Асо пика

Седиш отсреща - черната огледална маса те прерязва и отразява тялото ти от кръста нагоре. Един истински поп спатия с бели коси. Компетентно говориш. Размахваш ръце. А долната част на картата повтаря пародийно жестовете ти. Преставам да слушам думите ти и наблюдавам смисъла им. И обувките под масата, които комично довършват огледалния ти образ. В мен бавно се размърдва някакво острие, което, дълбоко забито в кишавия ми мозък, е спало мързеливо досега.
Говориш ми за покер, за игри, за печалба и системи. Острието си проправя път направо през черепа ми и търси мишена. И погледът ти катастрофира в мен, защото може би не знаеш, глупако, че всъщност съм асо пика.