Как да познаеш името на терзанието?
То се връща всяка нощ и слага бродирана възглавница върху лицето ти.
Натиска и се смее в мрака.
Как да нарисуваш измъчващата, пулсираща мисъл?
Тя е изровила магистрали в главата ти.
Чудовищни детелини, по които кара с 200 километра в секунда.
Как да кажеш СТИГА?
На безименната и без-образна своя същност...
Няма коментари:
Публикуване на коментар