вторник, ноември 04, 2008

Afghan Blanket


Всеки ден е малко разноцветно квадратче. Днешният като предишния (в различна цветова гама). Изплитам ги един по един, зашивам ги и се увивам с одеалото на седмицата. Сякаш всичко в мен се приготвя за зимен сън. Първият сняг посипва равнините. А в доловете глутницата вълци нападна първите заблудени овце.

4 коментара:

secondlifesyndrome каза...

Спокойният преход на есента към зимата не е лош период. Навред това е време, когато човек се запасява, подсигурява и натрупва колкото може повече зимнина. Хубаво е да събереш всичко, което имаш, колкото е възможно по-близо до себе си, да събереш своята топлина и своите мисли и да си изровиш сигурна хралупа най-вътре, безопасно гнездо, където да охраняваш всичко, което е важно и ценно и лично твое. След това студът и бурите, и тъмнината могат да дойдат, когато си поискат. Те се прокрадват по стените и търсят пролука, но така и не намират: всичко е залостено и вътре седи този, който е бил предвидлив, и се смее в своята топлина и самота.
Има такива, които остават, и други, които тръгват на път - така е, откакто свят светува. Всеки решава сам, но трябва да направи своя избор, докато е време, и никога да не се отказва...

Туве Янсон

denitsa каза...

възхитена съм и от плетивото ти и от разказа към него...
:*)

junkpaper каза...

ти ли го сътвори, любов? :) а зимата ме плаши през твоите очи...

Minerva каза...

Хех, не е мое. Моето одеалце е преносно, но също така топличко. Скоро снимка на новия ми проект. Голяма шаренийка също...

Мерси, Валя. Прекрасно е.