На границата - там, където спомените се смесват с фантазията - температурата никога не превишава - 20. Във високата ледена преграда, която отделя реалността от въображението, завинаги са замръзнали съществата от света на мечтите ти, правели отчаяни опити да доплуват в твоята реалност. На сън или когато ти е толкова самотно, че тръгваш на дълъг път към граничните си владения, стигаш до стената и допираш длани до нея. Точно на едно и също място дълбаеш с топъл дъх малка дупчица към ръката на човек, който така и не е успял да прекрачи към теб. Всеки път като се връщаш проходът се е заледил и трябва да започнеш всичко от начало...
* Сис, заради теб го правя:))))
Няма коментари:
Публикуване на коментар