понеделник, април 21, 2008
Танци, но какви?
След като пробвах народните танци (и ми хареса), реших, че трябва да изследвам нови хоризонти. И така в събота се озовах на салса турнир. Бързам да успокоя всички загрижени - не съм участвала! Само веднъж съм ходила на урок по салса и беше пълен ужас. Тренирахме точно една стъпка с поклащане на бедрата. Ама като казвам една - точно така си беше - напред, назад и пак... Бях отчайващо скована и реших там и тогава - това чудо не е за мен.
В събота обаче много ми допадна. Отвътре ми идваше да си потропвам с копитце по паркета във Военния клуб. Може би все пак ще дам втори шанс на салсата. А и като видях какъв учител има в една от школитееее (затаете дъх - ето го), хахаха, как да не се пробвам, дори само за да ми казва "Не така, бе, момиче - този крак трябва да дойде тук, чакай да ти покажа".
Всъщност най-прекрасният човек в тълпата беше един възрастен кубинец - пръв приятел на Данчето Христова - Сантяго.
234 епизод - действието се развива на площад Славейков
М: Ама Любо го нямаше тая вечер. Що така?
Ж: Е, той танцува при Мигел. Пък турнира го организира Алфредо.
М: Ааа..
Ж: А Алфредо и Мигел са се разделили.
(драматична музика - на преден план излизат моите очи с черна очна линия и напиращи сълзи)
М: Защо така? - та ра та атаааам.
Ж: Ами Алфредо искал вече деца, пък Мигел си бил направил вазектомия, без да му каже...
Ми амор!
Цигулки, край на епизода. Финални надписи и съвсем неуместен смях.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
2 коментара:
хахахаха...гъзАт в опънато сребърно...:)))
хахахах много смях, не знам дали е неуместен. а затаяването на дха си струваше. баси чудото! :)
Публикуване на коментар