Четох в блога на Тишо какви са жените, от които трябва да се пазиш.
Отговорно заявявам, че колкото и да не ми се иска, влизам в категорията "побъркани жени", подвид вещици. Това обяснява всичко!
Например защо мерне ме, не мерне някой и си плюе на петите, все едно съм оголила кучешките зъби по пълнолуние и се прицелвам в сънната му артерия. Та аз дори, оказа се, не знам къде е тая артерия. Едва снощи един зоо психолог ме светна за географията й.
Преди си мислех, че е заради очите, даже полусериозно бях решила да си купя кафяви лещи, като за целта се подготвях цяла година, изпълвайки гардероба си с всякакви дрешки от гамата (за да е по-плавен преходът, нали разбирате).
После един добър човек, който ме вози на стоп, ми каза, че мъжете се плашели от такива като мен. Учудих се, че го казва. Дори не ме беше видял - возех се в багажника. Оказа се, че било заради изказването ми. Много самостоятелна съм била. Аз какво да направя! Така се случило. То и аз искам да има кой да ме глези, подарява цветя и "оли, коте, не отваряй тоя буркан с краставички сама, че ще си счупиш ноктопластиката!", ама няма!
И какво ми остава. Ще си взема метлата на рамо, ще опаковам паяжините и сребърната бижутерия, и ще емигрирам в някоя приказка от 1001 нощ.
Няма коментари:
Публикуване на коментар