред бръснаря за чифт хитлерстки мустачки.
След сравнително безобидното занимание по пилатес, от което сега ме боли вратът (никога няма да се сетите от кое упражнение), и което с нищо не предвещаваше последващите събития, в главата ми се зароди плаха мисъл във форма на керамичен морков - курс по керамика!
По някаква абсолютна случайност, оказа се, че ей сега има един такъв и коя съм аз, че да пропусна (това с грънчарското колело ми е стара еротична фантазия:)))). Пришпорих с пълна магарешка след моркова, оставяйки Надето с репликата й - "Ей, ти кат Хамериканките!" (какво точно имаше предвид, все пак не съм тръгнала на курс от вида на "Как да получите оргазъм с въображемия си идеален партньор", ама нейсе, знам, че ми мислеше само доброто).
Самият курс беше сравнително безопасен - явно запознати с тресящата ме напоследък омраза към тълпата, ми дадоха само дървени ножове. Не че щях да се нахвърля да режа скалпове и да крещя "Мрете презадоволени пачи!", все пак момичетата бяха приятни - коя се оплакваше, че иска да си направи шадраван от глина за ремонтираната си къща, друга, поясняваше, че ще стои 9 дни в Йордания, а трета пърхаше, че е записала магистратура в някъв лондонски университет. Бе, просто да ги разцелуваш. И още нещо - нямаше грънчарско колело. Слава богу, иначе нямаше да мога да отговарям за постъпките си.
Без особени жертви и поражения върху човешкия род, се прибрах с бодра стъпка, но тъй като керамичният курс някак не задоволи потребностите ми от творческа изява, реших, че ей ся, преди да мина през тоалетната, трябва да изпека няколко моделинови формичики. Набързо спретнах една доза - едни красоти - не мога да ви опиша, да ви покажа също не мога (ще разберете само след 3 реда защо) и ги пъхнах в печката (110 градуса за 30 минути според упътването, дадено ми в Слънчоглед). Седя си, гледам Омагьосана, и надушвам нещо гнило, ама не в Дания - доста по-близо - в собствения ми добре де, наетия ми апартамент. Скочих с най-ужасната картинка в главата си, която отваряйки вратата на кухнята, се превърна в реална сцена от плът и кръв, тоест дим и смрад, по-подходяща за Виетнам преди 40 години след поредния експеримент с химическо оръжие. След като се надишах порядъчно с токсичния дим, който галено вече наричам "моят моделинов смърдящ унищожител", успях да спася тавата от прогаряне, да отворя прозореца и да погледна в какво са се превърнали "курабийките" ми. Направо сълзи ми избиха при вида на овъглените им тела. Най-вероятно сълзите бяха от дима, де.
Предупредих разтревожения ми съквартирант, че правя опити с нов боен газ, който като го продам на американците, ще ни направи баснословно богати и ще можем вече да наемем човек, който да залепи тапетите в кухнята. За по-убедително му дадох да подиша малко, и тръшнах вратата, за да не се пропилява безценната стока.
След толкова експерименти вчера, днес мисля да си почивам, да си държа и двете ръце върху клавиатурата и да не правя нищо друго, освен кротко и мирно да си утъпквам новите бродирани пантофки.

Сега сериозно предупреждение - ако купувате от този моделин, и ако сте достатъчно смели, за да го печете, стойте неотлъчно до печката и внимавайте. Отровният газ е мой патент и не желая да го давам на друг!