shut UP!
SHUT down!
And in the middle I'm just l o o s i n g it.
Ще ми се пръсне главата от толкова разядени основания. Безлични, с издълбани очи на "that used to make sense once" образи върху стените. Стените на малката стаичка, в която се заключвам. Строшена крушка и миризма на прашен плюш. Така е по пълнолудие, всичко е кърваво тъмно.
I need some help here ...
1 коментар:
И тогава тя се обърнала срещу бягството си и събрала всички преследващи я духове в шепи. Турила ги на масата до чаения сервиз и им напълнила чашите с пролет, та да се обърнат на човеци поне за малко. Цяла нощ пили от слънцето, нарязали полски вятър на тънки филийки и накрая от жажда бавно един-друг взели да се поглъщат, докато не останали най-истинските и важните. Тогава тя станала и ги прибрала в пазвата си, и днес ги носи на кръста - две тънки остриета, затоплени от кожата, с които прорязва пътя си напред, накъдето пожелае. Две стоманени лица в меките й длани, никога едно без друго на война. Знаеш ли имената им?
Публикуване на коментар