Как можеш да пресъздадеш емоцията от един град? Като разказваш за архитектурата, хората, кучетата му? В това отношение за Виена има доста да се разказва.
Аз, обаче искам да разкажа как се чувствам в този град. Спокойна и сигурна. Някак знам, че не мога да се изгубя.
Дори, когато не знаех къде съм, не се притеснявах изобщо, защото бях сигурна, че ще намеря някоя от нишките, опънати в лабиринта от улици, която ще ме изтегли към сърцето на града.
Бих разказвала дълго за атмосферата, прекрасния хостел Wombat, катедралите, уличните музиканти, къщата на пеперудите, как в Пратера преодолях един мой детски страх, за патиците, от които бъка във всеки по-чист воден басейн, за архитектурата на градините и още и още, НО предпочитам да го правя на живо, така че като се видим, ще изпием по едно виенско кафе, ще ударим по един виенски шницел с каничка менте и ще погледаме снимки заедно, нали?
А сутринта на бюрото ме чакаше един Love Love Tea, свещи-цветя и най-голямата изненада - покана за сватба. Втора.. Май ще повторим цикъла от преди 3 години - 3 сватби накуп. Остава третата:)))
Няма коментари:
Публикуване на коментар