неделя, декември 28, 2008

Зад огледалото

Взирам се с късогледите си очи в отражението на някакво момиче. Образ в сепия, запечатан в огледалото отдавна - преди 100 години. В очите й се четат надежда, желание за любов, както и някакви сонети на Шекспир. Устните й са изкривени в усмивка, издърпана с конец от лявата й ръка. Другата ръка неестествено държи за едното ухо малък плюшен заек. Огледалото е безмълвно, но дори с костите си чувам как иглата на грамофон е стигнала края на плочата и стърже по винила. Ставам рязко от стола и отивам да обърна плочата. Поглеждам през рамо. Момичето отпуска лявата си ръка и лицето й се стича зад огледалото. След малко там остава само плюшеният заек в локвичка сълзи.

2 коментара:

junkpaper каза...

отново преживян кадър...
знаеш ли какво си мислех, напоследък зиникват много идеи за кадри в течение на моно/диалозите, по една или друга причина неосъществими за момента, дали да не направим един раздел за описването им? ей тъй, да не се губят просто под душа :)

а специално тези снимки ще ги чакам, с всичкия дим, на който са способни дробовете ми...

Laleelay каза...

Отново. Пак го правиш. Благодарности.

И Честита ти нова 2009-а. Дано ти донесе повече вдъхновение и надежда!

Лалее