Има такива моменти. Когато се чувствам по-вглъбена от всякога. Около мен тишина и самота. И тогава искам да пея заедно с Бьорк с пълно гърло. Да кажа всичко, което стои скътано в забранените кътчета на мозъка ми, оградени с яркожълти ленти с надпис СРАМ.
И сега съм тук в моето измерение, в единствения момент, който се разтяга между два часа, и искам да изкарам всичко от склада, да скъсам лентите, да крещя и пея. Да бъда себе си. Без да се страхувам, че някой ще ме нарече сантиментална, мизерна, нещастница.
Искам: ....
- Да обичам с цялата си душа.
- Да не познавам самотата.
- Да очаквам утрешния ден с нетърпение и жажда.
- Да знам, че някъде съществува мъжът, който ще ме обича истински и ще се осмели да бъде с мен (при това няма да е плод на въображението ми).
И да бъда тази песен.
Няма коментари:
Публикуване на коментар