Шантав вик-енд

С Мо и Кат спонтанно за около 5 минути в събота следобед решихме, че трябва да отскочим до Пловдив. И го сторихме, безаварийно и страшно приятно благодарение на Борис и Елена - двама прекрасни млади хора, с които намерихме много общо. Ей, вярвам в съдбата. Ако трябва да срещнеш някого, няма как да ти се размине!
Хубавите неща тази събота не приключиха с това - Вик и Оги се ожениха (от тях най-малко го очаквах).
Днес пак така импулсивно се запътихме към родопско селце - Лясково, за което в уикипедия открих следното:"Кухнята е родопска. Най-често ядат фасул. Правят си и скара. За селото са характерни тип мешени салати." Имаше и информация, че са опитвали да садят тютюн, но акцизните власти го изгорили, защото подозирали, че населението ще го изпушат контрабанда:))))))
Е, как да не реши човек да опне един фасул в Лясково след като прочете това!
Подрапахме по Асенова крепост (и не само ние :)



После хванахме светкавичен стоп до селото (благодаря на Великата сила, че не излетяхме по пътя, защото момъкът караше като че ли беше на Париж-Декар).
В Лясково има 2 кръчми:)) Едната е дупчица с три маси и миризма на мухъл и стара чубрица, в която могат да ти предложат риба и русенско варено от консерва, но пък дядовците са толкова мили. Другата е модьерната кръчма - просто няколко маси в една къща, кръстена Старият дъб, но пък за празните ни стомаси беше истинско пиршество. Най-вкусните домашни пържени картофи!!!!

Връщането беше безумно красиво - и златен залез, не, червен беше, не, и сребърен също...
Чуден ден, и ведри, позитивни хора:)
А утре - нов ден, поръчвам си много слънце и приятели. Както и щипка неизвестност за разкош.