вторник, март 17, 2009

Стереотипът - засаждане и отглеждане

Попаднах на изключително интересна статия в "Сега", именно "Училището е направено за момичета"
Може би, защото е в непопулярен сектор във вестника, има само 8 коментара* (учудващо предвид прекрасното поле за изява на хомофоби, сексисти и феминисти - това, мисля, скоро ще станат имена на партии в България, редом с БНС).
Накратко - в статията се изследва вродената разлика между мозъците на момчетата и момичетата и как системата на образование облагодетелства момичетата, защото ограничава творческия и енергиен потенциал на момченцата. Съответно, те са прецакани, защото им е нужно по-специално отношение, за да успеят. Трикове, за да им се привлече вниманието (хормони, разбирате ли. Чакай, дали не беше нещо в мозъка?).
За да се посрещнат специфичните нужди на момчетата, често срещана практика става разделянето на паралелките по полове. Момчетата играят и учат, творят и учат, забавляват се и учат. Момичетата - умират от скука и учат (а, как така ще умират от скука - те така са създадени - да репродуцират, за тях това е нормалният начин за обучение!).
В случая на смесена паралелка - момченцата изостават, защото се съревновават за вниманието на момичетата (на първо място) и поради затормозяващо теоретичния начин на преподаване в клас...
И така, според научните изследвания - на момичета им е заложено да възпроизвеждат (и да се възпроизвеждат), а на момчетата - да творят и да стават гении (само да им се даде шанс, ех, ама как ги прецаква общообразователната система - вж. Айнщайн).
Засаждаме стереотипа - като набиваме в главите на децата още от малки, че са различни - някои имат специфични нужди и оттук получават привилегировано отношение, защото са се родили изключителни, други трябва да се трудят здраво и да попиват, защото така са устроени.
- Успехът идва с много труд, Поли!
- О, Майк, браво - каква хубава къща си построил от Лего-то, и всички ъгли са прави:)
А никой не пита момиченцата колко им е досадно в училище и как изкарват високите си оценки. Убедена съм, че и те могат да се възползват от модела "играй и учи", като ще покажат още по-добри резултати (спомням си, че в училище най-интересно ми беше по рисуване, а учех френски, заради една прекрасна песен, която бях чула).

Доскоро си мислех, че поляризирането е плод единствено на патриархалното възпитание в семейството (което съм получила и аз, аз съжаление), но такова фактическо и неестествено разделяне и в училище ще довърши напълно "диалога" между половете (явно разговорите между мъжете и жените спазват правила и се водят само при крайни обстоятелства - все пак "те... са по-лоши и от жени", хех).

Аз съм за творчеството в обучението, но приложено еднакво по отношение на всички деца. Затвърждаване на равните възможности и съобразяване с различията, без превръщането им в привилегия. Нека училищата да помагат на децата да се осъзнаят като индивиди, а не като стереотипизирани Барбита и Мегатрони.
Убедена съм, че момчешките или девическите паралелки може и да доведат до по-добро усвояване на учебния материал (от момчетата, за тях говорим, все пак), но пък ще нанесат непоправими щети в комуникацията между децата. Ще създадат социални инвалиди.
Визирам личния си опит. Учих 5 години в девическа паралелка, съревновавахме се единствено за оценки, скучаехме адски. Това не ми попречи да завърша с отличен, и въпреки това гимназията си остава най-досадният период от живота ми. Колкото до откъсването от нормално всекидневно общуване с хора от противоположния пол, мога да кажа, че взаимоотношения се градят от ранна възраст, а не като станеш на 18 и влезеш в университета (е, аз съм краен случай, но пък удобен за наблюдение на явлението в изчистен лабораторен вид).

В заключение ето извадка от колоритната плява, с която се бомбардират децата от най-ранна възраст - Сблъсък от 28.12.2008 г.
Като прибавим ежедневните изказвания на "сериозни" хора, изразяващи се в ефир с реплики "в конкурсите за красота участват не толкова интелигентни момичета...?!?!", списания, реклами, агресия, все по-силно надигащите се гласове, прокламиращи различието (а не еднаквостта), се уверявам, че дори необявена, сред хората се води война, чието основание варира от религиозно към нетърпимост към другия - бил той с различен цвят на кожата, сексуалната ориентация, умствените способности, американец, арабин, жена, мъж ...

* VOCI "E как при това положение всички велики писатели и поети са все мъже ?
Обяснението е просто : при мъжете има голяма дисперсия в качествата. Независимо от средното ниво винаги е имало, има и ЩЕ има индивиди надарани с изключителни таланти. Затуй са ми особено смешни жени твърдящи че " всички мъже сте еднакви ". Еднакви сме само в стремежа си да им го начукаме . Всичко друго е строго индивидуално. "

Няма коментари: