понеделник, декември 01, 2008

Прескочи кобила

Винаги съм се съмнявала във физическите си способности. Предполагам, че е заради обвиненията, които тялото ми е понесло за всичките ми душевни несгоди. Елементарна и често правена от мен грешка - да си затварям очите за очевидното и да си търся лесни извинения за неадекватно себе-отношение:)

Е, този уикенд ми се отдаде възможност да надскоча себе си. Да се извадя за косите от кутийката, в която съм се натъпкала, и да се огледам наоколо. Усещането, че мога да разчитам на себе си е опияняващо.

И ето го изминалия ни уикенд с клонинга в ... реда:
Петъчно уютно парти у Крум (чушки и сладкиш), махмурлийска сутрин и трескаво стягане на багаж, пътуване, ДУХЛАТА! (тук спестяваме n на брой редчета, защото не може да се разкаже, трябва да се види - in love), пепелянката (същата работа, ама в 5 реда), първо пещерно спане, мърлява сутрин с мандарини, водна пещера и къпане в езерце, една опърлена вежда, безброй синини, леща в крайпътно ханче, пиперът не е лют (противно на табелката, която твърди обратното), обещавам си да се прибера и умра, но не ми се получава, вместо това източвам последни сили и домакинствам, ммм, Survive Style 5+, забавно... (и тук вече минавам на режим хъркане).

A new day has come. Колко много неща могат да се случат!

3 коментара:

junkpaper каза...

:) гордея се

therewereswallows каза...

eeeeeeeeeee, вала!

anette каза...

Чушки и сладкиш ми дайте на мен :)) Бяха неземни, още ги мисля.